Разговор с изпълнителния директор на Международния вишеградски фонд със седалище в Братислава Едит Силадине Баторфи
Госпожо Баторфи, бихте ли ни разказали накратко историята на основаването и по-нататъшното развитие на Вишеградския фонд?
Международният Вишеградски фонд е единствената институционализирана форма на взаимно сътрудничество на страните от Вишеградската четворка (V4). Той е учреден от министър-председателите на страните от Вишеградката четворка на официална среща, състояла се на 14 май 1999 г. в Братислава. Въз основа на заключенията, до които министър-председателите на страните от Вишеградката четворка достигат по време на тази среща, на 9 юни 2000 г. в Щиржин, недалеч от Прага, е подписано Споразумение за основаването на Международния Вишеградски фонд със седалище в Братислава, където се намира и понастоящем.
За целия период на своето съществуване фондът е подкрепил повече от 6000 проекта на обща стойност почти 96 милиона евро не само в рамките на страните от Вишеградската четворка, но и от страните от Източното партньорство и от Западните Балкани. Смятам, че за 20 години успяхме да се превърнем в стабилна част от грантовата инфраструктура в региона на Средна Европа, като нашата цел е и по-нататък да допринасяме за подкрепата на креативността на общите инициативи в това пространство.
Бихте ли споделили каква е основната мисия на Фонда и кои са неговите цели? Смятате ли, че през двете десетилетия на съществуването му те в някаква степен са се променили?
Главната цел на Фонда е да насърчава общностната идентичност, приятелството и тясното сътрудничество между страните; важен аспект от дейността му е свързана и със заздравяването на взаимните връзки между жителите на региона. Фокусът ни е върху подпомагането на културното и научното взаимодействие, мобилността на млади хора, трансграничното сътрудничество и туризма. Днес нашата подкрепа се осъществява чрез широк спектър от дейности, включващи партньорства между университети, центрове за иновации и бизнеса. Освен грантове за подпомагане на проекти, днес Фондът отпуска и стипендии за студенти, изследователи и творци.
Основните принципи на неговото функциониране от самото му основаване до днес остават непроменени.
Фотография: www.visegradsummerschool.org
По какъв начин се координира работата на Фонда? Какви са ангажиментите на всяка една от страните членки на Вишеградската група към неговото функциониране?
Ръководните органи на Фонда са Конфедерацията на министрите на външните работи на държавите от Вишеградската четворка и Съветът на посланиците на Вишеградската четворка. Конфедерацията на министрите на външните работи е най-висшият орган при вземането на решения. Състои се от министрите на външните работи на страните от Вишеградската група и заседава най-малко веднъж годишно в държавата членка, поела ротационното председателство, което е на азбучен принцип по имената на държавите членки. Конфедерацията на министрите определя размера на годишните вноски от всяка една държава членка на Вишеградската четворка, приема устава и бюджета на секретариата на Фонда.
Съветът на посланиците одобрява оценените и препоръчани молби за проекти към Фонда. Той се състои от посланици от страните на Вишеградската четворка, които са акредитирани в държавата членка, поела ротационното председателство. Съветът на посланиците също така подготвя материалите за заседанията на Комисията на министрите на външните работи, осигурява мониторинга, контрола и оценката на дейностите на Фонда.
Административно-изпълнителен орган на Фонда е секретариатът, който се ръководи от изпълнителен директор и заместник-изпълнителен директор. В момента Фондът има 12 служители, които, за разлика от началния етап от функционирането му, са от всички държави членки на Вишеградската четворка – факт, който може би представлява най-голямата промяна за изминалия период.
Имате различни програми за подкрепа на проекти и изследвания в областта на културата, образованието, общественото развитие, икономиката. Бихте ли ги представили накратко? Кои са основните цели и постижения на програмите в областта на културата, литературата, творческите резиденции и пътувания?
Прави сте, от средствата на Фонда се финансират общи проекти в областта на културата, науката, изследванията, обмена на творци и млади хора, както и проекти за подкрепа на чуждестранното сътрудничество и развитието на туризма; предоставят се и индивидуални стипендии и творчески пребивавания. С помощта на нашите проекти за грантове се опитваме да развиваме иновативни идеи и чрез подкрепените проекти за регионално сътрудничество да търсим решения на общите предизвикателства. Вярваме, че именно регионалното сътрудничество може да допринесе за положителна промяна към по-добро, без оглед на това дали става дума за култура, образование или икономика.
Културата и изкуството традиционно представляват една от най-важните области, към които са насочени нашите грантове. Общо една трета от подкрепените проекти попадат в тази категория. Тук се включват различни творчески фестивали, уъркшопи, лекции и изложби, както и летни школи. В най-общи линии може да се каже, че става дума както за проекти, чиято цел е открояването и проучването на общото културно наследство, така и за подкрепа на чуждестранното сътрудничество и диалога. Затова са създадени тези културни проекти.
Освен споменатите вече грантови програми, подпомагащи международните инициативи в областта на културата, друго наше средство за подкрепа на изкуството и културата е програмата за творчески пребивавания, която възникна през 2007 г. и с течение на времето се разшири до степен, при която покри практически всички форми на изкуството. С тримесечни престои в страните на Вишеградската четворка подпомагаме творци, занимаващи се с визуални изкуства, дизайнери, музиканти, композитори, писатели, преводачи, театрални дейци, танцьори; стремим се да насърчаваме и експерименталното и концептуалното изкуство. Макар че условията и възможностите за пребивавания по нашите програми се различават за отделните изкуства, тяхна обща черта е, че дават творческа свобода на авторите от региона, както и възможност за изява чрез средствата на съвременното изкуство.
От броя на молбите за подкрепа, които постъпват при нас от различни културни центрове и творчески институции, може да се види, че културното сътрудничество в рамките на нашия Вишеградски регион е много жизнено и именно изкуството и културата са тези, които в най-висока степен допринасят за изграждането на нашата обща вишеградска идентичност; ето защо смятаме за успех това, че нашите грантови предложения се радват на положителна оценка от страна на културния сектор.
Споменахте, че програмите ви са ориентирани както към четирите страни членки на Вишеградската група, така и към по-широк кръг държави. На какъв принцип функционира тази международна мрежа и към кои страни и региони извън Вишеградското пространство са ориентирани програмите ви? Какви са според вас намеренията и акцентите в това сътрудничество?
По своя замисъл грантовите програми на Фонда подпомагат международните и политическите приоритети, които той има, и утвърждава общите интереси на Вишеградската четворка в страните от Източното партньорство и Западните Балкани. Това са региони, с които развитието на взаимоотношенията и взаимното сътрудничество спада към дълготрайните ни приоритети.
Става дума преди всичко за уникалния опит на Вишеградската четворка в процесите на трансформация и интеграция в европейските структури, на чието споделяне се поставя и акцент в проектите, подкрепяни от Фонда. Смятаме, че нашите грантови програми ефективно допринасят за насърчаването на демократичните процеси и промени в страните от посочените региони, подпомагат тяхната евроатлантическа интеграция и укрепват гражданското общество, независимо дали става въпрос за проекти, подпомагащи мобилността на работещи в държавната администрация, на икономисти, на представители на академичната общност, на обучаващи млади хора, или за проекти, подпомагащи срещи на експерти, насочени към обмяна на опит и ноу-хау.
Част от дейността на Фонда очевидно е насочена към осъществяването на издания, свързани с историята на Вишеградската група и културата и идентичността на Вишеградското пространство – инициирали сте например съставянето на литературната антология Visegrad 4 Countries и библиографията Two Decades of Visegrad Cooperation – Selected V4 Bibliography. Бихте ли представили накратко тези издания? Какво предстои в близко бъдеще във връзка с тази ваша дейност?
Литературната антология Visegrad 4 Countries е уникален проект, иницииран от министерствата на културата на страните от Вишеградската четворка и реализиран с подкрепата на грант от Вишеградския фонд. Книгата съдържа 13 разказа от централноевропейски писатели, преведени на четирите езика на нашия регион, както и на английски.
Библиографията Two Decades of Visegrad Cooperation е буквално библиография на вишеградското сътрудничество. Тя съдържа повече от 1400 статии и доклади. Преди десетина години, когато се появи тази публикация, тя представяше комплексен поглед върху всички важни разработки за Вишеградската група и вишеградското сътрудничество, публикувани в Чехия, Унгария, Полша, Словакия и в съседните страни, а също и в други държави като Франция и САЩ например. Освен това тя съдържа и студии, сравняващи различни социални, икономически и културни явления във вишеградския регион. Нашето намерение беше да изготвим цялостен корпус от информация за общите ни дейности, крайъгълни камъни и визии за Вишеградската група по повод 20-годишнината от нейното възникване. Публикацията би могла да послужи на учените, политиците, дипломатите, гражданите, накратко на всички, които имат интерес по-задълбочено да опознаят тази изключителна група държави в средата на Европа.
Може ли според вас да се говори за специфична идентичност на Вишеградското пространство, на страните и обществата, които са част от него? До каква степен се познават взаимно четирите народа, които го населяват? Действат ли стереотипи в мисленето им едни за други? Насочена ли е дейността на Фонда към проучването на тази проблематика и подпомагането на взаимното им опознаване?
Без съмнение териториалната близост е оказвала и продължава да оказва влияние върху нашите култури и идентичности. Контактите между народите, населяващи вишеградското пространство, са допринесли за появата на едно уникално творчество, което до голяма степен може да се види и до днес. В немалка степен то е резултат от нашата история, от сходния ни исторически опит. Комуникацията между учените, творците и мислителите определено е допринесла за взаимното разбиране и опознаването помежду ни. Въпреки че е труднопреводимо, определено можем да кажем, че тук съществува специфично чувство за хумор, типично за целия регион. Със сигурност също така можем да кажем, че върху представите ни един за друг влияят определени стереотипи; по тази причина предприемаме редица дейности, чиято цел е взаимното ни опознаване. Това опознаване е свързано и зависимо от степента, в която знаем националните си езици. Осъзнаваме това като наша мисия и затова подкрепяме немалко проекти, посветени именно на тази цел.
Какво е според вас бъдещето на Вишеградската група? Кои ще са акцентите и основните инициативи в работата на Фонда през следващите няколко години?
В последно време насочихме усилията си към няколко важни, общи за целия регион годишнини. Именно такава е 30-годишнината от събитията през 1989 г., довели до падането на комунистическия режим. Във всяка една от нашите страни това бе преломна година, определила по-нататъшното им развитие; едновременно с това бе и година, ключова за ориентацията на целия регион. Именно контактите на дисидентите в периода преди 1989 г. положиха основите на модерното Вишеградско сътрудничество. Пак на дисидентите дължим и първоначалните цели на сътрудничеството на страните от Вишеградската четворка – ставаше дума за това да обединим силите си в стремежа да отхвърлим колкото се може по-бързо наследството на тоталитарния режим и да се завърнем в демократична Европа. Приемането ни в Европейския съюз през 2004 г. беше кулминацията на усилията, които станаха възможни благодарение на събитията през 1989 г. Затова мисля, че е важно да си припомняме тези събития; да проучваме процесите, довели до промените, както в отделните страни, така и в целия регион. Факт е, че нашата обща история доказва значението на сътрудничеството за общото ни бъдеще.
Друг важен, преломен момент, с който са свързани редица наши инициативи, предстои. През 2021 г. ще отбележим 30-годишнината от основаването на Вишеградската група. Проектите, които ще бъдат посветени на тази тема, независимо дали ще става дума за дискусии, изложби или културни прояви, ще са наш приоритет през следващите месеци.
И разбира се, не бива да забравяме може би най-актуалната тема. Поради извънредните обстоятелства във връзка с пандемията от Covid-19, но и с оглед на нашите цели, свързани с околната среда, настояваме одобрените кандидатури за грант да се възползват в максимална степен от възможностите на електронната среда и дигиталните решения. Важно за нас е да бъдем отговорни както към останалите хора, така и към околната среда.
Въпросите зададоха АНИ БУРОВА и СЛАВЕЯ ДИМИТРОВА
Превод от словашки: ДАНИЕЛА КОНСТАНТИНОВА
