Разговор с Александър Шпатов
Точно преди пет години, през лятото на 2015 г., в Градската градина в София се появи читАлнЯта. По идея на Сдружението за градски читални и с подкрепата на Столична община запустелият преди това стъклен павилион в градината се превърна в красиво и уютно място за четене и обмен на книги. По този повод разговаряме с един от създателите на читАлнЯта, писателя Александър Шпатов – както за годишнината, така и за други инициативи на Сдружението за градски читални.
След извънредното положение и възобновяването на дейността на читАлнЯта прави ли ви впечатление някаква промяна в посещаемостта на читателите?
– Със сигурност има по-ниска посещаемост от преди, най-малкото защото има читатели, които са избрали да продължат карантината си вън от София, със сигурност има и хора, които все още се притесняват да излизат – имаме и някои много възрастни читатели, така че – нормално е. Както е и нормално всичко да се възстанови в предишното си, ако не и в по-добро ниво. Отделно си мисля, че много хора са си казали – ето, сега имам много време да чета, запасили са се с прекалено много книги на купчина до леглото си и все още не са успели да ги прочетат. (Тук говоря и от личен опит.)
Сега покрай карантинните мерки и наложните изисквания за дезинфекция какви извънредни методи за почистване на книгите предприемате?
– Това е общо правило и се прилага от всички библиотеки – три дни оставяме върнатите книги без достъп до читатели. Имаме и такава организация, че не допускаме хората до самите рафтове в павилиона, само до вратата. В известен смисъл може би така е и по-добре, защото по този начин можем да им предложим и други заглавия, за които те самите не биха се сетили.
За да стане някой читател на читАлнЯта, трябва да дари книга, а пространството при вас е ограничено. Как разпределяте и съхранявате книгите, за които не достига място?
– ЧитАлнЯта има място за около 5000 книги по рафтовете. Винаги има и едно количество от около 1000–2000 книги в циркулация, но това е максимумът. Ние запълнихме пространството на третия или четвъртия месец от отварянето. Оттогава започнахме да правим дарения към други библиотеки и само ако при нас дойде някоя наистина хубава нова книга, й намираме място. Даряването на книги беше замислено като съвсем странична дейност, породена от липсата на пространство при нас, но с времето се превърна в доста основна. И за пет години – ние си водим статистика – сме дарили общо над 26 000 тома на над 100 библиотеки в страната, както на големи регионални и общински библиотеки, така и на редица читалища и училища. Имаме вече и трайни партньорства – библиотеки, на които даряваме всяка година по няколко пъти. Така че вършим и тази дейност.
Библиотеките в страната рядко имат възможност за закупуване на нови книги…
– На фона на нуждата от нови книги
26 000 е много малко количество, разбира се. Но все пак е някаква помощ. Отделно аз следя доста внимателно какво се случва с държавната помощ за библиотеките от Министерството на културата. И за съжаление, нещата са доста тъжни. От 2015 г. има стандарт за библиотечното обслужване – това е нормативен документ, който има задължителен характер и в него е казано колко нови книги трябва да постъпват във фонда на една библиотека на годишна база – 0,15 нови книги на брой жители, които библиотеката обслужва. Забележете, критерият е брой жители, а не брой читатели. Да вземем пример с един десетхиляден град с една читалищна библиотека. Библиотеката трябва да има средства за 1500 нови книги на година. Това не се случва, не се е случило най-вероятно и общо за 5, а на някои места и за 25 години назад. Министерството е измислило една система с ежегодни конкурсни сесии, на които на читалищата се отпуска абсолютно недостатъчна сума, мисля, че или 1000, или 1500 лв., което е точно десет пъти по-малко книги от онези, които трябва по закон да бъдат набавени. Имало е години, в които бюджетът на Министерството на културата по това перо е бил 0 лева. Миналата година той беше два милиона лева, тази година също е толкова. Миналата година обаче от тези два милиона, поради изключително бюрократичния подход за проектите, които трябва да се пишат, голяма част от тези пари дори не беше разпределена и в крайна сметка се върна в бюджета – някъде около 400 000 лв., които така и не стигнаха до библиотеките. Като говорим за това каква нужда има от книги, да се връщат пари в бюджета – просто няма никаква логика! Нашите кампании са съвсем дребни на този фон, но като видим, че парите от Министерството на културата, които са приготвени за това, даже не се разходват… това си е чисто безумие.
Отделен въпрос е какви книги се купуват с тези средства. Много малка е квотата за български заглавия. Въобще няма квота за детски книги, което също е проблем, защото в крайна сметка новите детски книги са най-важните, ако искаме да изкушаваме децата и подрастващите с каузата на четенето.
Аз лично, въпреки че покрай читАлнЯта се запознах със страшно много библиотекари, които безспорно вършат работата си с огромно желание, смятам, че като цяло системата на библиотеките може да се сравни по състоянието си единствено с БДЖ, т.е. една абсолютно изоставена и нереформирана система, която в крайна сметка не изпълнява своите обществени функции.
Петгодишнината на читАлнЯта съвпадна с особено време. И въпреки това Сдружение за градски читални намери добра идея, адекватна на ситуацията – „Декамерон 2020“. Разкажи повече за нея.
– decameron2020.eu е сайт, където са събрани 100 разказа от 30 български автори в жанра, като повечето от тях по един или друг начин са получили популярност със сборниците си разкази. Идеята беше – от името си личи – да се направи някаква аналогия с начините за справяне с „напастта от Изток“, както пише във въведението на „Декамерон“ от Бокачо. Разбира се, като стил и тематика разказите нямат нищо общо (смея да твърдя, съвременните български разкази са далеч по-интересни и смислени от новелите на Бокачо). Така или иначе, събрахме 30 разказвачи, които са получили доста отличия за разказите си или са провокирали обществен отзвук с тях: „Сляпата Вайша“ на Георги Господинов, „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова, „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков, „Има ли кой да ви обича“ на Калин Терзийски, „Тоя от „Продиджи“ на Радослав Парушев, „Внукът на човекоядката“ на Йорданка Белева…
По какви критерии подбирахте авторите?
– Държа да уточня, че това далеч не е антология на новия български разказ – подобен труд изисква изчерпателност и далеч по-строг критически подход, каквито – в рамките на екстремната ситуация и кратките срокове, с които разполагахме – просто не бяха възможни. В крайна сметка направихме и пуснахме сайта за по-малко от месец. Авторите, които поканихме, са автори на един от най-популярните разкази в публичното пространство. Например – „За петата ракия или колко е хубав животът“ на Георги Бърдаров – един разказ, който се смята за най-четения в интернет, макар и да не знам доколко това може да бъде фактически доказано. Или „Кривата на щастието“ на Иво Иванов, с неговите съвсем различни истории едновременно на ръба на репортажа и на ръба на разказа.
Това, което направихме накрая, е едни файл за сваляне, в който събрахме по един разказ от всеки от авторите. По възможност най-представителния от книгите му. Отделно на сайта всеки автор си има собствена страничка, в която са качени и другите текстове, които ни бяха предоставени.
До колко разказа приемахте?
– До пет. Идеята ни беше по разказ от сборник, най-грубо казано. Като резултат от всичко това, оказа се, страшно много хора са стигнали до тези разкази. Статистиката на сайта показва
15 000 сваляния на файла за четене и 22 000 уникални посещения, което е огромно число в крайна сметка, особено за жанра на разказа, към който хората обикновено имат недоверие. И като събереш на едно място разкази, които безспорно са хубави, може би все някой от тези 22 000 души си е намерил нов любим автор. Това ни беше целта. Разбира се, всеки си има различен вкус, надали някому са харесали всички разкази. И на мен лично не са ми харесали всички, но поне моите любими истории до голяма степен са вътре.
Една от инициативите, с които ти се занимаваш, са разходките из литературни места в София. Възобновяват ли се те вече, има ли желаещи? Ще има ли промяна в начина, по който се осъществяват?
– Всичко, за което говорехме дотук, са инициативи на нашето Сдружение, така че, като се каже 5 години читаАлнЯта, става дума за пет години дейност на нашата библиотека, но и на всички други проекти, които сме правили и са свързани по някакъв начин с популяризирането на четенето и провокирането на интерес към литературата. Така че всички тези неща са проекти на читАлнЯта, не са мои лични.
За литературната карта на София в началото, когато готвехме проект, лично аз бях против, защото знаех, че тя ще ни струва страшно много усилия. Тя и в момента е в процес на развитие и далеч не е напълно готова. Просто защото в София има страшно много литературни забележителности, има и около 300 улици, кръстени на писатели, литератори, книги, литературни герои и т.н. (при добро желание включително и небезизвестната ул. „Развигор“ може да мине за улица, кръстена на литературно издание). Още от името на сайта на проекта – literatours.bg, се вижда, че идеята ни беше да правим и литературни маршрути и така преди 2 години започнахме с разходки из литературните забележителности на София. На 20 юни пък направихме първата разходка за новия сезон. Трябваше да започнем през пролетта, но карантината ни забави. Продължаваме всяка събота до края на юли, заповядайте!
Как протича една литературна разходка?
– Много е трудно да бъде обиколена цяла София. Много би ми се искало да можехме да стигнем и до Славейковите дъбове, и до музея на Димитър Димов, и до Парцел 28 на Централни гробища, където са погребани почти всичките ни класици, но за два часа това практически не може да се случи.
Разходките са, общо взето, по един и същ маршрут, който според мен е възможно най-оптимизираният, така че да минем през колкото се може повече места, свързани с литературата, като аз използвам някои от тях и като отправна точка, за да спомена и доста други важни места в София. Тръгваме от читАлнЯта (като само в Градската градина се спираме на шест различни места) и стигаме до гроба на Вазов при „Св. Александър Невски“. Това разстояние е около километър, но го минаваме за два часа и половина.
Тази година, за 24 май, с платформата URBO направихме една видеообиколка на гробовете на някои от най-големите ни писатели на Централни гробища. След това, понеже имаше много голям интерес, направихме и реална разходка, която се получи доста интересна (ако щете, само заради историите, които всъщност крие семейният гроб на Боян Пенев и Дора Габе…).
Какво е състоянието на гробовете на писателите?
– Когато правихме литературната карта преди две години, отидохме да снимаме и тях, но така и не публикувахме снимките, защото състоянието на повечето гробове беше много лошо. Но за две години общината е оправила доста от тях, например гроба на Яворов. В момента мога да кажа, че е в идеално състояние. Гробът на Елин Пелин беше изключително запуснат, просто беше тъжно да го видиш. Сега е изцяло обновен. До него е гробът на Елисавета Багряна. Беше отчупено парче от мрамора и беше замазано отгоре с цимент. В момента и тази плоча е нова. Като цяло, за разлика от преди, Парцел 28, където са погребани класиците ни, в момента има нормален вид (не идеален, естествено, но поне нормален), което може да ни даде някакво успокоение.
Нещо за финал?
– Най-важното нещо от дейността на читАлнЯта си остава самата библиотека. Всички други инициативи са допълнителни, но главното си остава четенето. Да можем да даваме на всеки достъп до качествени съвременни книги и да провокираме ежедневно интереса към тях. За това са библиотеките в крайна сметка и е важно те да се ползват по предназначение.
Въпросите зададе ЯНИЦА РАДЕВА
