Да навреш човека наобратно в неговото тяло,
да го върнеш долу – в пещерата на ума,
да се свие в призрачното си начало,
в облаци от суеверен прах,
някъде в ядрото на смутената земя,
като рис да обикаля клетка ултравиолетов страх,
а под стъпките му тънък смях да хруска,
да не знае,
да не може,
да не иска
да повдигне
бившите си радостни очи,
сега – смразено вълчи,
да ги крие зад сплъстена грива,
да не смее срещу нищото да се опълчи…
Революциите мирно се разпускат.
И диктаторите си почиват.
лятото на 2020 г.
ПЛАМЕН ДОЙНОВ
