Адам Надашди
Там, в пъкъла безмерен, долу, във казана черен,
Прокълнати силно врякат, на прокълнат тъй приляга:
кой какво и как е вършил, че във пъкъла е свършил.
Те разпалено наддават, даже малко прекаляват,
колко са убили, крали, данък как са отървали.
Един само се ослушва, с тях не иска да се сдушва.
„Ти, приятел, що си траеш? Няма как да се скатаеш;
Май доста ще си прегрешил? Кажи си, колко си убил?
Тихият говори, ето: „Ред дочаках на небето,
Петър, Светията зове: „Ти имал ли си грехове?”
„Чист съм аз, неопетнен, в покаяние смирен!
Завист, мързел са ненужни, похот, лакомия – чужди;
алчен, бесен не съм бил ни ден, не, няма по-хрисим от мене!
Свети Петре, я погледни, без грях сме само аз и ти!”
Почервеня от яд щом чу, изръмжа ми „Марш оттук!”
Тук защо се аз терзая, трябва бързо да узная.
Защо горя във врящ казан, сред пушек и сред гадна сган,
без да съм сторил ни беля? О, как ужасно се гневя!
А хорът прокълнат ехти: „Нестореното изброи.
Дали не си във пропастта, заради горделивостта?”
Превод: ЕЛИЦА КЛИМЕНТИЕВА
Преводът е направен с подкрепата на унгарската литературна агенция „Петьофи“.
Ádám Nádasdy. Jól láthatóan lógok itt, 2019.
Адам Надашди (1947) е унгарски лингвист, поет и преводач. Носител на наградата „Аегон” (2020).
