Разговор с Катя Антонова от изд. „Рибка“
Вие сте нейна авторка, а Евгения Николова е илюстраторка на първата ви съвместна книга – едноименната на издателството ви „Рибка“. Как се зароди идеята да работите заедно върху нея и да създадете издателството съвместно с Милен Антиохов? Какви са ролите на трима ви в него?
– Винаги много съм се възхищавала на професионализма на Евгения. Тя притежава качества, които са тотален дефицит в България. Идеята да създадем издателството се появи съвсем естествено – не ни харесваше, че по онова време нямаше достатъчно интересни съвременни детски книги. Почти никакви нямаше.
Тъй като никой от нас не се беше занимавал с издаване на книги, се учехме в процес на работа. И всеки правеше всичко. През последните три години управлението на издателството е поверено изключително на мен. Но ползотворната съвместна работа продължава!
Казвате, че вашата рибка владее много езици, но главният сред тях е детският. Какъв трябва да бъде езикът, насочен към децата? И кои са основните постулати и нюанси, на които се опитвате да сговорите детската публика?
– Езикът, на който трябва да се говори, когато наистина искаш да те чуят, е този на любовта. Колкото и скучно да звучи, вярно е – ако си воден от любовта към децата, няма как да не намериш правилните думи. Децата са моята слабост, моето вдъхновение! Преди да започна да им говоря чрез книгите си, се опитвам първо да ги разбера. Искам да им помогна да се чувстват по-щастливи, по-силни, по-спокойни. А понякога имам желание просто да ги разсмея.
Онова, с което силно се отличават книжките на издателство „Рибка“ е характерният им дизайн, красивите илюстрации и безкомпромисното оформление. Какъв е процесът от избирането или написването на конкретния текст до оформлението на една книга в нейния краен вид?
– Имаме наистина специфични изисквания и към текст, и към илюстрации. Нашият стремеж е книгите ни да стоят достойно до тези на най-добрите артисти от света. Не обичаме да правим компромиси и непрекъснато си поставяме нови предизвикателства. Всяка идея, ръкопис и илюстрация се обсъжда от екипа и дружно преценяваме дали е подходяща да бъде подписана от „Рибка“.
Дейността на „Рибка“ не се изчерпва с издаване на книги. Имате още няколко интересни проекта, които се опитват да намерят език за емоциите на детето. Визирам най-вече игрите „Как си, Мечо?“ и „Ангелчета за заспиване“. Те са един опит да се артикулират трудностите на малките и да се осъществи своеобразен превод от езика на детето към езика на възрастния и обратно. Какви са следващите ви идеи в тази посока?
– Да, всички ние освен артисти и издатели, сме и родители. Много добре разбираме трудностите, които срещат родителите. Затова, осланяйки се на собствения си опит и наблюдения, се стремим да им помагаме с каквото можем. Точно така се появиха игрите, които цитирате. През годините си дадохме сметка, че те наистина са в помощ и на възрастните, и на децата. Обратната връзка е страхотна! Предстоят ни още проекти, свързани с игри. Няма да издаваме много, защото искаме да изненадаме почитателите на издателството.
Освен тези игри, целящи развитието на емоционалната осъзнатост и интелигентност на детето, имате и занимателни и образователни проекти като меморикартите „Русалки“ и книжката на Нели Маргаритова „Букви с меки лапки, капели и чорапки”. Кои са нещата, на които си мечтаете да научите вашите читатели?
– Това, на което най-много бих искала да науча всички деца – моите, другите, всички – е да обичат себе си и да бъдат щастливи с това, което имат, и там, където са. Доста амбициозна цел, но ще съм доволна, ако поне малко съм допринесла да бъде постигната.
Макар главният фокус на „Рибка“ да попада върху публиката на най-малките читатели, имате и четири книги в поредицата „Будлея“, която е по-скоро насочена към родителите и в частност майките. Какви са ключовите разлики между издаването на детска литература и на литература за възрастни?
– Децата са разкошна публика. Както обичам да казвам – те са най-добрите хора на света. При тях няма заден план – или им харесва, или не им харесва. Възрастните сме сложни… Омотали сме се в собствените си слабости като пашкули. При нас винаги има конюнктура. Да работиш за деца е по-лесно, ако умееш да си честен. В противен случай е доста, доста трудно. Те имат сензори за честност, добронамереност и любов.
Вие сте не само издателка, но и авторка на много от книгите в издателството. Какво ви дава близкият поглед към собствените ви текстове и съответно отстраненият поглед към една чужда книга?
– О, аз съм дори по-взискателна към собствените си текстове! Някак по-лесно прощавам грешките на другите писатели. Двете дейности са коренно различни – издателската и писателската. Умението ми да съчетавам в себе си различни качества и дори личности, в случая е много полезно. Защото Катя, управител на издателство „Рибка“, е длъжна да притежава умения, които могат дори да са вредни за Катя, писателката. Голямо предизвикателство е. Но това само ме стимулира!
За финал обичам да питам, коя е революцията, в която се припознавате?
– Надявам се, че нямате предвид в исторически план. По душа съм революционер. Чувствам се длъжна да разрушавам всичко, което смятам за неправилно. И да строя по-добро. Стремя се революциите, които повеждам, да не са болезнени, да са съобразени с капацитета на хората и при пълно уважение към техния избор. Трудно се живее така. Но вечер заспивам чудесно!
Разговора води Франческа Земярска
