Ингер Кристенсен (1935–2009) е един от най-забележителните гласове в скандинавската и световната поезия. Представителка е на късния датски модернизъм и по-конкретно на т.нар. „систематична поезия“, но твори и в сферата на експерименталната проза. Родена е в работнически квартал на датското провинциално градче Вайле. Дебютира през 1962 г. и още тогава проличават темите, които авторката ще доразвива впоследствие. Забележителна и оригинална, Кристенсен достига ранга на класик приживе. От 1978 г. е членка на Датската академия, а от средата на 90-те години – и на Bielefelder Colloquium и Académie Européenne de Poésie. Носителка е на редица награди в Дания, а също и на Северната награда на Шведската академия (1994) и Австрийската държавна награда за литература (1994). Приживе името й многократно се коментира за Нобеловата награда.
IV
°°°°°
И ето ни тук,
чакаме,
в това неистово уединение,
където луковиците се бъхтят
под земята.
По обед,
когато планинският дъжд секва,
птица е кацнала
на камък.
Привечер,
когато сърцето е празно,
жена е застанала
на пътя.
Лицето й
е сбръчкано и кръгло
и сякаш
си припомня
предишните
времена,
докато тихо
пресмята
кога ли
и защо
за последно
е видяла човек.
Сетне кимва
и си тръгва.
°°
Гледам съсънките.
Не си въобразявам,
че съсънките
ме виждат,
но все пак –
докато насищат с кислород
горския въздух
и в разпадащия се
послеобраз
като след изгарящ
магнезий –
има нещо, което ми подсказва,
че съм по-видима.
°
Кажи ми,
че нещата
говорят
на своя собствен
ясен
език.
°°°°
Каменният лъв с очи,
слепи като луковици,
под земята,
крепяща
основите на къщата,
и най-долната
свличаща се дълбина на мазето,
където състарените пеленачета
скимтят като осиротели
монаси и монахини,
и каменните филизи,
откъслеците листа
от бясна
страстна студенина
като дрипи
от подземната
опърпана уста,
която, няма и сръдлива,
и сякаш като причудливо
устройство
изплюва всевъзможни
култури
на белия свят,
както свинята
се опрасва.
Цялото това шептене
сред множеството
от ципи
и кожа,
цялата тази човешка
суматоха
сме принудени да наричаме
веселие – и да се веселим,
ликуване – и да ликуваме,
сласт, наслада, блаженство, щастие
и като бързолета,
който спи във въздуха,
да подслоним нашия бездомен
разум в един сън.
°°°
Вече на улицата,
с парите, стиснати
в ръка,
и светът е бяла пералня,
където ни изваряват и усукват,
и сушат, и гладят,
и зализани,
и изоставени
фучим стремително
назад
в детските сънища
за окови и затвор,
и дълбоката въздишка
на избавлението,
и по искрящите траектории
на чувството
се появяват
огнегълтачът
и гълтачът на цигари,
а ние плащаме
и си тръгваме
със смях.
Превод от датски: РОСИЦА ЦВЕТАНОВА
Из „Писмо през април“, Ингер Кристенсен, изд. „Да“, 2020.
