Автори трескаво пренаписват съществуващи проекти, за да отразят промените в света, обърнал се с главата надолу от пандемията, или ги замразяват за неопределено време
Алисън Флъд
Том Уотсън, бивш зам.-председател на Лейбъристката партия, е твърде зает по време на карантината. Преди време поема ангажимент да напише политически трилър с название The House („Къщата”), но заедно със съавтора си Имоджин Робъртсън бързо пренаписват романа, за да отразят промените, настъпили в един пост-ковид свят. Действието се развива в близкото бъдеще. Персонажите – ако изобщо имат социални контакти – „не използват чаши по време на срещите и забърсват бутилката, преди да отпият”; когато влизат в обществени сгради, им мерят температурата, като това е „нещо, с което всеки до този момент вече е свикнал”, казва Уотсън, който като новопрохождащ автор на трилъри вижда облекчение в живота извън политиката.
Уотсън и Робъртсън трябва да решат дали в тяхната представа за бъдещето ще има ваксина. „За да сме честни, още не сме наясно с това”, казва той. „Хората няма да са в безопасност в близкото бъдеще, но ще са преминали през най-лошото. Това не е дистопия, свят след края на цивилизацията – живеем в особен свят, в който настъпват промени, но те не са цялостни, дълбоки и всеобхватни.”
Вече има и много заявки за романи, чието действие се развива по време на карантината – Б. Ейвън обяви излизането на романа Love in Lockdown („Любов по време на карантина”), в който разказва историята на двама съседи, които общуват през балконите си, а издателство Hodder & Stoughton се е сдобило с правата за издаване на Stay Home („Остани вкъщи”) – история за омъжена жена, която нарушава карантината, за да открие любовника си, който в крайна сметка се оказва жертва на престъпление. Много повече автори са в лодката на Уотсън и Робъртсън – те редактират текстовете си тук-таме, добавят или зачеркват откъси, за да отразят настоящата ситуация, без да правят големи промени в сюжета или персонажите. В крайна сметка кой измежду нас знае как ще изглежда близкото бъдеще?
„Не зная какво да правя”, казва Холи Уот, автор на To the Lions – книга, която спечели наградата за криминална литература на името на Иън Флеминг за 2019 г. Тя работи върху новия си роман, трети от поредицата за разследващия журналист Кейси Бенедикс, който трябва да излезе през лятото на 2021 г. „Опитвам се да си представя какъв ще бъде нашият свят. Дали ще има ваксина. Дали да се качиш на самолет ще бъде безумен анахронизъм. Дали работата в офис ще бъде необичайна практика за журналистите. Колко интересна може да бъде една книга за настоящия момент, когато всички седят във всекидневната си по пижама. Изглежда странно да пишеш за хора, които скачат във влака в движение или стрелят в кръчмата. В същото време фокусирането върху пандемията може да превърне текста в отживелица. Няма как обаче да премълчиш случващото се в момента.”
Преди няколко месеца авторката на „Анатомия на скандала” Сара Вон създава сцена, в която двама персонажи се срещат в опушена лондонска кръчма, пълна с туристи. „Направих промени, сложих маски на лицата на туристите и описах дискомфорта на един от персонажите от недобрата хигиена в заведението. Тогава осъзнах, че е по-вероятно моят герой – в един роман, който ще бъде публикуван през 2021/22 г. – да проведе срещата на кея с кафе в ръка, което е взел през прозореца на колата си“, казва Вон. Тя изрязва епизода с кръчмата, „защото, кой знае, може да изглежда анахронично“. „Появява се обаче един по-важен проблем: не мога да създам персонажи, които не общуват“, казва тя. „Мога да пропусна целуването по бузата, защото това изглежда вече няма да бъде норма, но хората трябва да се срещат, да се карат, да се бият, да правят любов и в трилъра – да убиват. Сюжетът няма да е достатъчно вълнуващ, ако те не могат да общуват така, както са го правили преди пандемията.“
Много писатели взимат решение да ситуират действието в романите си в близкото минало, за да избегнат изцяло въпроса за пандемията. Авторката на любовни романи Роми Сомър доскоро работи върху съвременна любовна история, която е ситуирана в Тоскана; заедно с редактора си обаче взимат решение да замразят проекта, докато положението в Италия се стабилизира. „Вероятно действието ще се развива главно в миналото, може би ще включа ситуацията с пандемията, когато всичко приключи. Със сигурност не и сега“, казва тя.
И Хариет Евънс прави промяна в своя нов роман, който е продължение на The Garden of Lost и Found – сюжетът се разгръща през 2018 г. Все пак коронавирусът не отсъства изцяло в книгата. В определен момент главният персонаж говори за различни проекти, които ще се реализират през 2020 г.: „Ще пътувам по целия свят през 2020: Сингапур, Абу Даби, Ню Йорк…“. Евънс споделя: „Героинята е твърде надменна и претенциозна – надявам се, че читателят със задоволство ще поклати глава и ще си каже: няма да пътуваш“.
Джени О’Брайън, медицинска сестра, чийто дебютен трилър Silent Cry беше публикуван наскоро от Harper Collins, планира да отложи продължението на детективската си поредица. „Смятам, че провеждането на криминално разследване по време на карантина е тежко изпитание… Като писател полагам всички усилия да правя предварителни задълбочени изследвания. Ще се проваля, ако не получа съвети от криминалисти, преминали през тези несгоди.“
Други автори, които са писали текстове за болести и епидемии, сега се изправят пред уникална дилема. Като например Лесли Кели, чиято поредица Health of Strangers, която стартира преди около пет години, се занимава с пандемия, сходна с настоящата. Ставайки свидетел на ехото на своята проза в реалността, тя е принудена да преоцени посоката, в която ще се развива поредицата. Наскоро телевизионната водеща Самира Ахмед написала в Туитър: „До всеки, който смята да пише роман за кризата на средната възраст в контекста на пандемията от коронавирус: моля ви, недейте“. А Кели ѝ отговорила: „Но какво да правим, ако вече сме написали роман за пандемия, която се развива в контекста на кризата на средната възраст?“.
Кели казва следното: „Когато започнах да пиша, можех да си представя всички мерки, свързани с противодействието на вируса от страна на властите и обществото. Сега моите потенциални читатели смятат, че са експерти по всички въпроси, свързани с пандемията. Дали да приближа света на моите книги към реакциите на сегашната пандемия, или да продължа по своя собствен път? Всъщност не трябва да се оплаквам – до този момент никога не сме разполагали с толкова много източници на вдъхновение. Мога да напиша 30 книги, които да изложат нови гледни точки към вирусните заболявания, които никога не са ми хрумвали преди”.
Клер Фулър, победителката в конкурса за наградата „Дезмънд Елиът” за най-добър дебютен роман на английски език, в момента е написала само няколко страници от петия си роман. Той е замислен преди кризата с Ковид-19 като книга, изследваща близкото бъдеще и въпроса за епидемиите. „Не смятам, че е възможно да пренебрегна настоящата пандемия. Сигурна съм, че всички ние, включително правителствата, ще подхождаме различно към бъдещите заплахи”, казва писателката, която вече е взела решение: действието ще се развива през 2020 г. Ковид-19 няма да присъства в книгата, но романът ще се занимава с друга пандемия.
Когато избухва пандемията, Сузи К. Куин работи върху последната книга от поредицата The Bad Mother’s Wedding. Заглавието на романа става The Bad Mother’s Virus и проследява историята на самотната майка Джулиет Дъфи, чийто живот тотално се обърква в резултат от настъпилата криза, свързана с коронавируса. Книгата излиза на 31 май, като всички приходи от продажбата ѝ ще бъдат дарени за борбата с коронавируса. „В повечето дни ставам в 4 часа, работя седем дни в седмицата и същевременно помагам на децата си, които учат вкъщи. Добре че се занимавах с тази книга през целия този период – бях едновременно тъжна и тревожна”, казва Куин. „Писането на книга с благотворителна цел ми даваше сила.”
Фиона Удфийлд, авторка на романа „Любов по време на карантина”, написан под псевдонима Кло Джеймс, се сблъсква с уникално предизвикателство: да предаде жестокостта на кризата чрез една позитивно звучаща история за любовта, която винаги намира път към хората дори по време на пандемия. „В началото беше лесно да си представим, че можем да пренебрегнем пандемията и да избягаме от реалността, като потънем в света на романтичната проза”, казва тя. „Но разбрахме, че карантината и спазването на социална дистанция ще присъстват в живота ни известно време. Хората имат нужда от четива, в които се оглежда обърканото ни настояще. Надявам се, че те могат да ги накарат да се чувстват по-малко самотни и да им вдъхнат надежда, като поставят акцент върху любовта, чувството за общност и съпричастност.”
Превод от английски: Ружа Мускурова
Източник: „Гардиън“, 1 юни 2020 г.
