Амелия Личева

бр. 01/2021

Влязохме в 2021 – година, заредена с много повече очаквания от обичайното – за възвръщане към рутината на всекидневието, към социалните контакти, пътуванията, излизането навън без тревога и страх. И най-вече – към дни, които да не започват със статистика на починалите, болните, заразените. 2020 състари всички, дори и най-младите, и децата, не с година, а с бремето на мимолетността, на крайността и обречеността, от което трудно ще се отърсим. Но въпреки това, нищо не се случи според правилата на здравомислието. Изпитанието беше усетено като такова от тези, които и без друго живеят по законите на вярата; останалите не го разпознаха и заговориха за конспирации. Солидарността пък още по-ярко обостри крайния индивидуализъм. А промяната, „качественото повишение“ беше и си остана строго индивидуален акт.

Тази екстремна ситуация не пропусна да подчертае за пореден път връзката между усещането за криза и изхода, който хората виждат в силата на творческото въображение. Френското Министерство на отбраната сформира екип от писатели, художници, сценаристи, които са поканени да споделят най-кошмарните си предчувствия и визии за бъдещето и заплахите срещу сигурността, които то носи. Този екип ще предлага сценарии, а военните ще обмислят стратегии за евентуалното им преодоляване. Министърката припомня, че научната фантастика първа е предвидила кацането на Луната, виртуалната реалност, клонирането и редица други предизвикателства пред съвременния свят. Затова по-сериозно от всякога творците в този жанр ще бъдат поканени да влязат в действие; за пореден път изкуството ще е призвано да спасява.

И все пак, в началото винаги са думите. Поканихме писатели, преводачи, университетски преподаватели, учители да споделят на страниците в този брой на ЛВ своите прогнози: каква ще е 2021 година и какви ще сме ние в нея?