Иванка Могилска
Скачаме, скачаме из цялото кафене и никой не ни се кара. Следобед е, защото съм спал през деня. Трябва да е през седмицата, защото бавачката беше с мен сутринта. Татко е на работа. Сега съм с мама. Не е сигурно, че е седмица обаче, защото Алтън е с нас, а той винаги е на работа. Не знам къде е това. Мама казва, че ме е виждал в корема є. Не знам. Коремът є е малък, а аз съм голям. И като го гледам, нищо не се вижда вътре.
Скачаме, скачаме, даже крещим и никой не ни се кара. Майката на Ади не ръмжи срещу нас като лъв и не ни плаши с чудовища. Лицето є е… дълго. Мама изглежда все едно имам температура. Обаче нямам, щом сме излезли.
Майката на Ади я видях отпред още като идвахме. Пушеше и говореше по телефона. Мама ме остави пред вратата и влезе вътре. Тя никога не ме оставя отвън. Навсякъде ходя с нея. Сега било запушено и да чакам. Вътре седи Алтън. Аз съм го виждал само няколко пъти, а пък съм почти на четири и виждам всичките є други приятели много често. Понякога мама казва, че отиваме да се срещнем с него. После играем с Ади, а той не идва. Двете майки въздишат, че пак е на работа. А сега не е. Седи до прозореца, пуши и си гледа телефона. Мама слага ръка на рамото му. Той не я поглежда. Не помръдва. Погалва го. Нищо. Малко му се ядосвам. Да те погали мама е по-хубаво даже отколкото да скачаш с Ади на батут, а това много обичам. Тогава тя го стисва леко за ухото. Той я поглежда. Не се усмихва. Струва ми се, че мама иска да го прегърне, ама не го прави. Говорят си. Алтън става, взима си чашата и се местим там, където могат да седят деца, защото не се пуши.
Всичките седят и си мълчат. Не се гледат, никой не се смее. А иначе майката на Ади много се смее. И с другите майки и деца като излизаме – непрекъснато се смеят, чак ме хваща яд, че не разбирам защо. Тогава отивам и дърпам мама за ръкава или се приближавам до масата и се засмивам високо. Всички се обръщат към мен и започват да се смеят още повече. Много е хубаво.
Ние с Ади скачаме. Дадоха ни бисквити, солети и всякакви неща, които мама не ми дава да ям. Скачаме, ядем и никой не ни се кара, че ще се задавим и първо да си изядем, после да скачаме. Под краката ни се чува „туп-туп-туп“.
Майката на Ади пак ходи отвън. Пуши и говори по телефона. Като влиза, ни се усмихва и гали Алтън по рамото. Той и нея не я поглежда. Седи, навел глава, и къса салфетки на малки парченца. Те си мислят, че не помня, но веднъж валеше силен дъжд и Алтън дойде у нас и играхме на самолет. Той ме държеше и аз летях нагоре-надолу.
Пробвам – ако си напълня устата с вода и я изплюя на пода, ще ми се скарат ли? Мама ми взима шишето, попива мокрото със салфетка и нищо не казва. С Ади се прегръщаме и целуваме. Тримата ни гледат и се усмихват. После пак мълчат.
Нещо крият от нас. Хващам Ади за ръка, отиваме при тях и аз се смея с глас. Те се разсмиват обаче не е както друг път. Майката на Ади казва, че ме обича. И на другите казва, че ги обича. И мама така казва. Алтън къса още салфетки. Аз ако го направя, сигурно ще ми направят забележка. Обаче той гледа като момчето, което се загубило и не знаело как да се прибере у дома – много обичам тая рисунка и често галя книгата, за да го успокоя.
На масата има буркан, пълен с жълти камъчета. Дават ни да изсипем камъчетата и после да ги слагаме в буркана едно по едно.
Покатервам се в скута на Алтън и си слагам ръцете на бузите му. Така правя на татко. Тогава той ми се плези, кокори се, клати глава и издава смешни звуци. Алтън нищо не прави. Гледа ме като нарисуваното момче, после ме прегръща, допира нос до моя и ме сваля на земята.
„Успокой се, успокой се, още ден е“ – погалвам го и аз по ръкава. Така ми прави мама, като се уплаша, че пак трябва да си лягам.
Точно тогава майката на Ади затваря телефона и му казва, че катафалката е пристигнала. Трябва да питам мама после какво е това.
Алтън разтрива лицето си, облича си якето, погалва ни по главите и тръгва. След него летят парченца салфетки и никой не му се кара.
