Какво се случва в момента с българската литература по света? Кои книги се превеждат и издават, как ги четат в различните страни? Няколко дни преди 24 май се обърнахме с тези въпроси към преводачи на българска художествена литература на различни езици: 1. Коя българска книга или произведение превеждате в момента? Ако сега не работите по конкретен превод, има ли заглавия или автори, които планирате или бихте искали да преведете? 2. Има ли през последните месеци във вашата страна новини и събития, свързани с българската литература? 3. Отговаряте на тези въпроси в навечерието на 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Имате ли отношение към този празник, спомени, свързани с него, какво е значението му за вас? Какво бихте пожелали на българските писатели и читатели, както и на колегите си преводачи?
А. Б.
ВОЙЧЕХ ГАЛОНЗКА, Полша
1. Сега превеждам един разказ на Йовков, който се казва „Свирач на флейта“, за него съм писал преди години, за да докажа как Йовков свири на флейта. Сега искам да покажа как Йовков свири на флейта на полски. Но преди няколко дни празнувахме вкъщи появата на моя превод на „Под игото“, посветен на Николай Кънчев. За съжаление, само вкъщи, защото продължаваме да сме под игото на епидемията. Направих този превод преди шест години, но той излиза чак сега, защото такава съдба има българската литературна класика в условията на пазарната икономика. Това е трети превод на „Под игото“ за период от 120 години. Малко преди него излезе стихосбирката на Петър Караангов „Сезоните на чувствата“, а пък през май миналата година – двуезичната стихосбирка на Петър Първанов „Откъдето и да идва“. Сега давам за печат две стихосбирки: на Пенчо Славейков и на Николай Лилиев. Подготвям голяма книга с моите събрани преводи на поезията на Николай Кънчев, но в нея са и новите ми преводи. Това е в общи линии. 2. През последните три години три български книги бяха номинирани за престижни награди. Две от тях – „Физика на тъгата“ на Георги Господинов и „Възвишение“ на Милен Русков – са в превод на Магдалена Питлак. Третата е поетическа: „София-Берлин“ на Пламен Дойнов в превод на Ханна Карпинска, Войчех Галознка и Димитър и Дорота Добреви. Излезе и „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков в превод на Мариола Миколайчак. Много добри оценки получиха две книги за България: „Златни прахоляци“ на Силвия Шедлецка и „Злато и ракия“ на Магдалена Генов. 3. С Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост нямам някакви особени лични спомени и емоции. Емоционалната ми връзка с него става по-скоро чрез сцената на училищния изпит в „Под игото“, но разбира се, съзнавам неговото значение и пролетния му национален и културен ентусиазъм. На писателите и читателите, както и на колегите ми преводачи искам да пожелая да продължаваме да сме и да ставаме все по-голяма общност от малкото щастливци, според думите на полския културолог и философ Марчин Крул, за които литературата е, както казва последната ни нобелистка Олга Токарчук, „една хубава неопределеност”, благодарение на която тъй много получаваме и тъй много можем да си кажем. Последната част от изречението е автоцитат.
ДЖУЗЕПЕ ДЕЛ АГАТА, Италия
1. Получих на pdf „Времеубежище” от Георги Господинов от Берлин една седмица преди официалното му излизане на 29 април. Чета романа и според уговорката ми с издателката от „Воланд” Даниела ди Сора скоро ще започна да го превеждам. 2. Сборникът с разкази „И всичко стана луна” получи Международната литературна награда ЧЕПО (CEPPO), престижна награда, която се връчва от 1955 г. и винаги е ангажирала важни писатели и критици. Сборникът на Господинов беше определен за най-добрия сборник с разкази в света за тази година. Ето обосновката на наградата: „Георги Господинов печели Международната награда ЧЕПО за разказ, защото благодарение на неговата поетична мисъл, пропита с тъга, но също и с хумор, успява да установи във всяка своя история или преобръщащ низ от истории онази силна емпатия между Аза и другите (прочута е неговата фраза „Аз сме”), което е характерна за детството дарба, пренесена в зрелостта като голям талант за смесване и контаминация между различни жанрове”.
Господинов беше поканен да представи в Тоскана сборника си със свръхкратки истории „Всичките наши тела”, отново в мой превод и бележки за издателство „Воланд”, с публична лекция, която беше отложена заради коронавируса и ще се проведе през есента.
За „Бомпиани”, издателството на Умберто Еко, завърших една „Поетическа антология” на Любомир Левчев. Стихотворенията са подбирани съвместно с автора и книгата беше завършена, докато Левчев все още беше жив. Тя е част от нова поредица за съвременна поезия, от която излязоха първите две заглавия. 3. Създаването на най-стария славянски книжовен език е изключителен културно-исторически акт от европейски мащаб. Константин и Методий, които се считат за „ромеи” (Източна римска империя), биват натоварени от византийския император със задачата да подготвят текстове и преводи за западните славяни от Великоморавия. В отявлено противоборство с Копитар, който е на мнение, че Кирило-Методиевият език е бил старословенски, Добровски пръв се досеща за сръбско-българо-македонския му характер, а в гениалните си трудове Востоков уточнява, че този език е от български диалектен произход. Езикът на Кирил и Методий не възпроизвежда солунския говор, а е построен с голяма лингвистична и писмовна вещина. Със сигурност това е език от висок разред със значително изкуствен характер. Докато фонетиката и до голяма степен морфологията почиват на солунския говор, синтаксисът и най-вече словоредът акуратно спазват гръцкия модел. Повече от век по-късно това става книжовният език и за религиозна, и за светска употреба на Киевската Рус. В продължение на повече от половин хилядолетие той, създаден за западните славяни и стъпил на южнославянските говори, се превръща в езика на източнославянската общност и цялата Славия Ортодокса. Благодарение на него редица автори и преписвачи, включително векове наред румънците, а също и балтийците, навлизат в писмовността и в културата на Европа.
Превод от италиански: ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА
ДЬОРД СОНДИ, Унгария
От няколко години престанах да превеждам пъстроценната българска литература. Моят литературен месечник (десет тематични броя ежегодно от 1999 г.) и книгоиздателската дейност ме държат в прекрасен и неразчупим плен. Последните ми самостоятелни преводни книги излязоха в моето издателство:
Георги Господинов, „Балади и разпади“ (Napkút, 2014)
Едвин Сугарев, „Сезонът на плашилото“ (Napkút, 2015)
Марин Георгиев, „Ни Бог, ни дявол“ (голяма част от стихотворенията, Napkút, 2015)
Емилия Дворянова, „Концерт за изречение“ (Napkút, 2016)
За всяка книга са публикувани положителни критики. Всеки от авторите е поканен от Българския културен институт в Будапеща и му е организирана литературна вечер с медийна изява.
Творчеството на Пламен Дойнов има хубаво отражение в Унгария (което заслужава отделно обобщаване)… Куриоз: Янош Темеши преведе книгата му със статии, излезли като сборник само в Унгария – „1956 – Унгарското въстание и българската литература“ (изд. Napkút).
2019 г. – в превод на младия Гергей Ковач: „Религии в езическа България“ от Цветелин Степанов (изд. Napkút). Също в Napkút той има два други прозаически превода – на Радостина Ангелова и Христо Славов. И двамата белетристи са канени от българите в Унгария, съответно – от Българския културен институт.
Интерпретиран от Дьорд Арато през 2019 г. излезе и бе представен в Будапеща сборникът с избрана проза от Марин Георгиев „Някой винаги гледа“ (изд. Magyar Napló). На премиерата присъства и авторът.
От работилницата на Петeр Кръстев след успешни преводи преди (две книги от Милен Русков и една от Иванка Могилска), миналата година видя бял унгарски свят и „Остров Крах“ от Ина Вълчанова (изд. Tipotex).
2021: Дьорд Сонди е на 75 – от средата на идната година се връща към българистиката (няма да има вече списание Napút, само naputonline.hu)… Довършвам изследователски трудове, споменни и унгаро-български смесени сборници, стихосбирка и прочее… голяма част от които изоставих през 1999 г.
Ала след пресъздаването на 20 000 стиха и 12 000 прозаически страници… няма да продължа този вид интерпретаторска дейност.
Почти пет десетилетия съм споделял гордо – българската природа ме възпитаваше: човешката и пейзажната. И културната. 24 май винаги е естествен празник за мен с богатото си съдържание: със своите история и бъдеще. Много и скъпи спомени ме свързват с този ден през половин век от живота ми.
Пожелавам вяра и естественост – на всички ни: всеведрина.
МАГДАЛЕНА ПИТЛАК, Полша
1. В момента не превеждам нищо конкретно, но се старая да привлека интереса на полските издатели към две български авторки и най-новите им книги – Теодора Димова с „Поразените“ и Елена Алексиева със „Свети вълк“. Световната ситуация много повлия върху пазара на книгата, но не лисват и страстни любители на книгите. Така че се надявам да успея. 2. Благодарение на наградата „Ангелус“ (октомври 2019 г.) в Полша все още се говори за „Физика на тъгата“. Тази пролет Георги Господинов беше поканен като гост на най-малко три полски литературни фестивала, които бяха анулирани или чакат други по-сигурни времена.
Остават по-малките инициативи. Тъкмо за 24 май съм поканена да участвам в дискусионен читателски клуб. Членовете му се събират онлайн да поговорят за „Физиката“. 3. Всъщност това е най-любимият ми български празник. В Полша нямаме подобен празник, така че всяка година с колегите българисти от Института по славистика на Ягелонския университет се стараем да заразим краковската публика с духа на 24 май.
От осем години в средата на май месец организираме Дни на българската култура, по време на които има литературни срещи, изложби, концерти, кинопрожекции и лекции на гости от Българя.
Тази година всички, независимо от това къде се намираме, ще празнуваме по друг начин. Дано да сме по-близо до самите букви!
Искам да пожелая на българските писатели да не спират да пишат, читателите да не спират да четат, а преводачите да не спират да превеждат, понеже, както каза Олга Токарчук в нобеловата си лекция, „само литературата има способността да ни допусне до дълбините на друго човешко същество, така че да разберем неговите основания, да споделим емоциите и да преживеем съдбата му“. А само такъв свят е възможен за живеене.
ХЕНРИКЕ ШМИТ, Германия
1. В момента не превеждам нищо. Преводът на стихосбирката на Йорданка Белева „Пропуснатият момент“ предстои за 2021 г. и ще бъде публикуван в eta Verlag в Берлин. Особенно се радвам за това, защото е продължение на проект от далечната 2015 г.! Тогава организирахме, заедно с художничката Габи Бергман и студенти от курса по Експериментална илюстрация в Хамбург изложба с „визуални преводи” на стихове от Йорданка Белева, Иван Ланджев и Васил Балев (подбор на текстовете Елин Рахнев).
Не по-малко дългогодишен проект – или трябва да кажа блян – е публикуването на антология със стихове на Ани Илков, чиято поезия смятам за особено оригинален принос към европейската постмодерна поезия заради комбинацията от ирония и естетика на възвишеното. От миналата година немската асоциация на преводачите има нов формат за кандидатстване. Проектите за превод, за които все още не съществува издателски договор, също могат да бъдат финансирани. Това ще улеснява публикуването на произведения с литературноисторическа стойност. 2. Тази година романът на Ангел Игов „Кротките“, преведен от Андреас Третнер, беше номиниран за преводаческата награда на Лайпцигския панаир на книгата (който поради коронавируса, за съжаление, беше отменен). Това е признание не само за автора, преводача и не на последно място, за издателство eta Verlag, но и важен принос към актуалния европейски историческия роман. Романът на Игов като фикционално тълкуване на историческата травма допълва доминиращите в момента автобиографични и автофикционални интерпретации на историята на XX в. (Саша Станишич, Миленко Йергович).
През 2020 г. Георги Господинов е гостуващ писател в Берлинския научен колеж. Това също е важно събитие, чрез което българската перспектива е представена в институция, където се обсъжда например европейската политика на паметта. 3. Празникът, посветен на една азбука, според мен трябва да бъде толкова универсален, колкото и употребите й. Тоест да представя българската литература в нейните глобални прояви, включвайки българската литература, написана на „чужди езици“ (английски, френски, немски …), турската и ромската литература, написани на български, развиващата се практика на самопревеждане при двуезични автори.
ХАННА КАРПИНСКА, Полша
1. Току-що приключих превода на покъртителна статия на Ганчо Савов „Творци зад решетките”. Тя ще влезе в сборник, посветен на лагерната литература, който ще бъде издаден от Института по литература в Краков в поредицата „Библиотека на пан Когито”. Даже за свидетел на онези времена, причастен на човешките съдби, е невероятно колко много български писатели, артисти, художници, журналисти са станали жертва на тоталитарния режим. Статията дава възможност мащабите на жестокостта и униженията да бъдат опознати и преживени в чисто човешките им измерения. Този текст ще заеме важно място в моята българистична биография.
Има и два романа, които са залегнали в моите преводачески планове. Нещата обаче така се бавят, че нищо чудно да мога да ги представя чак догодина… 2. Като изрази на признание за българската литература можем да посочим несъмнено: наградата „Ангелус” за „Физика на тъгата” от Георги Господинов (в превод на Магдалена Питлак) и номинацията за титлата Европейски поет на свободата за стихосбирката на Пламен Дойнов „София-Берлин” (в превода й заедно с Дорота и Димитър Добреви и Войчех Галонзка участвах и аз). На Войчех Галонзка дължим най-новото значително събитие в полската българистика: излязъл буквално тези дни, трети (след тези от 1895 и 1950 г.) превод на полски на романа „Под игото”. Мен лично ме радват множеството положителни отзиви в интернет (и не само там) за последния ми превод – на „Остров Крах” от Ина Вълчанова. 3. Само веднъж съм имала щастието да посрещам 24 май – този изключителен в световен мащаб държавен празник, който е и празник на писмеността – на територията на България. Впечатленията ми от този ден са незабравими. Много силно почувствах, че този празник е и мой, преживявах го невероятно дълбоко като човек на литературата, като българистка, славянка, европейка. Тази нагласа продължава до ден днешен.
На колегите преводачи искам да пожелая здраве, доблест, вдъхновение и да се държим в очакване на красивите дни, които непременно ще дойдат!
ДОРОТА ГОЛЕК-СЕПЕТЛИЕВА, Полша
Тази година, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, се състоя едно символично събитие – в Полша бе публикуван нов превод на най-известния български национален епос „Под игото“ на Иван Вазов. През 1895 г. за първи път романът излиза от печат в превод на Елена Соподзкова, след това, през 1950 г. – на Зофия Волник, а през текущата година, на 11 май – на Войчех Галонзка. Поредицата преводи доказва не само непоколебимия интерес към българския литературен канон, но и дългия и хармоничен диалог на двете славянски литератури – българската и полската. Естествено, това не означава, че полската рецепция се фокусира единствено върху класиката на националната литература. В последните няколко месеца успешно са популяризирани преводни книги на Георги Господинов, Пламен Дойнов, Петър Първанов и Ина Вълчанова.
За мен – полска българистка, 24 май е специален ден не само заради тържественото съвместно честване с група студенти, които ежедневно изучават български език, литература и култура. Този ден потапя в размисъл за изключителното значение на делото на светите братя за европейската култура и литература. До днес впечатлява оригиналната и блестяща графична система за записване на славянската реч, както и невероятната сила и културно достойнство на старобългарския като литургичен език. Внимание заслужава богатият разцвет и изисканост на тази славянска култура и литература в европейски мащаб. Почитаните в целия християнски свят светци – Кирил и Методий, олицетворяват съществената връзка между теченията на източно- и западноевропейската традиция.
В навечерието на празника пожелавам на всички българи, а най-вече на писателите, преводачите и читателите, плодотворно осъществяване на доброто, истината и красотата в славянската литературна и културна общност, която допринася за изграждането на съвременния облик на Европа. Нека в тези трудни времена творческата сила на диалога в литературното пространство остане наша осъзната и споделена ценност.
МИЛЕНА СЕЛИМИ, Албания
1. В сътрудничество с албанскотo издателство Morava подготвихме проект и кандидатствахме в програмата Creative Europe за някои публикации на авторката Зорница Иванова, но в момента нещата спряха. Щом се запознах с новата книга на Георги Господинов „Времеубежище” като негов преводач в Албания, поисках да го преведа на албански език, особено в този труден период, когато времето и пространството се промениха за всеки от нас. По време на кризи светът се превръща в убежище. 2. През декември в Албания беше представен романът „Физика на тъгата“ от Георги Господинов в мой превод, а в началото на 2020 г. имаше рецензии, телевизионни и радиопредавания за автора и преводача. През април този роман зае трето място в онлайн гласуването за най-добър преводен роман, организиран от онлайн платформата bukinist.al. Със започването на епидемията от Covid 19 репетициите на театралното произведение „Боб” нa драматурга Елин Рахнев, преведено от мен, бяха прекъснати. Надявам се и ми се иска този период да отмине и то да бъде поставено на албанска сцена до края на годината с участието на автора. 3. 24 май за мен е свързан с не едно празнуване в Албания. Посолството на България в Тирана и Дружеството „Приятели на България“ почти всяка година организират тържество със слово и литературна програма в чест на този ден. За този празник по покана на президенството на Албания преди години дойде известната българска преводачка Марина Маринова.Тя беше отличена с почетен знак от президента на Република Албания за приноса й за превода на албанската литература на български език и по-специално на автори като Исмаил Кадаре, Дритеро Аголи и Реджеп Кьося. Щастлива съм, че познавах лично тази одухотворена личност.
За мен българското слово е част от моя живот. Всяка година на 24 май в моя дом е празник. Разказите за венци от чемшир и божури на майка ми, химнът „Върви народе възродени“ ме правят истински съпричастна към тоя ден. За мен българската писменост е вселена, из която бродя с нескрит интерес.
Изпитвам дълбока признателност към създателите на българската писменост братята Кирил и Методий за това, че днес като преводач на известните български писатели Георги Господинов, Алек Попов, Милен Русков и др. давам скромен принос за българската култура.
За мен е чест да поздравя усилията на българските писатели, както и на колегите си преводачи, и да благодаря на онези, които са имали предвидливостта да изградят едно голямо семейство, където се говори на общия език на бъдещето, този на превода, за да се създаде обща основа на литературата. „Литературата ме доведе до свобода, а не обратното“, е казал нашият писател Исмаил Кадаре. Литературата е единственото пространство, в което хората от различни култури и националности обединяват човешката същност; същността, която ни прави свободни, е мястото на вътрешната свобода на всеки от нас, независимо къде сме пораснали.
Културата може да изгради мостове, които политиката не би била способна. Това е епохата на културата; както е казал бащата-основател на Обединена Европа Жан Моне, „Ако трябваше да започна отначало, щях да започна от културата“.
КСЕНИЯ БАНОВИЧ, Хърватия
В момента превеждам разказите на Йорданка Белева от трите й сборника „Надморската височина на любовта“, „Ключове“ и „Кедер“. След това ме чака преводът на книгата „Всичките наши тела“ и на романа „Времеубежище“ нa Георги Господинов. Интересно e, че авторските права за „Времеубежище“ са закупени от издателство Fraktura, което публикува и „Физика на тъгата“, преди романът изобщо да e публикуван в България. Това означава, че хърватските издателства вече имат пълно доверие в българските писатели, след тридесет години непубликуване на българска литература, до появата на „Естествен роман“ през 2005 г.
В сътрудничество със Силвия Чолева и Людмила Миндова подготвяме истински поетичен деликатес – антология на българската поезия след демократичните промени. Назряла е необходимостта от по-детайлно и дълбоко познаване на сътвореното от поетите ви, от антология, която да включва разнообразието, което съществува днес в българската поезия като следствие от процесите, протекли преди и след промяната през 1989 г. За да се види обаче в пълнота нейното богатство, ще включим поколението поети, родени през 30-те и 40-те години на XX век, както и тези, които творят в момента, тоест най-новото поколение. Антологията ще бъде публикувана от Хърватскoто дружество на писателите догодина. Тук ще ви припомня думите на сръбската поетеса Десанка Максимович: „Влюбена съм в езика, в думите. В думата, и отделната, и тази от речника. А човек никога не загребва по-дълбоко в това съкровище, отколкото когато превежда. И никой не прониква по-дъбоко в същността на едно стихотворение, отколкото когато трябва да го преведе.”
По този повод ви поздравявам с Празника на славянската писменост, а на моите колеги преводачи по света пожелавам с радост да потъват в дълбините и красотите на българския език, защото за човек, който обича да обитава езика, няма по-добра работа от преводаческата.
