С обвяването на извънредното положение, големите книжарски вериги, както и някои от по-малките физически преустановиха своята дейност, местата за представяне на книги затвориха вратите си. Насрочените събития бяха отменени. Книгите, готови за издаване – отложени. Обърнахме се към няколко български издателства, позиционирани в различни градове в страната, различаващи се повече или по-малко по читателската си аудитория, по издателския си фокус и по количеството издадени книги на година. Въпросите към тях бяха едни и същи. Целта, да представим извадка от това как българските издатели се справят с полудялото време на COVID-19. Понеже всеки ден е различен, отговорите на анкетата вероятно в момента, в който читателят чете, няма да отразяват настоящото състояния на събитията, но ще му позволят да научи издателските надежди, отложените проекти или възможни начини за справяне към средата на извънредното положение. Бъдещето не е съвсем ясно, факт е, че издадените книги през 2020 г. ще бъдат по-малко, но надяваме се, Апокалипсисът за книгата и света няма да дойде нито в 6 вечерта, нито в друг час от деня и книгоиздаването и литературата ще оцелеят. Антиутопията, в която живеем, ще свърши недраматично, за разлика от повечето романи и филми.
Яница Радева
Анкета
Манол Пейков, издател, „Жанет 45“
Как се справя Вашето издателство след повече от седмица извънредно положение заради COVID-19?
Като всички останали. На мускули – що се отнася до търговския аспект на нещата. А ако говорим за творческата страна – лично на мен ми остава повече време да поработя върху близки до сърцето ми проекти, които съм отлагал дълго време.
Успявате ли да работите дистанционно?
Да, стига задачите да не са свързани с управление на машини, пренасяне на кашони, опаковане на пратки. Което също е съществена част от нашата работа.
Имате ли онлайн търсения? Разработвате ли алтернативни начини за достигане до Вашите читатели и партньори?
Да, имаме неочаквано много. През последните две седмици почти всички физически книжарници в страната са затворени и цялата търговия с книги се премести в онлайн пространството, което при нормални обстоятелства е отговорно за по-малко от една пета от всичките ни продажби. Оборотът на онлайн книжарниците обаче не е нараснал драстично – което чисто и просто означава, че нашите обичайни обороти са се свили трикратно или дори четирикратно.
И е истински стоплящо, когато виждаш, че хората правят съзнателно усилие да пазаруват през твоя уебсайт, защото искат парите от поръчката да стигнат директно до теб. Искат да те подкрепят, да те потупат по рамото. Да те прегърнат. Това се видя особено ясно, когато преди три дни реших, в разрез с всякаква пазарна логика, да обявя излизането на нова книга – „Летецът и Малкият принц“ от вдъхновяващия Петер Сис – и я пуснах в предварителна продажба. Само за първите 24 часа и само през нашия сайт получихме цели 25 поръчки! И то за книга, която се очаква да излезе след не по-малко от две седмици! Това е повече от поръчките, които при нормални обстоятелства получаваме през сайта си за цяла седмица за коя да е нова книга.
В такива моменти човек наистина разбира какви семена е засаждал около себе си през годините – на любов и внимание или на деловита пресметливост и равнодушие. Тези семена покълват и се разлистват ежедневно, но дават най-богатия си плод именно когато времената са най-трудни. Като сега.
Какви издателски проекти извънредното положение замрази?
Нищо не сме замразили, просто го отлагаме във времето. Изразът „замрази“ идва от сферата на хранителните и бързооборотните стоки, чиито качества се променят драматично за кратък период от време. За разлика от тях, добрата литература е бавнооборотна стока. Тя не само че не губи свежестта си с времето, но често придобива нови, неподозирани вкусови качества. Затова и за миг не се притеснявам за проектите си и не се налага да оставям нищо във фризера.
Как ще се промени книгоиздаването според Вас след създалата се ситуация?
Не мисля, че ще се промени драстично. Онези, които са правили нещата преди всичко заради смисъла, ще продължат да ги правят заради смисъла. Онези, които са ги правили най-вече заради печалбата, ще продължат да ги правят заради печалбата. Искам да кажа – онези, които оцелеят.
Различното обаче е, че в момент като сегашния се вижда много по-релефно каква е мотивацията на всеки да прави това, което прави. Идват времена, в които хладният ум няма да е достатъчен, за да правиш добър бизнес. И ще е по-важно от всякога човек да прави нещата със сърце, любов и съпричастие. Без значение дали меси хляб, сглобява нови автомобили или събира и подрежда думички между две корици.
◊
Кремена Димитрова, директор комуникации,
издателство „Колибри“
Как се справя Вашето издателство след повече от седмица извънредно положение заради COVID-19?
Трудно, но мобилизирано и с надежда.
Успявате ли да работите дистанционно?
Да, за радост нашата работа е възможна с добър компютър, телефон, достъп до сървъра с ръкописите. Ние имаме много добра координация помежду си, така че се справяме.
Проблемите ни идват от затворените обекти и невъзможността да продаваме продукцията си. Издателският ни план също се наложи да се промени и да се забави. От три до пет книги седмично сега ще можем да пускаме само по една.
Имате ли онлайн търсения? Разработвате ли алтернативни начини за достигане до Вашите читатели и партньори?
Да, в момента тече кампания за 35% намаление от цената на поръчките онлайн под мотото „извънредно намаление“ с хаштаг #стойсиВкъщи.
Имаме силни заглавия и богат каталог и много се надяваме хората да се възползват от времето за четене, което имат сега при тези „извънредни“ мерки.
Какви издателски проекти извънредното положение замрази?
Не сме замразили, а по-скоро отложили. Спряхме обаче по логични причини премиерите, живите участия в телевизиите, участията в книжните панаири по света, които и без това са отменени.
Как ще се промени книгоиздаването според Вас след създалата се ситуация?
Ще е тежко, защото реално няма да можем да посрещнем финансово всички разходи, които кризата ще ни натрупа. Искрено се надяваме държавата да застане зад нас и да намери начин да ни помогне с някакви компенсации. Знам, че АБК подготвят, а вероятно и вече са изпратили писмо до правителството.
На нас обаче ни липсват много срещите с авторите и читателите, защото те генерират интереса към дадено издание и създават толкова важен за книгоиздаването диалог.
◊
Нейко Генчев, собственик на издателство „Фабер“
Как се справя Вашето издателство след повече от седмица извънредно положение заради COVID-19?
Продължаваме работа по своите проекти, те всички са с по-дълъг хоризонт във времето и седмица или месец няма да променят нищо особено. Проблемите са финансови, след затварянето на физическите книжарници спряха и плащанията от книготърговците. Засега се справяме, но няма как да продължим да се справяме, ако тази ситуация продължи за по-дълъг период.
Успявате ли да работите дистанционно?
Да, почти всички служители работят дистанционно. И преди имахме хора, с които работехме дистанционно, но сега преминахме изцяло на този режим. За няколко дни създадохме организация и първите впечатления са, че така сме дори по-ефективни.
Имате ли онлайн търсения? Разработвате ли алтернативни начини за достигане до Вашите читатели и партньори?
Общите очаквания бяха, че онлайн продажбите ще се увеличат, но се случи точно обратното. Макар и не много, но намаляха. Нормално е, поне в България във време на криза хората спират да купуват неща, които според тях не са от първа необходимост. За щастие, има и такива, за които книгата е нещо от първа необходимост. На тях разчитаме.
Какви издателски проекти извънредното положение замрази?
Няма такива. Но има колеги (ние подготвяме и отпечатваме книги за около 60 български издателства), които задържаха изпълнението на поръчките си. Никой все още не е оттеглил вече направена заявка, но е възможно и това да се случи.
Как ще се промени книгоиздаването според Вас след създалата се ситуация?
Надявам се да имаме някаква полза от преосмислянето на много от нещата в нашата работа, което се налага сега. Всеки се вглежда по-внимателно в разчетите си, в планирането, организира се по-добре. Това ще даде отражение в бъдеще. А и вече винаги ще имаме предвид, че нещо подобно може да се случи неочаквано.
◊
Тодорка Минева, главен редактор на издателство „Сонм“
Как се справя Вашето издателство след повече от седмица извънредно положение заради COVID-19?
Засега разчитаме на нашите читатели. Съзнателно не увеличихме търговската отстъпка при преки поръчки на книги от нас, а насърчихме хората да използват услугите за доставка на наши дългогодишни партньори като книжарниците „Нисим“, „Български книжици“, „Хеликон“. Времената са трудни за всички, илюзия е, че бихме могли да оцелеем на принципа „всеки за себе си“.
Успявате ли да работите дистанционно?
Да, проектите ни вървят в срок, съгласуването със сътрудниците е добро, всички съзнават тежестта на момента и дават максималното от себе си, за да бъдат прецизни при изпълнението на задачите си.
Имате ли онлайн търсения? Разработвате ли алтернативни начини за достигане до Вашите читатели и партньори?
Имаме онлайн търсения, основно на нашите последни заглавия, доставките правим чрез лицензираните доставчици, но както посочихме по-горе, насърчаваме и поръчката на нашите издания чрез книжарниците, с които имаме коректно сътрудничество от десетилетия.
Какви издателски проекти извънредното положение замрази?
На първо място, гостуването на полския културолог Марек Биенчик, който трябваше да представи сборника си с философски есета „Прозрачността“ пред българските читатели на 23 април в литературен клуб „Перото“. Остават неуточнени също така промоционалните действия около представянето на нашето предстоящо заглавие „Етиката на жестокостта“ на испанеца Хосе Овехеро и гостуването на белгийския семиотик Жан-Мари Клинкенберг, автор на „Курс по обща семиотика“ в България, тоест промоционалните действия, свързани пряко с реализацията на вече публикувани или непосредствено предстоящи заглавия. Нямаме също така никаква сигурност, че ще получим субсидиите за вече публикувани заглавия, в които сме вложили немалко собствени средства. Сред контрагентите ни има страни, пострадали силно от епидемията. В подписаните договори за подкрепа изрично се споменава за извънредни обстоятелства, които биха могли да възпрепятстват подкрепата на заглавието. Наясно сме, че в момента са налице такива обстоятелства – оттук и опасенията ни.
Как ще се промени книгоиздаването според Вас след създалата се ситуация?
Книгоиздаването е сред браншовете в културната индустрия, което никога не е попадало в центъра на полезрението на властимащите в страната ни, а оттук и никога не е било обект на последователна и промислена държавна политика на закрила и подпомагане, като изключим програмата „Помощ за книгата“ на Министерството на културата с нейния повече от мизерен бюджет и инцидентните суми, отпускани за покупка на книги за библиотеките в страната. И все пак добрите издателства винаги са успявали да оцеляват. За мнозина издатели у нас книгоиздаването е кауза, а това, струва ми се, е най-сигурната гаранция за съхраняването им, често с цената на ограничения и лични жертви. Не смятам, че може да се разчита на каквато и да било помощ от страна на българското правителство дори сега, когато физическите книжарници са замразили дейността си, а електронните са принудени да се конкурират със самите издатели, надпреварващи се да предлагат търговски отстъпки, само и само да „спасят себе си“ за сметка на неизбежните си партньори – книжари и разпространители. Горчиво е, когато установяваш пропуснатите уроци по солидарност, които последните тридесетина години ни предлагаха нееднократно да усвоим.
