Разговор с Ася Сократова, ръководител на Детския център в Столична библиотека
С какво детската публика на една библиотека е различна от тази на възрастните?
В ранна детска възраст най-важното е семейното четене. Столична библиотека всяка година провежда специални кампании за четене на родители и деца заедно, защото книгите са безценни помощници на родителите. Различните видове книги възпитават различни неща у децата. За родителите е изключително важно да слушат какво харесва детето им, от какво има нужда и да му предоставят възможността то само да избере измежду различни заглавия. Родителите не бива да забравят, че ролята на детската литература е да дава отговори на детските въпроси и да обяснява света, в който децата живеят. Според специалистите малките деца имат нужда от книги с малко текст и много красиви илюстрации. Те изграждат естетически вкус у децата и печелят желанието им да разглеждат книги. Важно е да се чете често, дори по няколко пъти на ден, защото любовта към книгата се възпитава от самото раждане.
През последните години отношението на децата към книгата се променя и четенето отново става популярно занимание, а библиотеката активно изпълнява своята роля на посредник между книгата и детето.
Интересното при нас е, че ние се учим и взимаме пример от децата читатели. А после просто трябва да се вслушваме в техния глас – в техните търсения и желания за книги.
Какво е мястото на фонда с детска литература във Вашата библиотека? Доколко е приоритет за Столична библиотека?
Детският център на Столична библиотека разполага с 60 хиляди тома книги и списания на български и чужди езици. Фондът ежеседмично се обогатява с нови заглавия.
В една от залите в центъра стои надписът „За най-важните хора на света”. Защото децата наистина са най-важните хора на света.
Столична библиотека дава на своите потребители пълен и безплатен достъп до дигитална платформа „Сердика“. Част от платформата е архивът на детския периодичен печат, излизал в България до 1944 година – „Българче“, „Веселушка“, „Витлеем“, „Детски живот“, „Звънче“, „Картина и приказка“, „Картинна галерия за деца и юноши“, „Майска китка“, „Нова картинна галерия“, „Орле“, „Пенкини картинки“, „Разкази за животните“, „Родна нива“, вестниците „Божи глас“, „Весел патаран“, „Врабче“, „Детска книга“, „Изворче“, „Росни капки“, „Чавче“ и др.
Радва ли се на интерес от страна на читателите Детският център? Каква е политиката Ви за привличане на детската аудитория?
През пандемичната 2020 г. Детският център направи седмици, посветени на годишнини от рождението на Джани Родари, от първото издание на „Пипи Дългото чорапче”, на Леда Милева, Валери Петров, Йордан Йовков. По време на седмиците, посветени на даден автор, се провеждаха творчески ателиета, гостуваха литературни изследователи, илюстратори и писатели, в резултат на което книгите на автора, поставени на преден план в специално обособени кътове, се заемаха за четене вкъщи много активно.
Имаме опита и гъвкавостта за всички подготвяни събития да „превключим“ бързо в онлайн среда, когато това се налага.
Имате различни инициативи, ориентирани към децата читатели. Бихте ли ги представили накратко?
Стратегията на Библиотеката на София е включване на всички категории млади читатели. Приоритет на Столична библиотека са освен децата до 7-годишна възраст и учениците от първи до четвърти клас. През миналата година отчитаме двойно увеличение на читателите в тази категория. За младите хора са традиционните инициативи „Зелени библиотеки“ в парковете на София и „Библиотека в планината – Витоша”, където над 10 хиляди деца и ученици участваха в подготвените от нас събития. Литературните клубове „Клуб по творческо мислене“ и „Дебюти в Столична библиотека”, привличат все повече участници в тях.
През необичайната 2020 г. над 200 000 деца и младежи посетиха и участваха в различни наши културни събития.
За да избегнем от клишето „задължителна литература за четене в училище”, екипът на Детския център създаде през 2020 г. онлайн инициативите „Часът на незадължителните Книги” и „Библиотекарят препоръчва”.
Веднъж месечно в оф/онлайн вариант се провежда читателски клуб АРТиШок, воден от писателката Милена Гартли. Той също има за цел да насърчава четенето и творческото писане, тъй като винаги е придружен от практическо занятие, по време на което участниците имат задачата да съставят художествен текст.
В откритата през 2020 г. зала, носеща името „Леда Милева“, всяка събота за най-малките продължава „Часът на приказката“, а чрез онлайн варианта, инициативата се превърна в национална с включването на много деца от цялата страна.
Сътрудничите ли си с други институции – училища, музеи…?
Връзката с училищата и детските градини е много силна. Вниманието на Столична библиотека е насочено към подрастващите и новото поколение и сме убедени, че без четене няма личен успех, няма просперитет, няма развитие – и лично, и обществено. Разговорите ни за резултатите на учениците с преподавателите и директорите на училищата ясно показват, че има много тясна корелация между четенето и успеха.
Чрез посещенията на децата в библиотеката, те се запознават безспорно с една книжовна среда. Получават читателска карта. Разбират какви права носи тя и какви задължения имат те. Започват да посещават библиотеката веднъж на 15 дни (колкото е срокът за връщане на заетите книги), научават се да пазят книгите, защото разбират, че други деца след тях също искат да ги прочетат. Все по-преобладаваща тенденция е нашите читатели да резервират предварително книги от електронния ни каталог, а след това да дойдат да си ги получат на място.
Според наблюденията Ви, кои и какви детски книги се радват на най-голям интерес?
Във възрастова категория 0-7 години, акцент в заеманите книги са приказките – български народни и вълшебни. Сред българските писатели на приказки най-четени са Ангел Каралийчев, Ран Босилек и Николай Райнов, Братя Грим, Андерсен – сред чуждите.
Във възрастова категория 7-14 години безспорно най-търсените заглавия са в жанр фентъзи, а в последните години на фокус сред младежите са книгите на българските блогъри, за които имаме в Детския център обособен кът.
Тийнейджърите търсят книги, в чиито герои да се припознаят. Най-честите теми, които присъстват в книгите за юноши, са за любов, приятелство, отношение с родителите, смърт, самоубийство, отношение с различните. Според специалистите родителите често смятат за странно, че децата им посягат към подобни теми, но тези книги всъщност са добър инструмент за провокиране на дебат с децата. Важен е езикът, с който се говори на тийнейджърите от страниците на книгите. Този език трябва да е разбираем и близък до тях и да приемат авторите като хора, с които те самите биха се асоциирали. Родителите се страхуват от това, което не разбират. Те биха се чувствали много по-спокойни, ако видят детето им да чете „проверена“ книга. Актуална е темата за блогърите и доколко определяща е тяхната роля. Всеки тийнейджър, който чете, си има свой ментор – блогър. Страхотната роля на блогърите е, че те привличат новите читатели.
Бихте ли очертали – според опита Ви в библиотеката – кои са актуалните тенденции в детската литература през последните години?
Специалистите на Столична библиотека, работещи с деца, са хората, които пряко са ангажирани с проследяване динамиката и промените в читателските интереси. Те са и най-подходящите хора, които да насърчават интереса към четенето и избора на заглавие, като превръщат детето в запален читател. За да грабне детското внимание и да го ангажира трайно, нашият екип постоянно търси и прилага в работата си различни форми, чрез които това да се случи.
Напоследък сред децата са много актуални комиксите. Използвайки техния интерес, ние превърнахме Столична библиотека в място, където те могат да го развият. В Детския център на Столична библиотека създадохме комикс студио, което е първото по рода си в България и отговаря на засилващата се западна тенденция да се запази интересът на децата към четенето, макар и в по-графичен вид.
В нашето Комикс студио всяка събота децата имат възможност да открият или разгърнат своя творчески талант под умелото ръководство на художника Х. Кърджилов – редактор на известното в миналото детско комикс списание „Дъга“. Подобни инициативи дават на Столична библиотека чудесната възможност тя да се превърне в неформална среда за личностно общуване и образование, а не само в строго място за четене и достъп до книгите.
Бих начертала три тенденции в търсенето на книги сред малките ни читатели. На първо място това са книгите за пакости, за животни, приключения – поредицата за Мотовете и фентъзи. През последната година се забелязва тенденция и засилен интерес на книгите с готварски рецепти. Това провокира през 2020 г. да проведем редица онлайн инициативи, свързани с четенето и семейното готвене #ГотварскирецептиотДетскикниги. И на трето, но не на последно място са всички книги на писатели и илюстратори, които имат по-своеобразен стил на писане и новаторски рисунък в илюстрациите. Търсят се все по-нестандартни книги по форма и съдържание, което ни говори, че израства едно ново поколение, различно от предишното, и това поколение се стреми да излезе от рамките и догмите на предходното.
Какво е мястото на библиотеките във формирането на читателски интерес при децата? Следите ли световния опит – кои са акцентите в библиотечните политики спрямо децата днес?
Фокусът през последните години на библиотеките и не само на тях е насочен към проблема за грамотността и насърчаване на четенето, особено приоритетно към детската аудитория. Стремежът на библиотеките в световен мащаб е да се прилагат съветите и препоръките на специалисти от различни области, които са свързани именно с проблемите на грамотността и четенето. Тези политики библиотеките се стремят да интегрират в своята работа и да предоставят услуги, които са предназначени за децата и подрастващите.
Именно от тези насоки и съвети Столична библиотека черпи своите идеи при работата си с деца, като се стреми да обхване цялата палитра от ангажирани с детското развитие – родители/семейство, учители, библиотекари, медии и цялото общество. Проучвайки световния опит на библиотеките, работещи с деца, ние взаимстваме и прилагаме в практиката си различни дейности, свързани с приобщаването на децата към изкуството, културата и науката.
От 2019 г. Столична библиотека е член на ИФЛА (Международната федерация на библиотечните асоциации и институции). Библиотеката следи всички насоки на ИФЛА в секцията „Библиотеки за деца и младежи“, чиято основна цел е да подпомага предоставянето на библиотечни услуги и насърчаване на четенето по целия свят.
Екипът на Столична библиотека е в непрекъснат контакт със свои колеги от целия свят чрез специализирани форуми и блогове. Опознавайки тяхната практика, ние търсим подходящите за нас примери, за да разширим своята дейност особено що се касае до новите форми за работа с деца и преобразяване на традиционното детско библиотечно пространство. Например, секцията за детски библиотеки към ИФЛА работи по проект, в който една от задачите е да се споделят идеи за библиотечни услуги за деца. Това става чрез платформата The Best Practices YouTube Channel, където всеки може да качи видеоклип на добра идея за по-добра библиотека, да представи опит на колеги или да се вдъхнови от вече споделеното. Амбицията на Столична библиотека е скоро да покаже чрез тази платформа своите интересни примери от работата си с деца и младежи.
Основният фокус в библиотечната политика спрямо децата днес е върху цифровите услуги: инструменти за обучение и ресурси, стрийминг на филми, стрийминг на музика – онлайн разказване на истории, четене и обсъждане на книги и теми, които вълнуват децата.
В условията на КОВИД-19 ние осъзнахме една сериозна липса, а именно, че не сме се ангажирали достатъчно с цифровото съдържание, което предлагаме за деца. Като водеща библиотека в София ние разбираме това и стремежът ни е да запълним тази празнина, като предоставяме продукти и услуги, които още по-пълноценно да подпомогнат обучението в електронна среда, предоставяйки качествени информационни ресурси.
В световната практика от години за децата и гражданите е възможно заемането на електронни и аудиокниги. Според специалистите в областта на четенето за деца аудиокнигите имат добавена стойност, тъй като предоставят информация, която не би могла да се набави при традиционното четене: артикулация, ритмика, изказ и др. В Столична библиотека все още не се предлагат електронни и аудиокниги, но ние имаме амбицията да стартираме предлагането им именно на децата, тъй като се водим от опита на останалите, който е в интерес на подрастващите.
За Столична библиотека е много важно да бъде колкото се може по-активна в проправянето на нови пътища между читателите и книгите. С всички наши събития и кампании, с дигитализацията на фонда ние правим точно това.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
