Камелия Николова
В развитието на съвременния европейски театър и в интензивния диалог и обмен между европейските театрални култури страните от Вишеградската четворка (V4; Полша, Чехия, Унгария и Словакия) заемат в живота на Стария континент като цяло и в Европейския съюз в частност същото ключово място на продуктивно пространство за среща и дебат между източно- и западноевропейската сцена (в първото десетилетие след политическата промяна през 1989 г.) и за активен обмен на нови театрални идеи и практики (от началото на 21. в. до днес), каквото имат в областта на политиката и икономиката. Още със създаването на Вишеградския триъгълник през февруари 1991 г. и превръщането му през 1993 г., след разделянето на Чехословакия на две самостоятелни държави Чехия и Словакия, в „четворка”, театърът става една от основните сфери за осъществяване на целите на групата за вътрешно обединение на нейните членове и за превръщането й в мост и център на отдавна чаканата среща и равностойно сътрудничество между източната и западната част на дълго разделената Европа. В многовековната театрална история на континента фестивалът е безспорно доказаното средство за реализирането на подобна задача. Така че именно Вишеградската четворка става инициатор на поредицата от международни театрални фестивали, които възникват в централно- и източноевропейските страни в първите години след 1989 г. Още през същата 1991 г. в Торун в Полша е създаден първият такъв фестивал със симптоматичното название КОНТАКТ, веднага през 1992 г. последван от ДИВАДЕЛНА НИТРА в Нитра, Словакия и през 1993 г. – от ДИВАДЛО в Пилзен, Чехия. Към мощната фестивална инициатива Унгария добавя своя принос с организирането на важни международни театрални дискусии и издаването им в тематични сборници. Сред тези сборници значимо място заема амбициозният обемен том „Twenty Years After. CEE theatre after 1989” (Будапеща, 2009) с автори от повече от 15 европейски страни (в който пишещата тези редове представя промените и новите тенденции в българския театър в периода 1989-2009).
И трите фестивала – КОНТАКТ, ДИВАДЕЛНА НИТРА и ДИВАДЛО, са замислени и създадени в самото начало на 90-те именно като международни форуми, които, от една страна, да представят и обменят най-интересните спектакли от четирите централноевропейски държави, членки на V4, и от друга – да осъществят среща между театъра от Източна и Западна Европа. До началото на новия век тези първоначални и много важни за годините след падането на Берлинската стена цели вече са убедително постигнати. През последните две десетилетия споменатите фестивали запазват фокуса си върху театралната практика във V4, но и целенасочено отварят и обогатяват своята програмна схема. Най-общо казано, до началото на 21. в. селекциите им са изграждани по утвърдилата се тогава и доказала полезността си формула: фокус е най-доброто за сезона от продукцията на страните от V4, което е допълнено с избрани постижения на източноевропейската сцена и към тази основна група спектакли са включени някои силни представления от Западна Европа и едно или две открития от малко известни театрални култури. През следващите двайсет години до днес посочената формула е трансформирана в стремеж да се открояват актуалните тенденции в европейския театър като цяло и да се показват освен утвърдени имена (което в първите години след политическата промяна цели наваксване на пропуснатото от западноевропейския театър в бившите комунистически страни) и нови фигури, трупи и театрални форми. Тази политика на КОНТАКТ, ДИВАДЕЛНА НИТРА и ДИВАДЛО ги превръща в трамплин към широката европейска сцена за редица емблематични днес режисьори и компании като Гжегож Яжина, Бела Пинтер, Некрошус, Коршуновас и мн. др.
Сред многото ярки и убедителни реализации на представената по-горе добре премислена и последователна политика на международните театрални фестивали в страните от V4, каквито на практика са почти всички техни издания във вече почти 30-годишната им история, в този кратък текст като емблематичен пример от последното десетилетие бих посочила ДИВАДЕЛНА НИТРА 2010.
Дори беглият поглед върху селекционираните заглавия в афиша на ДИВАДЕЛНА НИТРА 2010 веднага установява, че стремежът на организаторите е бил сред разнообразието от театрални тенденции и форми да откроят няколко значими прояви на постдраматичния театър – една от най-категоричните и определящи посоки в европейската сценична практика в първото десетилетие на 21. в. Допълнителен критерий при подбора е коментираното програмно за фестивала съсредоточаване върху театралната продукция на страните от Вишеградската четворка. Изданието на форума през 2010 г. съвпада с поемането на Словакия на президентството във Вишеградската група и традиционният фокус върху театъра на V4 е целенасочено подчертан. Фестивалният афиш откроява и показва заедно най-значимите прояви на постдраматичния театър през изтеклия сезон в четирите страни като дава възможност те да бъдат видени в контекста на два особено ярки примера на този театър от Белгия и Русия. Тази добре премислена и максимално продуктивна програма е допълнена с една съвременна опера по “Орфей и Евридика” на Глук, поставена в Националната опера в Братислава от полския режисьор Мариуш Трелински.
В силната основна програма на фестивала са включени 8 постдраматични представления, от които четири особено ярки заглавия от страните от V4 : “La Putyka” на трупа “Cirk La Putyka” и режисьора Ростислав Новак, Прага, Чехия (Награда “Театрална личност на 2010” на Ростислав Новак, спектакълът “La Putyka” представя Чехия на EXPO’2010 в Шанхай); “Боклук” на Бела Пинтер и Компания, Будапеща, Унгария; “М. Х. Л.” на Компания “P.A.T” и Студио 12, Братислава, Словакия (Награда “Dosky” за дебют за сезон 2009/2010 на авторката на моноспектакъла Слава Даубнерова) и “Самсара Диско”, сценарий и режисура Агнешка Олстен, Театър “Полски”, Вроцлав, Полша.
“La Putyka” на “Cirk La Putyka” и режисьора Ростислав Новак става един от безспорните фаворити както на фестивалната публика, така и на театралните критици, специалисти, селекционери и гости на “Диваделна Нитра” 2010. То е ярък пример за “нов цирк” и едновременно с това за гъвкавостта и почти безграничната отвореност на този жанр. Инициатор и двигател на реализацията на представлението е цирковият актьор, акробат, куклен изпълнител и интердисциплинарен артист Ростислав Новак (р. 1979). Като режисьор и изпълнител той работи в различни театри и театрални компании в Чехия и специално с режисьорския тандем SKUTR (състоящ се от Мартин Кукучка и Лукаш Трпишовски), с който споделят увлечението си по френския “нов цирк” и откриват чрез представленията си, създадени в този жанр, че чешката публика радушно го приема. В “La Putyka” концепцията и режисурата са на Ростислав Новак (отново с участието на SKUTR), но спектакълът е изграден от импровизациите на целия екип на компанията “Cirk La Putyka”.
В представлението, което гледах, публиката включваше хора от всички възрасти и буквално изпълваше залата до тавана. Беше грандиозно зрелище. Спектакълът се играеше в огромно хале, което е било хангар за самолети, превърнат в театрално пространство. Зрителите заобикаляха актьорите в полукръг като местата за сядане образуваха грандиозен амфитеатър. На така очертаната сценична площадка беше разположен кът от чешка кръчма, маркиран от тезгях с кранчета за бира и маса, на която седяха двама от актьорите в клоунски костюми с подплънки и с чаши в ръка, а вместо рунд зад бутафорно-натуралистичната обстановка беше поставен голям цирков батут. При влизането си всеки от публиката получаваше бутилка бира и представлението започна по един и същи начин за актьорите и останалите посетители. Всички пиеха бира и разменяха стандартни дружелюбни реплики помежду си. Постепенно действието се концентрира върху сцената. Там започваше карнавалният апотеоз на бирата, тъжно-смешното “изследване” и “обяснение” на нейното съдбовно място в живота на човешките същества. Ритуалът на пиенето на бира постепенно се разкриваше като време, в което човекът реализира своята истинска представа за себе си, в което осъществява грандиозните полети на личността си, иначе опитомени, изкривени или изобщо невъзможни в ежедневния живот. Спектърът на тези полети все повече се разширяваше, за да се разпростре от клоунадно-героичните единоборства и победи, направени с виртуозна акробатична техника от актьорите, до зашеметяващата потентност, сила и изкусност в ухажването и любовния акт, изпълнени във въздуха след майсторски отскоци върху батута. В изграждането на този мощен пространствено-визуален и физически и емоционално енергетичен разказ екипът, както е обичайно за естетиката на “новия цирк”, използва разнообразни форми и жанрове.
Авторският моноспектакъл на Слава Даубнерова “М. Х. Л.” беше сред интересните попадения на селекцията от спектакли на домакините. Завършила културология в Университета в Братислава, през 2006 г. Слава Даубнерова създава свой професионален независим театър “Р. А. Т.” като платформа за съвременни театрални форми и съвременен танц. Дейността му се изразява най-вече в създаването на оригинални моноспектакли по собствени текстове на неговата създателка, въпреки че в някои от продукциите си тя работи съвместно с други актьори, хореографи и танцьори. “М. Х. Л.” е опит в областта на документалната монодрама. Представлението възпроизвежда, осветява и коментира от нов ъгъл фрагменти от драматичния живот на първата жена режисьор в словашкия театър и първа съпруга на президента на Чехословакия от времето на комунизма Густав Хусак – Магда Хусакова-Локвенцова. За създаването на сценария Слава Даубнерова взима идеята си от книгата на Надежда Линдовска “Магда Хусакова-Локвенцова. Първата дама на словашката театрална режисура” (2008) и използва архивни материали и документи. В резултат се е получил премислен и стилен моноспектакъл, отличаващ се с добра визуална култура и усет към нюанса и детайла.
“Боклук” на Бела Пинтер и Компания става безспорният фаворит на публиката в Нитра през 2010 г. Режисьорът Бела Пинтер (р. 1970) и неговият екип, сформиран през 1998 г. от професионални актьори и аматьори, през последните две десетилетия са най-значимата и експериментаторски настроена независима театрална трупа в Унгария. Спектакълът “Боклук” е продължение и емблематичен пример на театралната стратегия, към която те се придържат от създаването си до 2010 г., когато са поканени на фестивала. Тя се изразява в смели и винаги нови варианти на смесването на постмодерни форми и техники с препратки и заемки от унгарския фолклор, класическата опера, популярната балада и специално мелодрамата и сапунените сериали. Жанрово “Боклук” е определен от създателите си като “провинциална сапунена опера”. Спектакълът представлява умела смесица от нарочно подчертана наивност и приповдигнатост в играта на изпълнителите аматьори и рутинна вещина в реалистичното присъствие на професионалните актьори; от фолклорни и популярни песни и мелодии и съвременна мелодраматична история за осиновени деца, изневяра и убийство. Както е обичайно и за останалите представления на този режисьор и трупата му, те тръгват от банална, дори профанна ежедневна история, която разширяват с митологични и фолклорни теми и мотиви, както и с клишираните им варианти в популярната култура, за да поставят остри съвременни въпроси. В случая това е сложният и многостранен проблем за интеграцията в обществото на деца от социалните домове и ромските малцинства. Създаден върху сценарий на режисьора, който се доразвива чрез импровизациите на актьорите по време на репетициите и чрез тяхното автентично присъствие в хода на представлението, спектакълът представя въздействащо и убедително жанра на съвременната социална драма.
Към тези оригинални спектакли, представящи различни посоки в естетиката на постдраматичния театър от началото на нашия век непременно бих добавила и представлението “Както и да се стараем” от Дорота Масловска на режисьора Гжегож Яжина и неговия театър TR Варшава, Полша, показано на следващото издание на фестивала. Спектакълът на Яжина – едно от емблематичните режисьорски имена в съвременния полски театър, по пиесата на тогава наскоро дебютиралата, но и вече наложила се сред представителните гласове на новата полска драма Дорота Масловска (р. 1983) оставя богато и сложно усещане, което дълго не те напуска след края му. В своя постдраматичен текст “Както и да се стараем”, отличен с първа награда на регулярно провеждания от ръководения от Яжина TR Варшава конкурс за ново драматургично писане, авторката се занимава с една традиционна тема на полската драматургия – “полската идентичност”, преживявана в драматичната амалгама от спомени за едно “велико минало”, драматичните обрати на националната история (особено Втората световна война) и екзистенциалната меланхолия, “вродена в поляците”. Масловска обаче постмодерно я иронизира и преобръща, запазвайки заедно с младежката си отвореност, прагматичност и “непукизъм” и респекта към дилемите, поуките и проекциите на (колективно) преживяното. Яжина изгражда умело мултимедийно представление, в което визуалният контекст, създаван от прожекциите върху белите стени, ограждащи игралното пространство разширява, задълбочава и обогатява цитираните в пиесата тематични и емоционални клишета и тяхното иронично подриване и преоценяване.
Без яркия, дързък и полемичен театър на страните от Вишеградската четворка и без създадените и тях след 1989 г. театрални фестивали, провеждани с премислени политики, висок професионализъм и стремеж към среща и диалог между театралните култури европейският театър днес щеше да бъде много по-затворен и еднообразен.
