Разговор с Лилия Рачева
Разкажете малко повече за рецепцията на Джани Родари преди 89-а година? Усещаше ли се идеологически момент в нея?
„Приключенията на Лукчо“ е първата книга на Джани Родари, преведена на български език още в далечната 1953 година, само две години след издаването й на италиански. И оттогава многократно се преиздаваше. Бях дете, когато за първи път прочетох „Приключенията на Лукчо“, най-идеологическата от книгите на Джани Родари, всъщност една утопия, една мечта за бъдещ справедлив свят, но и пародия на някои порядки и клишета, написана малко след края на Втората световна война. Спомням си как се вълнувах за съдбата на героите, но и доста се смях на чудесните илюстрации на Раул Вердини. И до днес си спомням например физиономията на дук Мандарина, който се беше покачил на гардероба и заплашваше, че ще скочи и ще се самоубие, защото ризите му не били добре изгладени. Тогава естествено не съм се замисляла дали в книгата има идеологически моменти. Струва ми се, че всяка книга отразява в някаква степен възгледите и разбиранията на автора, неговата „идеология”. Книгите на Джани Родари не правят изключение, в тях има много нови идеи, нови теми, иносказание и огромен повествователен талант. Не случайно през 1970 година му беше присъден медалът „Андерсен“.
Как се решаваше кои негови творби да се преведат?
В преводните редакции на издателствата „Народна младеж“ и „Отечество“, в които работех, нямаше специалист по италиански език, разчитахме на преводачите, които идваха с предложение за издаване на някоя от книгите на Джани Родари. Те познаваха добре италианската детска литература, някои от тях бяха и лично познати с Джани Родари. Предложението се даваше на външен рецензент.
Как бихте характеризирали стила му – защо той успява да даде отпечатък върху писането за деца?
Ако трябва да го определя с няколко думи: това е поетичен език и метафори, въображение и игра, ангажираност и хумор, иносказание и човеколюбие. И прекрасно познаване на детската психология.
Кои са предизвикателствата в превеждането на подобен автор?
Не познавам произведенията на Джани Родари в оригинал. Но от преводите допускам, че това са значещите имена, играта на думи, забавните обрати, парадоксалните ситуации, естествените диалози, римуваната на места проза… Тук отново ми се иска да отбележа майсторството на преводачите – Светозар Златаров, Никола Иванов, Валери Петров, Хубан Стойнов, Бояна Петрова. Благодарение на тях книгите на Джани Родари се четат, като че ли са написани на български.
Има ли български писатели според Вас, които са повлияни от Джани Родари?
Индиректно влиянието му може да се търси в творчеството за деца на Валери Петров, Марко Ганчев, Виктор Самуилов, Георги Константинов…
Отслабна ли рецепцията на творчеството му след 89-а година?
В България според мен не е. Свидетелство за това са многобройните нови издания на Джани Родари – общо около двайсет книги – главно преиздания, но се появиха и преводи на непознати за българския читател книги на Родари и имената на нови преводачи.
Имате ли наблюдения превежда ли се в момента по света, чете ли се?
В Италия книгите на Джани Родари се преиздават постоянно и се учат в училищата. Той продължава да бъде много популярен в Европа, а четирийсет години след смъртта му в САЩ започват да го „откриват”. На 8 септември тази година излезе първото американско издание на „Приказки по телефона”. Издателите Enchanted Lion Books планират през 2021 да издадат и „Граматика на фантазията”. Интересно ми е как ще се възприемат тези две книги там. Впрочем в увода към книгата си Creative Storytelling изследователят на приказките Джак Зайпс споделя, че преди повече от двайсет години е открил книгата „Граматика на фантазията“ от Джани Родари. Сега той ще бъде преводачът на първото й издание в САЩ. (Интервю с Джак Зайпс четете в броя. – Б. ред.)
Може ли да бъде атрактивен за днешните деца този писател?
Разбира се, дори само ако съдим по броя на заглавията (преиздавани и нови), които се предлагат по книжарниците у нас, той очевидно продължава да бъде атрактивен и за днешните деца. Всеобщо е мнението, че Джани Родари е най-големият италиански детски писател на ХХ век, а темите в книгите му (приятелството, несправедливостта, неравенството, войната и мирът, свободата) са не по-малко актуални и днес. Приказната форма, в която са облечени идеите му, и умението на Родари да разказва приключенски истории с много хумор и като на игра, го правят увлекателен и за днешните деца.
Въпросите зададе Амелия Личева
