Антоанета Колева, директор на издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“
Ще си позволя да отговоря на въпросите в цялостен разказ.
Книгоиздаването е крехко балансиране на ръба между икономика и култура, между задължителното произвеждане на приходи (а по възможност и печалби, откривам напоследък с учудване, че мнозина не правят разлика между двете) и онова, което по дефиниция не може да произвежда печалби, освен ако не смятаме за такива символните и духовните. Това балансиране днес, когато без съмнение абсолютният приоритет, какъвто са здравето и животът на хората, налага извънредно положение, стана още по-трудно. Трудността нараства в пъти, ако погледнем не просто към издателската сфера, а към ситуацията на независимите издателства с малки обеми продукция и висока специализираност на книгите и публиките си.
Докато пиша този текст, извънредното положение тече вече 12-и ден, но всъщност първите признаци на страха, или по-скоро уплашеното стъписване в издателската и книгоразпространителската дейност, а и в поведението на читателите-купувачи, започнаха да се усещат седмица-две преди официалното му обявяване. В състояние на една относителна стабилизация на сектора ни през последните години нямаше как да не се забележи какви процеси се отключват – днес започваме да ги осъзнаваме и честно казано, перспективите, в случай че ситуацията на извънредност се проточи, не са никак радостни.
Ние сме малко по обем на продукцията си издателство, специализирано основно в елитна съвременна хуманитаристика (с малки изключения) и за нас „дистанционната“ работа, за която питате, е частично позната. Но центърът на промяната никак не е само в дистанционността, т.е. в онова временно откъсване от офиса и усамотяване, каквото изисква работата над сложни текстове. Когато затварят врати местата за физически продажби на книги: малките независими книжарници, големите книжарници на разпространителските вериги, а и борсите за обмен между издатели и книжари, когато читателите (в икономически план – купувачи) се отдръпват къде принудително, спазвайки официалните мерки, къде психологически, следвайки естествените си страхове, нещата рязко се влошават и отговорността на издателя – отговорност и културна (той често е публична личност „проводник“ на точно определени идеи), и икономическа, като мениджър – също става извънредна отговорност.
Естествено, единственият ресурс, до който като че ли могат да прибягнат всички издатели – независимо колко са големи или малки като обеми и съответно като финансов резерв – е преминаването към преки, онлайн базирани продажби на книгите си през собствените си интернет страници. Да започнат да го правят веднага, включително, дори задължително, с разумни (а понякога, както виждам, и с отчаяно неразумни) отстъпки от цените на книгите. Ние също правим това. Тази ситуация е частично спасителна за отделния издател, макар да е напълно абсурдно очакването подобен тип реализация на книгата да компенсира дори донякъде пълноценното функциониране на мрежата книжарници в страната. Но тази ситуация, която превръща издателя в краен подавач е според мен също толкова в крайна сметка вредна (а може да се окаже и убийствена) за жизненоважния му в нормални времена партньор – книгопродавача. И още нещо: преминаването към спасителния „план Б“, т.е. директни онлайн продажби, фокусира издателското внимание, т.е. времеви и човешки ресурс, върху неспецифични за него занимания – ежедневно да рекламира, „съблазнява“ и чисто технически да продава книги (а той не разполага с кой знае колко свободен ресурс за това). Това неизбежно забавя специализираната му работа върху подготвяни в момента издания – трудно ми е да си представя, или по-скоро засега си позволявам буквално да не осъзная, картината на онези закъснения и отлагания на издания, които ще ни се наложат, а и не само на нас, със сигурност – и на всички колеги. Чета проучване на Асоциацията на италианските издатели – те очакват над 18 000 нови заглавия по-малко през тази година и над 40 милиона копия отпечатани книги по-малко. Катастрофално! А тук?
Разбира се, в тази суматоха по „план Б“ на оцеляването на преден план излизат технически – но всъщност и стратегически важни! – проблеми с онлайн присъствието на всеки издател. Вероятно един от неочакваните добри резултати от всичкото днешно зло ще е, че мнозина от нас ще преосмислят в посока подобряване (доколкото им стигат силите) на онлайн присъствието си след края на кризата.
В малкия ни екип и с приятели обсъждаме всякакви нови идеи за достигане до читатели, обсъждаме ги трескаво – например проучване на полето на аудиокнигите. Знам, че през миналата година например във Франция те отбелязаха ръст с 50%, възможно е този кризисен момент да е шанс да осъзнаем това неразработено поле. Обсъждаме бурно и бързо изнасяне на провалените – и предстоящите, които също ще се провалят! – публични събития към онлайн платформи. Пропуснахме шанса за дълго подготвяна, нестандартна премиера на „Идеята за проза“ на Джорджо Агамбен, една забележителна книга, която трябваше да отвори вратата към посещението на автора й, един от най-големите световни философи, по-късно в България. Ще се състои ли то, във времена на затворени граници и на, нека го нарека така, заразяващ ни все по-дълбоко „страх от другия“ (и чуждата територия), който несъмнено всеки в момента подхранва в душата си и чиито психопоследици не знаем колко дълго ще отекват травмиращо в нас?
Тази година издателството ни навършва 30 години и по план трябваше да стартираме поредица събития-изненади именно сега, в края на март. Е, няма да ги започнем. А кога ще можем, имайки предвид ситуацията? И ще можем ли изобщо? Какво толкова, ще каже някой, няма да имате публични събития, здравето е по-важно. Така е, но да погледнем на нещата по-разпластено и мащабно: под въпрос започват да застават не просто едни огромни набори от събития (огромни са, ако си представим всички подобни събития, планирани от колегите ни и обречени на провал), под въпрос в някакъв смисъл застава… начинът ни на живот. А това е просто друго назоваване на културата ни! Тоест нека не бързаме с простите отговори и ясните о(т)съждания.
Знаете ли какво ми липсва болезнено в създалата се ситуация? Някакъв вид солидарност помежду ни и поне някакъв вид подкрепа от публичната власт. Като всеки колега вероятно, и аз следя събитията в бранша, главно в страни като Франция, Италия, Канада, САЩ, дори Китай… Виждам какви ли не прояви на солидарност – създаване на фондове за подкрепа на принципа на интереси, общински фондове, разсрочване на плащания, правителствени подкрепи… Издатели, книжарници, читатели се подкрепят по хиляди възможни начини, в огромни мащаби и през множество колективни (sic!) инициативи… А тук? Четох вчера изявление на една от големите френски книгодистрибуторски компании: сред поредицата мерки, които вземат не просто за да оцелеят сега, в този момент, а за да подпомогнат стратегически оцеляването на всички в полето, е например… преговори с издателите за препланиране на новите им издания до края на годината, така че някои да бъдат отложени и да не се предизвика вредно, контрапродуктивно „затлачване“ на книжарниците с нови заглавия след отмяната на извънредните мерки… Гол интерес ли? Не, солидарност и тип общностна култура. А тук? Впрочем ще си позволя да посъветвам да интервюирате представители на книжарниците и книгоразпространителските вериги, ценно е да чуем и тяхното мнение, те са важна опора на цялата сфера на книгоиздаването.
Какво ни предстои? Много е възможно сферата на книгоиздаването да бъде една от първите икономически жертви на епидемията. Всичко зависи от продължителността на бедствието и от желанието, а и способността ни да се справим с последиците от „затварянето“ – умно, с чувство за мяра и с идея за взаимопомощ. Чета анализи за предстоящ апокалипсис в италианското книгоиздаване, където бързо проучване отпреди 5 дни посочва, че над 60% от издателствата започват масови съкращения на позиции и изводите сочат, че самото оцеляване на сектора ще е плод на волята на политически субекти, които бързо биха осъзнали нуждата от създаване на спасителни фондове. Чета информации за това как един от символите на френското книгоиздаване, „Галимар” (всъщност издателска група „Мадригал”), прекратяват почти 90% от дейността си и настояват за спешно създаване на ад-хок проблемна група в Националния издателски синдикат на Франция. А тук? Да, осъзнавам, че непрекъснато повтарям този въпрос. Всичко е в наши ръце, но не просто във въображението, гъвкавостта или хитростта, или пък финансовия ресурс на всеки поотделно. То е много повече в нашата колективна воля за колективни спасения.
Мисля, че книгоиздаването минава през голямо изпитание и като всеки сектор – като всеки икономически, но и като всеки културен сектор – ще трябва да преосмисли някои от практиките си. В „практики“ включвам и взаимоотношения между актьорите на сцената му. Не знам дали единствено акцентирането върху онлайн съществуването е спасение – и дано си даваме сметка доколко то не работи за библиоразнообразието, уви, и не работи за общуването с читателя.
Всъщност извънредното състояние, в което живеем, е повод да осъзнаем много неща за пътя, по който вървим, но и за начина, по който вървим заедно по него. Солидарност е важната дума за мен. А защо не и възможност да видим в кризата шанс да порасте нещо ново, ако перифразирам Хьолдерлиновия стих. Но така бих влязла в една друга, още по-дълбока вода, и тя ще е вече за културната роля на издателя по време на извънредно положение, за многото негови дългове – към оптимизъм, критическо мислене, а защо не и към спасителни дози чувство за хумор… Но винаги – за дълга да застава високо, високо.
