Момчил Николов
На 26 март 2020 година в спортните издания – а и в някои други – се появи новината, че футболистът на „Аякс“ Абделак Нури се е събудил от комата, в която се намира близо три години. Той не е съвсем добре, разбира се, не е напълно излекуван, вероятно никога няма и да бъде, според специалистите, потърсени за коментар. Но все пак събуждането му е почти чудо, донякъде необяснимо: той комуникира с вежди, усмихва се, оригва се. Дори гледа футбол по телевизията и според брат му това му харесва. Впрочем да оставим Нури на мира, той си има достатъчно проблеми, пожелавам му от сърце да се справи с тях колкото се може по-скоро и по-добре. Да го кажем така: новината ме впечатли, опитах да си представя как бих се почувствал аз, ако ми се случи да се събудя в днешния свят, след като съм отсъствал по някаква основателна причина известно време от него. Дали ако примерно бях футболист като Нури, бих могъл да осмисля факта, че най-актуалното футболно първенство в момента – поне в Европа – е това на Беларус? Защото футболът просто е спрял навсякъде другаде и хората се вълнуват от резултатите на „Бате Борисов“ и „Динамо“ Минск; впрочем не лоши отбори, предвид обстоятелствата. Европейско по футбол няма да има. Евровизия – тоже. Даже и Олимпиада няма да има. Няма да има каквото и да е – всичко е отменено, отложено, ликвидирано. Границите са затворени, самолетите не летят, наземният транспорт е парализиран, туризъм не съществува, свободното придвижване е невъзможно. Цели индустрии са закрити, конвейерите са спрели, в заводите е тихо като в морга, моргите не могат да поемат прииждащите трупове, те намират временно убежище върху ледени пързалки; зимните спортове също са замразени за неизвестен период от време. Както и всичко това, което в зависимост от някои специфики на производството и употребата наричаме „развлекателен бизнес“ или „култура“. Кината и театрите са затворени, концертните зали и те. Мадона пее в банята си, популярни певци се снимат по анцузи пред роялите си и излъчват позитивни послания. Папата изнася литургия пред празна зала, и това не звучи като нонсенс. Това, че в Италия издигат руски флаг и пеят руския химн – също; междувременно военни камиони изнасят ковчези от Бергамо. Ковчези. В „Али Експрес“ има оферти за ковчези. Излизат произволно между офертите за стикове за голф и предпазни маски със специален дизайн, подходящ за деца на възраст между 1 и 4 години. Маски. Хората ходят с маски. Трудно се намират, някои преминават към собствено производство. Лесно е – от един сутиен стават две. В Банкок американци конфискуват 200 000 бройки платени от Германия, прибират им ги от летището, нужни са на Америка. Президентът Тръмп е казал, че следващите седмици в Америка ще има смърт, много смърт. Тръмп е президент на Съединените американски щати. Really? А Великобритания не е в Европейския съюз. Брекзит. Exit.
На изхода на населените места има КПП-та. No Exit. Градовете изглеждат като поразени от неутронна бомба – непокътнати, фасадите на сградите говорят за развити цивилизации, но животът отсъства. Животът се е скрил, пренесъл се е във виртуалните селения, където световната конспирация вече е победила. Китаец яде живи мишки с вилица, 20 хиляди американци тихомълком превземат Европа. Чипове, 5G, шестата раса, седемте смъртни гряха. Пийте ракия. Ресторантите не работят, баровете не работят, нощните клубове не работят. Stay Home, Пиринско и Pornohub. Фитнес зали, спа центрове, молове, салони за красота – затворени са. Не сме красиви. Не сме щастливи. Не сме безсмъртни.
Осем. 8:PM, непознат човек с военна униформа уморено съобщава цифри. Заразени, умрели. Положението е извънредно, но ще става по-страшно, обещава, врагът е яростен и безмилостен. Трудно е да не му повярваш. Звучи като истина. Изглежда като истина. Значи е истина.
Ако преди няколко месеца бях описал тази истина в книга, щеше да се получи не лоша дистопия. Днес не е нужно. Дистопията е тук. Включете телевизора. Изкючете звука. Пуснете си саундтрак на Анджело Бадаламенти. Гледайте филма. И не се опитвайте да си представите следващия епизод. Вероятно ще е изненадващ. Толкова, колкото първенството на Беларус по световните спортни канали за излязъл от няколкогодишна кома футболист.
