Приказка за свършека на света
В покрайнините на един голям град, в една къща с петнайсет стаи, живеел старият Тътрузко. Той имал дъщеря. Тя не била нито млада, нито особено хубава, но Тътрузко си имал само нея и бил принуден да се примири. Освен това той знаел, че имало и далеч по-стари и грозни дъщери, а някои и по характер били много лоши.
Навремето Тътрузко си посторил такава голяма къща, защото обичал децата и си представял как някой ден дъщерята ще му народи цяла сюрия внучета и те ще припкат из къщата и ще я огласят от сутрин до вечер с гласчетата си.
Обаче не станало точно така. Дъщерята на Тътрузко изобщо не обичала децата и не щяла нищо да ражда. Вместо това тя по цял ден четяла философски книги и смятала на едно сметало.
Тътрузко бил много разочарован. Той се затворил да живее в единия край на къщата, а дъщерята – в другия. И понеже му било ужасно скучно и нямал с какво да си запълва времето, често ходел напред-назад по коридора, влачейки протритите си чехли. Не го правел нарочно, просто вече бил много стар и всичко му тежало, особено собствените му крака, които с мъка повдигал от земята.
Веднъж дъщерята дошла при него. Тя била страшно ядосана.
– Престани да се тътрузиш! – викнала на стария си баща. – Пречиш ми да мисля!
Тътрузко малко се обидил.
– Ти пък за какво толкова мислиш? – попитал я той.
– Как за какво? За свършека на света. Опитвам се да пресметна кога ще настъпи той, за да уведомя властите. Обаче ти така ме дразниш с твоето тътрузене, че днес се ядосах, запратих сметалото в стената и то се счупи. Сега с какво ще смятам?
Старият Тътрузко се почувствал виновен. Знаел, че дъщеря му е умна, но не предполагал, че чак пък толкова. Освен стар обаче, той бил в известна степен и мъдър, затова измислил следното решение:
– Я вземи ми оплети едни дебели вълнени чорапи. Ще ги обувам вместо чехлите и така няма да вдигам шум, като ходя. А пък аз ще ти поправя сметалото, да си смяташ на воля.
Речено-сторено. Тътрузко и дъщеря му се помирили и заживели в мир и любов. С новите чорапи той ходел безшумно по коридора, като индианец, и дори му било по-топло на краката отпреди. А дъщерята най-после пресметнала с поправеното сметало кога щял да настъпи краят на света и уведомила властите. Те обаче не й обърнали никакво внимание.
Така, когато дошъл краят на света, всички загинали, защото били неподготвени. Оцеляла само дъщерята на Тътрузко. Тя взела една торба сухари, която си била приготвила отнапред, и тръгнала да странства из опразнената земя.
Скоро обаче й омръзнало, защото нямало с кого да си говори. Затова тя също умряла, понеже, макар и късно, стигнала до извода, че все пак е най-добре да е като всички.
Приказка за лявата и дясната ръка
Веднъж на един човек, който кротко си спял през нощта, лявата му ръка се разбудила и не искала повече да спи. Напразно се въртял в леглото си, напразно търсел по-удобно място – ръката отказвала да го слуша и не му давала мира. На сутринта, когато станал от сън изтощен и недоспал, лявата ръка му заявила:
– Омръзна ми все да съм на второ място и нищо важно да не правя в тоя живот. Аз не съм по-малко силна или сръчна от дясната ръка, а постоянно ме пренебрегват и не ми се доверяват. Дори лъжицата със супа не ми дават да държа! Затова реших да тръгна по белия свят и сама да си търся късмета.
Човекът много се уплашил, че ще остане без една ръка.
– Слушай – помолил я той, – помисли пак. Толкова добре си живеем заедно. Какво ти липсва? Никога не съм те пренебрегвал. Та ти правиш такива важни неща!
– Какви например? – поискала да знае ръката.
Тук обаче човекът, който и без това бил крайно разстроен, се затруднил и не могъл да отговори.
– Ето, виждаш ли! – рекла тя и още повече се обидила. – Не се сещаш дори една-единствена работа, за която да съм ти необходима! Не мога повече така! Трябва да потърся друга цел и друг смисъл в своя живот, иначе ще умра!
И с тези думи лявата ръка се откачила от тялото и поела сама по света.
Човекът дълго страдал за своята ръка и въпреки че дясната се справяла и без чужда помощ, той не можел да се примири. Мисълта за това, че собствената му ръка се скита немила-недрага и се излага на всякакви опасности, без да има кой да я нахрани и приюти, не му давала покой. Човекът бил готов на всичко, само и само да си върне ръката.
Като видяла това, дясната му рекла:
– Стопанино, къса ми се сърцето да те гледам как се измъчваш. Затова ми разреши да ида да намеря онази неблагодарница и да ти я доведа. Обещавам да не се бавя много.
– И таз добра! – възкликнал човекът. – Че какво ще правя сега и без двете си ръце!
– Нищо няма да правиш – отвърнала дясната ръка. – Ще седиш на един стол и ще си почиваш. А аз ти давам дума, че до довечера ще се прибера заедно с бегълката. Тогава тримата ще се съберем, ще се наядем вкусно и ще легнем да спим.
Човекът помислил и като се уверил, че друг изход няма, ако иска да стане отново цял-целеничък, се съгласил. Дясната ръка му придърпала един стол да седне, после се откачила от тялото и поела на път.
Тя не вървяла особено дълго, защото добре познавала нрава на лявата ръка и знаела къде да я търси. Стигнала до съседния град и се отправила към площада. Било пазарен ден. Имало най-различни сергии с лакомства и свирела музика, а точно в средата от едно огромно буре точели бира и пред него се извивала опашка. Там дясната ръка видяла лявата. Лявата много пъти се редила на опашката и хубавичко се почерпила с бира. После дясната ръка забелязала, че онази съвсем не била сама. Тя си била довела приятелка, с която се смеели и танцували. Това била друга лява ръка, тънка и бяла, с нежна като коприна кожа и цялата отрупана с гривни и пръстени. Ноктите й били дълги и остри, боядисани в най-различни цветове и блестели на слънцето. До нея първата лява ръка, която иначе не се отличавала с нищо особено, изглеждала подчертано здрава и мъжествена и това й придавало голяма самоувереност.
Най-сетне, когато бирата в бурето свършила и търговците започнали да се разотиват, дясната ръка се приближила и рекла:
– Добре си отдъхна и се позабавлява. Хайде сега тръгвай с мен да се прибираме, че стопанинът ни чака.
– Дума да не става! – сопнала се лявата ръка. – На мен тук си ми харесва! Освен това си имам компания!
И тя закачливо пощипнала своята приятелка над лакътя, при което онази доста неприлично се разсмяла.
Дясната ръка се видяла в чудо как да постъпи. Дълбоко в себе си тя знаела, че двамата с човека прекрасно могат да се справят и без лявата ръка, но му била обещала да я върне и трябвало да спази обещанието си. Тя дълго я увещавала, молила я, привеждала всякакви аргументи, а лявата само се опъвала. На нея страшно й харесвало, че дясната ръка, дето винаги била по-силната и по-сръчната, сега е принудена да се унижава и да я моли.
– Хубаво – рекла най-после лявата. – Ще се върна, но при едно условие: моята приятелка да дойде с мен. Аз толкова се влюбих, че не искам повече да живея без нея.
На дясната тая работа хич не й се понравила, но отнемай-къде приела, понеже била готова на всичко, за да убеди лявата ръка.
Така трите ръце тръгнали обратно към дома. Когато стигнали, вече било нощ и стопанинът седял на стола си и горчиво плачел. Той смятал, че ръцете му са го изоставили и не му остава нищо друго, освен безпомощен да чака смъртта. Затова, когато ги видял, страшно се зарадвал. Лявата ръка обаче, която вече много се била одързостила, казала:
– Не съм съгласна да обитавам едно тяло с дясната ръка. Тя ме потиска и ме кара да се чувствам непълноценна. Затова ще се върна на старото си място само ако дясната отстъпи своето на моята приятелка. Ние с нея се обичаме твърде силно и не желаем да се делим.
Нямало какво да се направи и дясната ръка се съгласила. Така двете леви ръце застанали от двете страни на тялото, сякаш никога не се били отделяли от него. Дясната ръка била сигурна, че подобна аномалия до нищо добро няма да доведе, затова решила да се скрие и спокойно да изчака как ще се развият нещата.
Човекът отначало бил доста объркан. Трудно му било да свикне с новата ръка, която не само била лява, но и постоянно налитала да се занимава с разни женски дейности, на каквито човекът изобщо не бил навикнал. Тя ту ровела с пръстче в косата му, ту протягала длан и се любувала на шарените си нокти, ту с повод и без повод подрънквала с гривните си, понеже държала всички да й обръщат внимание. Човекът малко се срамувал от нея и все гледал да не я показва много-много. Постепенно обаче разбрал, че новата му ръка имала и редица предимства. Така например тя умеела извънредно сръчно да замрежва чорапи, да пришива скъсани копчета и да разбърква яденето на печката най-добре от всички. А най-много му харесвало това, че понеже била женска, ръката била особено нежна и деликатна и всеки път, когато го докосвала, му доставяла неизказано удоволствие. Преди, когато имал една дясна и една лява ръка, той дори се бил замислил дали да не се ожени, но сега се отказал. Не му трябвала жена в къщата, да го овиква и да недоволства. Нали си имал женска ръка, тя му стигала и за ласките, и за женската къщна работа.
От своето скришно място в килера дясната ръка все повече и повече се убеждавала, че нещата не се развиват в нейна полза. Много й било мъчно, но понеже била вярна и предана на своя стопанин, отказвала да постави своя интерес по-високо от неговия. А и тъй като била свикнала да се справя с всичко сама, дясната ръка била твърде горда, за да плаче и да се моли. Затова тя отново отишла в града, където започнала да търгува с канцеларски материали. Скоро търговията й потръгнала, защото била трудолюбива и оправна. Така дясната ръка се замогнала и заживяла честито и независимо, понеже работела само за себе си.
