Иржи Травничек
Иржи Травничек e един от най-авторитетните съвременни чешки литературни теоретици и историци, професор в Института по чешка литература към Академията на науките на Чешката република, автор на над десет книги.
Повече от десетилетие се занимава с изследване на четенето и читателската култура.
Има много нации, твърдящи за себе си, че са нация от читатели. И чехите не правят изключение. Това твърдение е част от тяхната автомитология. Към нея освен това спадат твърденията, че са нация от музиканти, туристи, домашни майстори, градинари, селски виладжии. Ако анализираме и обединим всички тези автостереотипи, ще се получи картинка в стила на централноевропейския бидермайер[1]: в събота чехът през деня прекопава градинката на своята виличка някъде край реката, следобед си сварява кафенце, отпуска се в креслото (собствено производство) с приятно четиво в ръка, а вечерта с близки приятели свирят и пеят край стъкнат от тях огън. Да, романтика, но една такава домашна, опитомена, нищо прекалено буйно и диво. С една дума: централноевропейски Gemütlichkeit[2].
Исторически контекст
Исторически погледнато, чехите са до голяма степен нация езикоцентрична, филологическа. Ако говорим за по-новата фаза от тяхната история (от края на XVIII век насам), се е случило това, че езикът им, който се е говорел само по селата и сред по-нисшите социални прослойки и който освен това е бил език с твърде неопределен стандарт, само за половин век се превръща в език на високи литературни амбиции, тоест в език, който много бързо си отвоюва обратно изгубените жанрови и тематични територии, нещо повече – завоюва и нови. Първата република (1918–1938) дава на това национално самочувствие и поддръжката на независимата държава. Последвалата война е в значителна степен защита на чешката книга, връщане към класиците (поезията никога не е била издавана в такива тиражи). През ерата на социализма (1948–1989) се въвежда пряк контрол над писаното слово, което се издава и което циркулира сред населението; така се стига до изваждането на голям брой писатели от литературния живот и до разделянето на литературната комуникация на три потока – официална, емигрантска и самиздатска. Златно време за книгите и читателската треска стават шейсетте години, когато идеологическото менгеме разхлабва натиска си и започват едно през друго да се издават забранени дотогава заглавия, да се наваксва с преводна литература. След инвазията на войските на Варшавския договор през 1968 година настъпва ново затягане на менгемето (цензура, забрани, политическа емиграция на мнозина писатели), но пък в страната се наблюдава феноменът на т.нар. „книжни четвъртъци“. Всеки четвъртък – това е денят, в който се получава новата стока, – пред книжарниците се вият дълги опашки. Купуват се преди всичко англоезични детективски романи (напр. от Агата Кристи, Дик Франсис, Ед Макбейн), бестселъри от онова време (Артър Хейли, Марио Пузо), но и някои родни автори, които режимът постепенно пускаше в официален оборот (Бохумил Храбал, Владимир Парал, Ярослав Сайферт и др.). След 1989 г. цензурата падна, настъпи пълна свобода във всичко, като лавина започнаха да се издават забранени книги; към днешна дата броят предлагани заглавия е нараснал четирикратно в сравнение с този от осемдесетте години. Книжният пазар е затрупан със свръхпредлагане. Мнозина се питат: Докъде може да стигне това? Има ли все още пространство за увеличаване на броя заглавия? Библиотеките се борят за читатели, но и за своята нова идентичност – какво ще стане с нас, след като дигиталната революция е обхванала вече всичко?
Коронакризата
Но да прескочим в актуалното съвремие. На 13 март 2020 г., както в много държави, във връзка с пандемията от коронавирус се стигна до обявяване на извънредно положение, което означаваше затваряне на училищата, на публичните институции (в това число библиотеките), магазините (освен тези за хранителни стоки, дрогериите и аптеките), фирмите от сферата на услугите, а впоследствие – и фабриките. Това се прояви и в увеличеното предлагане на електронни ресурси, включително и в акцията известни личности да качват онлайн текстове и да ги предоставят за публично споделяне. Социалните мрежи бяха залети от покани хората да купуват книги направо от издателствата (в техните електронни магазини). Валят препоръки за книги със сюжети за големи епидемии, като например „Чумата“ на Камю, „Дневник на чумавата година“ на Дефо или „Любов по време на холера“ на Гарсия Маркес. Заради това, че хората трябваше да ограничат излизанията си навън до минимум, останаха затворени вкъщи и им се отвори и възможност да четат, включително на глас на други хора, и да споделят читателски мнения и препоръки. И тъй като публичните библиотеки бяха затворени, се наложи да се насочат към книгите, които имат вкъщи, към електронни книги, респ. интернет книжарници. В социалните мрежи се раждат и някои забавни игри – например щафета с предложения: даден човек бива предизвикан да пуска всеки ден на стената си във Фейсбук корицата на своя любима книга (без коментари и оценки) и с всяка такава публикация да предизвика някой друг да направи същото, и така нататък. Благодарение на играта много хора получават вдъхновяващ списък с книги за четене.
Коронакризата засегна много сериозно преди всичко книжния пазар. Физическите книжарници бяха затворени. И без това твърде напрегнатата ситуация с книгоразпространението, при която част от големите търговски обекти бавеха плащанията към издателите, ескалира. Застрашени от несигурните си приходи станаха издателства, печатници, редактори, преводачи и други професии, свързани със създаването и дистрибуцията на книги. Възникнаха няколко инициативи с цел да въведат модела на пряката продажба от издателя към книжаря, с което да се избегнат различни паразитни е-магазини, целящи да печелят, като се подмазват на читателите с цените на книгите (с отстъпки до 80 %).
Главният проблем беше, че почти спря паричният поток, поради което издателствата изпаднаха във вторична неплатежоспособност – понеже не получаваха пари от разпространение, се наложи да спрат да плащат на своите служители (редактори, графични дизайнери и др.), съответно на преводачи, печатници и автори. Както се изрази издателката Барбора Баронова: „книжният пазар се срути като наредени плочки от домино“. При това стана ясно, че последиците от кризата ще са дългосрочни, както подчерта директорът на издателство „Хост“ Томаш Райхел: „…ще се върнем на досегашното ниво чак след няколко години.“ От друга страна, като положителен ефект от ситуацията се посочва, че ще намалее броят на издаваните книги, прекалено голям за чешкия книжен пазар.
Професионалната организация „Съюз на чешките книжари и книгоиздатели“ в своята декларация от 7.4.2020 г. констатира, че годишният оборот на книжния пазар може да спадне с една трета, също както и броят издадени заглавия. Съответно беше изискано правителството да предостави поне една трета от тази сума за оздравяването на целия бранш.
Коронакризата стана причина и да се проявят много слабости на чешкия книжен пазар: неговата крехкост, тоест малката му устойчивост срещу непредвидени ситуации, освен това много слабият платежен морал при разсроченото плащане – още в началото на кризата един от най-крупните дистрибутори съобщи, че спира плащанията (за вече получени книги) към трети страни. Освен това кризата показа и не особено силната роля на професионалната организация (споменатия Съюз на чешките книжари и книгоиздатели), която явно няма ефикасни инструменти да наложи платежна и друга дисциплина. Така че даденото състояние може да се разглежда и като възможност за пълно прочистване на чешкия книжен пазар.
Обществени библиотеки
Обществените библиотеки спадат към главните стълбове, на които се крепи чешката читателска култура, най-вече от времето на епохалния „библиотекарски закон“ от 1919 г. Понастоящем Република Чехия се гордее с най-гъстата мрежа библиотеки. В нея се падат по 5,1 обществени библиотеки на 10 000 жители, като средната цифра за Европейския съюз е 1,3. Разбира се, ако говорим за вложените средства, ситуацията е доста по-различна: за дейността на библиотеките в Чехия се дават по 12 евро на глава от населението, докато например в Дания за целта се дават 65 евро. С други думи: гъста мрежа, обаче от сравнително бедни библиотеки. Затова – както е и в другите държави – обществените библиотеки все повече се превръщат в общностни центрове и в клубове по интереси. В същото време резултатите от изследванията, отнасящи се до главните им услуги, сочат, че населението на Чехия продължава да ги свързва с книгите и тяхното заемане.
Освен вече споменатото недофинансиране голям проблем в страната е липсата на подходяща и модерна сграда на Националната библиотека. Още през 2007 г. трябваше да започне нейното изграждане по проект на архитект Ян Каплицки, чешки емигрант, живеещ в Обединеното кралство, но със серия административни намеси проектът беше спрян, а след това и отменен. Функционирането на Националната библиотека в сегашните помещения на бароковия комплекс Клементинум в Прага се оказва все по-неподходящо както потребителски, така и технологично. Освен това се налага сградата да преодолява и други два проблема – течащата от доста време реконструкция и недостигът на място. Няма изгледи тази ситуация да бъде решена скоро.
Четящите хора в Чехия
Що се отнася до параметрите на ефикасността на четенето в рамките на Европа, чехите са непосредствено под върха, който е от много време насам запазен за скандинавците и нидерландците.
Въз основа на четири статистически представителни изследвания на читателите и четенето в Република Чехия (от 2007, 2010, 2013 и 2018 година), организирани от Националната библиотека и от Института за чешка литература към чешката Академия на науките, може да се твърди, че чешката читателска култура показва:
– голям брой читатели, тоест хора, които прочитат поне една книга годишно (през 2018 г. това са били 78 % от населението на 15 и повече години); този резултат не нарежда Чехия на челна позиция в Европа (тя е резервирана за скандинавските държави и Нидерландия), но непосредствено под нея;
– сравнително постоянно количество време (около 30 минути) дневно, отделяно за четене на книги;
– изразено редуциране на четенето на списания (особено при най-младата възрастова група – 15–24 години);
– висока бариера между половете – голяма разлика между броя читатели – жени и броя читатели – мъже (в полза на жените), като тази бариера се открива по принцип навсякъде, но в чешка среда е малко по-голяма;
– почти никаква възрастова бариера, четенето намалява осезателно само в средна възраст, което идва от закономерностите на жизнения цикъл и може да се открие и другаде; възрастовата бариера се проявява само в интернет и при електронното четене (в полза на най-младите);
– много малка урбанизационна бариера: големината на населеното място не играе почти никаква роля;
– силно разпространение на домашните библиотеки: през 2018 г. само 2 % от жителите на страната са декларирали, че нямат вкъщи никакви книги; средният брой книги в чешкото домакинство е 253;
– все още сравнително позитивно отношение към обществените библиотеки, независимо от непрестанния спад на броя на посетителите им (през 2007 г. те са 41 %, а през 2018 г. – 28 %);
– силно разпространен навик книгата да се възприема като подарък;
– все още по-скоро консервативен начин за сдобиване с книги (във физически книжарници), въпреки че делът на електронните расте;
– силно изразено чувство за излишък от книги на книжния пазар: през 2013 г. твърдящите, че не купуват книги, защото пазарът е презадоволен с тях, са били седем пъти повече от твърдящите, че количеството заглавия е недостатъчно;
– не особено силен афинитет (особено в сравнение със САЩ и Великобритания) към електронните книги;
– предпочитания преди всичко към съвременна развлекателна литература (криминални романи, трилъри, любовни романи и т.н.): най-харесван автор в последното изследване е норвежкият автор на романи Ю Несбьо, а най-харесваната книга – „Хари Потър“ (отделните части и цялата поредица) от Дж. К. Роулинг.
Направени са и две големи статистически изследвания на детската популация, тоест на децата от 6 до 14-годишна възраст (2013/2014 г. и 2017 г.). Какво показаха те?
– императивният подход да се задава т.нар. „задължително четиво“ в училище (без каквато и да било собствена инициатива) води по-често до измами (преписване, теглене на анализи от интернет);
– при по-малките деца голяма роля при избора на книги играят препоръките от родителите, докато по-големите деца се водят от препоръки на свои приятели;
– книгата трябва да заинтригува децата още от самото начало, в противен случай те имат проблеми с четенето й;
– за развитието на детето като читател ключова е семейната среда (наличие на домашна библиотека, активно четящи родители);
– родителите не бива да настояват децата им да четат заглавията, които те самите са чели като малки – това често създава сериозна бариера;
– по-големият обем на книгите не смущава „силните“ читатели, докато „слабите“ читатели предпочитат по-тънки книги (без описания и с напрегнат сюжет).
Времето и светът
Ако сменим оптиката и погледнем на чешката читателска култура извън нея самата, или към това, което се провижда зад по-общите проблеми, можем да набележим следните три теми:
- Дигиталната революция, отношението между класическото четене и четенето в дигитална среда. Има ли основания за безпокойство?
- Преситеност. Способни ли сме да поемаме постоянно увеличаващите се количества медийно съдържание?
- Липсваща силна мисия. На какво да се опре днес читателската култура?
- Дигиталната революция. „Тотална атака срещу самата същина на четенето“, или „спокойно, нищо кой знае какво не се случва“? Днешната ситуация налива вода в мелниците и на културните оптимисти, и на културните песимисти. Първите могат да се радват, че добрите стари традиционни печатни материали оцеляват дори лице в лице с толкова голямо предизвикателство, каквото е дигиталната революция. Вторите пък имат основание да размахват предупредително пръст и да твърдят, че ставащото в дигиталната сфера е засега само инфекция, която обаче със сигурност ще се разпространи и ще се превърне в пандемия. Че заради електронизацията постепенно ще атрофира способността за съсредоточено четене, тоест – най-присъщото на самото четене. Виден представител на тази линия е немският психиатър Манфред Спитцер. Той твърди, че въпросните процеси постепенно засягат менталната функция – и този процес вече е необратим. Николас Кар в своята широко цитирана книга The Shallows. What Internet Is Doing to Our Brains[3] застъпва тезата, че дигиталната сфера има своите последици за паметта ни – тя е „technology of forgetfulness“, с което подрива и самите основи на нашата цивилизация. Ражда се „post-literary mind“.
- Преситеност. В статистически представителното изследване от 2013 година анкетирахме и онези, които не си бяха купили нито една книга през последната година, тъй като искахме да узнаем и техните съображения. Както можеше да се очаква, в масовия случай основното съображение беше цената на книгите. Изненада ни обаче съотношението между тези, които не си купуват книги, защото няма достатъчно предлагане на пазара, и тези, които не го правят, защото книгите на пазара са прекалено много. Това съотношение беше почти 1 към 7. Така получихме емпирично доказателство, че чешката читателска култура е преситена култура. А съвсем не е далеч времето (80-те години), когато тя беше все още „изгладняла“ култура, тоест – когато пред книжарниците се виеха дълги опашки, книгите се предаваха от ръка на ръка, четяха се нощем, забранените книги се преписваха на пишещи машини; продавачите в книжарниците се радваха на висок социален престиж, тъй като можеха да искат от клиентите си много контрауслуги – срещу запазването на книги лекарите им осигуряваха прегледи и изследвания без ред, месарите – най-качественото телешко филе, продавачите в Плод-зеленчук – недостъпните тогава екзотични плодове като банани или портокали, актьорите – билети за нашумели представления.
Да погледнем и тези числа: около 1950 година в света са излизали около 250 000 книги, двайсет години по-късно този брой се удвоява, както и след още трийсет години. Или в още по-широка историческа перспектива: между годините 1450 и 1910 са издадени по предположения 10 милиона заглавия; между 1911 и 2009 година броят е 17 пъти по-голям (168 милиона). Но понеже четенето (на книги) е само една от медийните дейности, тук трябва да се причисли и гигантският ръст на телевизионните канали и радиопрограмите, допълнително усилен благодарение на преминаването от аналогови към кабелни излъчвания. Това променя както медийното ни поведение, така и поведението ни изобщо, например с това, че „the tendency of always-available information to blur the boundaries between work and home can affect our personal lives in unexpected ways“ (Пол Хемп); евентуално с това, че ставаме нежелани роби на различни медии и фрагментаризираме времето си на все повече и все по-къси отрязъци.
Вероятно културните песимисти ще възразят, че това, което живеем днес, не е въпрос на по-висока степен на нещо, съществувало и досега, а на изцяло ново качество, каквото не сме познавали преди. Културните оптимисти пък на свой ред ще твърдят, че не се случва нищо превратно, че това, което преживяваме сега, е само пореден елемент от една редица, и че човечеството се е справило с всички предишни предизвикателства. Че всичко случващо се може да се изведе от Еклесиаст, и пак Еклесиаст ни предлага и решението: „Няма нищо ново под слънцето.“
- Липсваща силна мисия. За нас – хората от евроатлантическата цивилизация – четенето стана нещо самоподразбиращо се; цивилизационният му потенциал изглежда изчерпан. С една дума – вече няма накъде да се развива. Всички сме се научили да четем; проблемът вече не е достъпността на желаното от нас четиво, а точно обратното: давим се в излишъци. Дигиталната ера скъси разстоянията между нас и материалите за четене. Освен това в либералните демокрации никой нищо не ни забранява да четем (с изключение на някои правно недвусмислено дефинирани случаи, като например прояви на расова нетърпимост), съответно изчезва и напрежението между индивида и върхушката. Липсва противник. Четенето успя да се справи с преодоляването на цивилизационните пречки, но е спорно дали ще се справи с „мъките на равнините“, както е казал Брехт. Четем, защото четем… и нищо повече. Това е цивилизационната ни зестра – точка по въпроса. Вече няма никаква нова „социална поръчка“ – с изключение на развиващите се страни, където нашите западни достижения, приемани от нас като даденост, са недостижима мечта. Четенето се превърна в леко уморен проект, или по-скоро проект на цивилизационно умореното време.
Културният песимист ще си каже, че всъщност четенето вече е един много уморен „културен проект“ и че засега не сме намерили адекватно лекарство за тази умора, нещо повече – никакво лекарство не се очертава на хоризонта. Културният оптимист, противно на това, ще смята, че вече е имало не една и две такива цивилизационни кризи… и че четенето ги е преодоляло всичките. Проектът е все още жизнеспособен, при това дори не се налага да полага усилия, за да съхрани жизнеспособността си, тъй като е закодиран от повече от пет хилядолетия в генетичната памет на нашата цивилизация. Спокойно, не се случва нищо особено.
***
Да се опитаме в заключението да не бъдем нито културни оптимисти, нито културни песимисти, а нещо като културни критически реалисти. Все повече става ясно, че действително четенето е „културен проект“, който трябва отново и отново да отвоюваме, да работим върху него или поне да го поддържаме, което ще рече отново и отново да го адаптираме към потребностите на всяка нова епоха. Това е, защото „we are never born to read“, както твърди Мериан Волф, един от най-влиятелните днешни автори, занимаващи се с четенето и съдбата му в дигиталната ера. Да, не се раждаме читатели, а ставаме читатели. И независимо че четенето е дълбоко вкоренено в нашата цивилизация, няма как да е сигурно, че е победило.
Въпросната мисия може да бъде наречена „проект за постоянно поддържаната читателска общност във версия за дигиталните времена“.
Критика – борба срещу фалшивите новини, изграждане на устойчивост срещу „икономиката на вниманието“, а оттам и деструкция на дезинформационната екосистема;
Радост – размиване на границите между „високо“ и „ниско“, премахване на стигмата от „жанровата литература“, завръщане към четенето като към забавление (в най-широкия смисъл на думата), усилие да бъде разбран реалният читател (не само читателят-модел, тоест читателят, проектиран от текста);
Дълбочина – deep reading, бавност, щателност, развиване на чувството за литературните качества на текста, тоест за „как?“, а не само за „какво?“;
Тил – преди всичко семейството като първа социализираща среда, неговата незаменимост за читателската социализация, съзнанието, че става въпрос за среда на началата, че повече няма да има никаква друга първа среда; съзнанието, че четенето вече не е и никога няма да бъде дейност на усамотени индивиди, а резултат от много взаимовръзки и отношения.
Това е територията, която може да бъде наречена квадрат на постоянно поддържаната читателска общност във версия за началото на XXI век. Да, става въпрос за цивилизационно уморено, но категорично все пак не съвсем пресъхнало и прегоряло време.
Преведе от чешки АНЖЕЛИНА ПЕНЧЕВА
[1] Бидермайер – стил на живот и направление в литературата и различни изкуства от първата половина на XIX век в немскоговорящите държави. Наричан е и еснафски вариант на ампира. Бидейки контрапункт на естетиката на романтизма, бидермайерът лансира умереността, гражданските добродетели, кроткия порядъчен живот в семейния кръг, политическата лоялност. – Бел. прев.
[2] Gemьtlichkeit (нем.) – уют. – Бел. прев.
[3] На български известна под заглавието „Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта“. – Бел. прев.
