вместо сбогуване с Федя Филкова, да прочетем стихотворения
Яница Радева
„Крехкост“, „женственост“, „нежност“ са думи, които се вплитат в озаглавяванията на стихосбирките на Федя Филкова и ги определят. Антологичната книга „Толкова е кратко“ беше издадена през март 2020 г. от издателство „Small-Station-Press“. Тя се появи като юбилейно издание, каквато е и стихосбирката й от 2000 г. „Нежно Разпятие“.
Федя Филкова дебютира в началото на 80-те години. Първата й книга е в малък формат, характерен за изданията от поредицата „Смяна“ за дебют, но за начало на творческия си път тя поставя 1969 година. Затова и в антологичните си книги тя винаги откроява това начало. В „Толкова е кратко“ то присъства чрез подзаглавието „Стихотворения 1969–2019“. Началото е важно, защото чрез него поетесата деликатно се заявява като принадлежаща към друга поетическа генерация, но също напомня нещо непознато за съвремието ни – десетгодишното чакане за публикуване на поетична книга. В интервю за сп. „Страница“ (бр. 1 от 2010 г.) пред Гергина Кръстева тя споделя, че първият й ръкопис за поетична книга е изготвила като студентка през 1969 г. „През годините от първоначалния ми ръкопис почти не беше останало нищо, на всеки шест месеца завеждах в издателството, за да пази ред, нов вариант, подменях стари стихотворения с нови, едва ли това е естествената представа за работа над един ръкопис.“[1]
Последната издадена книга на Федя Филкова „Толкова е кратко“ добавя и последния щрих към образа й на поетеса. Автоантологията не само преподрежда света, тя прозвучава още с озаглавяването като сбогуване, независимо че наречието „толкова“ е често срещано в поетиката на Федя Филкова. „Толкова е кратко“ събира текстове от всичките ѝ книги, включително и от сборника с разкази и документи „Третата жена“. Отделните части на книгата са озаглавени с имената на стихосбирките. Изключение от тази композиция прави последната част „Стрелци по стихове“. Тази част е и формално различна от останалите текстове в антологията, тя е художествено-документална по същност, и с нея Федя Филкова цели да изкаже и покаже някои от разкритията, които прави през 2011 г., изисквайки от съответните органи да разгледа „досието си“.
В „Толкова е кратко“ нова творба е само едно стихотворение, но въпреки това е възможно да бъде направен нов прочит на тази поезия, добила с изданието неочаквано своята окончателност и завършеност. Така наред с верността към любовта, новата книга на Федя Филкова поставя пред читателя и проблемите за верността към честността, за разочарованието от приятели, които са се оказали предатели, и за смъртта – неизбежна, нежелана и непозната.
Това е поезия, устойчива и вярна на стила си още от първото си заявяване в книга. По-късно Федя Филкова не експериментира нито с формата, нито твърде много с темите. Символиката на поетическите й текстове търси съответствие с николайкънчевските възприятия. Лаконичността и словесната пестеливост са характерна особеност на почерка й и в „Нежен въздух“. Склонността да се удивлява и пита я съпътства дълго, надеждата си отива най-накрая. В последното стихотворение, което Федя отбелязва като единственото ново в „Толкова е кратко“ – „На баща ми“ от 2019 г., тя се явява с онова светло чувство, с което лирическият й аз гледа света от по-ранните й творби, но възгласът „колко е хубаво“ бързо се насочва в друга посока, има нов смисъл. Финалът горчи, защото е възможно най-човешкият. Но да си човек е изпитание.
Федя Филкова никога не изоставя белия цвят. Той е отличителна черта на поезията й. Не само белотата, като бял сняг, зима, чистота, била тя вода, роса, снежинка, са важни, важна е и амбивалентността на този цвят и на този сезон. Той е не само сезон на раздяла и смърт – „Триглавата зима те чака на ъгъла“ („Есенен триптих“), но и сезон на празник, на среща и на радост. Това е сезон, наситен с житейска символика.
Докоснала се до бялото, до чистото, поезията на Федя Филкова винаги настоява да остане при него, а най-честният начин да останеш там е да не се отдалечаваш много от природата, но не за да търсиш пасторални картини, а нужните отрязъци – от небе, очи на елен, сълзи за гларус. Федя Филкова антропоморфизира природата, тя става нейна близка позната. Поетесата продължава да приписва антропоморфни характеристики на явленията и в късните си творби, такива черти получава накрая и смъртта чрез образа на „безцеремонната жена“ („Без да почука“).
Много пъти започвах да пиша за тази книга на Федя и много пъти не успявах. Казвах си, има време. Но така се случи, че през зимата, емблематичният сезон още в дебютната й стихосбирка „Цветя с очите на жени“ (1982), Федя Филкова замина. И понеже „дори смъртта не разделя така, / както разделя животът“ („Спря“), се надявам, дори Федя да не прочете тези бележки върху поезията й, то написаното от нея да намери своите нови читатели, защото това е поезия, която деликатно търси смисъла в дребните неща и в уж незначителните действия и жестове, но извежда поетическото послание до екзистенциални равнища.
Поетическите жестове на Федя Филкова винаги са ми напомняли други жестове на друга наша поетеса – Мара Белчева, на която тя посвещава стихотворение. Но в това отношение, Федя може би дори я надмина. Тук, разбира се, не става дума само за посветените на любимия стихотворения, или за преводите й, но и за Поетичния Никулден, който тя организираше от 2007 г. и наградата за поезия на името на Николай Кънчев, която връчваше от 2012 г. до 2020 г. Именно с Поетичния Никулден беше свързан последният ни разговор на 6 декември, когато се чухме, аз, за да я поздравя за Никулден и признанието, която беше получила неотдавна, тя, за да ми каже, че е определила новия носител на наградата и до час ще ми прати да обявя номинираните в страницата и в сайта на Поетичния Никулден. Гласът й звучеше отпадал, но с надежда да прескочи онова, което я е беше постигнало. В разговора ни беше влязла мисълта за бъдещето. Това ми беше дало увереност за добра развръзка на всичко. Няколко дни по-късно разбрах, че може би писмото с имената на номинираните е било последното, изпратено от пощата на Федя, досетих се, че не е прочела отговора ми за отзивите на посетителите на Фейсбук страницата.
С Николай Кънчев беше започнала и завършила нашата човешка среща. Някак неусетно зародилото се около Поетичния Никулден доверие обаче не е свършило. Защото доверието е онова, което прави един срещнат сред многото хора човек специален и тогава израства цветето на приятелство. То остава, докато споменът за този човек се завръща. То е с лице на жена, то е крехко, изящно и проницателно. Ако някой не е могъл да се запознае с Федя или да я опознае, може да стане приятел на поезията й, същата деликатност и искреност ще открие и там. Така Федя Филкова ще стане и негов приятел, а взаимното доверие и него ще радва и топли.
Федя Филкова. „Толкова е кратко. Стихотворения 1969–2019“. Изд. Small-Station-Press, 2020, 184 с., 14 лв.
[1] Гергина Кръстева и Федя Филкова. Поетичното родство е родство по избор. – Страница, 2010, бр. 1, с. 117.
