бр. 24/2020
Амелия Личева
Али Смит е добре познато име на българската публика още преди появата в последните години на романите, включени в нейния „Сезонен квартет“. Особено открояващи се у нас бяха „Момче или момиче“ – книга, с която писателката даде своя принос към световния издателски проект „Митовете“ и не просто препрочете мита за Ифис, преобразена от боговете от момиче в момче, но и показа вкуса си към изследването на сложната човешка идентичност, към политическото и ангажирано писане, както и пристрастността си към интертекстуалната природа на романовото. Вторият, заслужаващ особено внимание текст, беше включеният в друга важна световна поредица, инспирирана от Алесандро Барико, и свързана с пренаписването на класиката за деца. В нея Али Смит участва с нестандартен прочит на „Антигона“. В същото време, както и много други големи писатели, които са изключително популярни навън, в България Али Смит си остана име, което събира една по-елитарна публика и не се ползва с „уау“-възторзи. Затова е особено интересно да се проследи дали степента на популярност у нас след последните й романи ще нарасне и ще успее ли тя да привлече по-масова публика и в България. За последното могат да допринесат много номинации за награди („Букър“, „Оруел“), които Али Смит получи, както и все по-налагащото се твърдение, че тя е сред потенциалните носители на Нобеловата награда в скоро време. И не на последно място, макар и да е много ерудирана писателка, Али Смит е много добронамерена към читателите си и голяма част от литературните препратки, които прави, са коректно посочени, така че не карат читателите да се лутат и да разгадават безкрайни енигми.
Започнахме с „Момче и момиче“, защото още в него се откриват всички стилови белези (жанрова хибридност, фрагментарност, екранна естетика, монтажност, морален ангажимент, поетичност), които са налични и в „Сезонния квартет“ и които очевидно са определящи за почерка на Али Смит. Затова нека се спрем на някои от тях. Както казахме, много характерна за писателката е литературността на романите й. Тази литературност в „Квартета“ има много лица. На първо място, можем да говорим за знакови автори, инспириращи отделни линии в сюжета или някои персонажи. Един такъв автор е Шекспир, важен и за трите публикувани дотук романа – „Есен“, „Зима“ и „Пролет“. И особено с „Перикъл“ и „Цимбелин“. Един от съществените персонажи в „Пролет“ – 12-годишното момиченце, което предизвиква пробив в репресивната система спрямо бежанците, е инспирирано по думите и на самата Али Смит от Марина, дъщерята на Перикъл, която със своята доброта и умение да говори успява да променя и най-неблагоприятните обстоятелства в своя полза. „Цимбелин“ пък е важен и като алюзии (хаос, лъжи, властолюбие, раздори, преструвки, които господстват в света), и в чисто фабулен план за „Зима“, като бихме могли да кажем, че и тук има влияние по линия на образа на Имогена върху някои от женските персонажи ни Смит, включително хърватското момиче, дошло да живее в Британия заради любовта си към Шекспир.
На второ място, самите герои на Смит много четат – в „Есен“, да кажем, героинята чете Олдъс Хъксли (чете го и на глас на 101-годишния си умиращ приятел); четат и Дилън Томас, Дикенс, Катрин Мансфийлд. „Зима“ е и нещо като „Коледна песен“ в стил Дикенс, доколкото и тук времената се смесват, духовете оживяват и се случват метаморфозите. Нещо повече, заради поетичността на изказа на Смит, заради умението й „вторично да мотивира знаците“ критиците определят писането й като „кийтовско“.
И най-сетне, все по линия на литературността, Али Смит индиректно поставя и въпроса за романизираните биографии на творци, доведен до абсурден апогей в днешно време. Много показателна в това отношение е „Пролет“, където главният персонаж е ангажиран да снима филм за Рилке и Мансфийлд, защото се знае, че те през 1922 година са се оказали в един и същи хотел в Швейцария. Филмът трябва да възпроизведе романа „Април“, който разказва за любовта им. Но режисьорът се отказва от този спекулативен сюжет, защото той би снимал филм за двамата писатели само по линия на тяхното разминаване, несъстояла се среща, филм за техните вдъхновения, но не би налагал измислена уж реална история, не би профанирал. Зад този категоричен отказ, за който дори се отива на съд и се плаща неустойка, няма как да не видим ироничната реплика на самата Смит към вълната фалшиви реконструкции на живота на големи творци, която е на път да превърне това творческо безсилие в правило за нов тип успешни романи, които лесно печелят публика.
Важна нишка, която свързва „Есен“, „Зима“ и „Пролет“, е и разбирането на Али Смит за ролята на жените в изкуството. Най-добре тази линия може да се види чрез образа на три художнички, всяка от които се появява във всеки от романите – Полин Боти, Барбара Хепуърт, Тасита Дийн. Така чрез техните истории и произведения се разказва не само за трудния пробив на жените, не само за това, че постепенно те си извоюват място в канона и това място често пъти е застрашавано и се изисква непрекъснато припомняне на направеното от тях, но и за самите промени в изкуството по линия на връзките му с природата. При Тасита Дийн и съвремието вече имаме природа, която застрашава човешкото или води свое собствено съществуване.
Стана дума, че Али Смит е ангажирана писателка. И нейните каузи са видни в „Сезонния квартет“ – мястото на жените, екологията, политиката. „Зима“ като че ли най-ярко представя женската тема, като в сблъсъка на двете сестри Айрис и София като че ли виждаме сблъсъка на традиционния феминизъм с постфеминизма и спора отживелица ли е първият и постигнал ли е изобщо нещо. Въпросите за бъдещето на света, за климатичните промени минават и през трите романа. А що се отнася до политиката – „Зима“ представя наострения свят в Британия след референдума за Брекзит, нетърпимостта към мигрантите, включително тези от второ поколение, която започва да се толерира, за да се стигне до политическата сатира в „Пролет“, която описва живота на мигрантите в центрове, подобни на затвори, в които на тях се гледа като на престъпници и които биват наричани „пестициди“. И все пак на целия този фон надделява като че ли посланието от „Есен“ за един свят, който е много фрагментарен, много зависим от институциите, но в който все пак водещи са връзките – и дори когато любовта е невъзможна, намират се най-неочаквани приятелства, които позволяват на човешкото същество да оцелее с любов и в любов.
Али Смит, „Есен“, прев. от английски Паулина Мичева, изд. „Лист“., С., 2018.
Али Смит, „Зима“, прев. от английски Паулина Мичева, изд. „Лист“., С., 2019.
Али Смит, „Пролет“, прев. от английски Паулина Мичева, изд. „Лист“., С., 2020.
