Димитър Вацов
Този текст е писан по повод номинацията на проф. д.ф.н. Стилиян Йотов за Голямата награда за научна и изследователска дейност, „Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Проф. Стилиян Йотов е един от най-авторитетните учени в областта на социалната и политическата философия в България. Наследник на Кантовата критическа традиция у нас, универсалист, застъпник на принципите на политическото и социалното равенство и на достойнството и автономията на личността, той развива авторска философска концепция в близко сътрудничество с най-големите съвременни имена на франкфуртската нормативна критическа теория: Юрген Хабермас и Аксел Хонет. Неговата концепция е оригинална с това, че макар и да е основана върху принципите на етическия универсализъм, тя избягва голия формализъм, контекстуално чувствителна е и по особен начин виталистка: жизнената сила, която разцъфва в най-различни форми при различните индивиди и социални и културни групи, когато не нанася щета на другите, е естественият извор на автономията и достойнството, преди всякакви формални правила. Казано иначе, макар да е универсалист, Йотов най-напред се ръководи от етическия императив на уважение към живота, в неговото многообразие – той нарича своя философски подход „асиметричен“, доколкото универсализмът и формализмът на моралните и правните норми се запазва, но тяхната форма е отворена за промяна, тъй като тя постоянно се насища с нови конкретни съдържания от долу, откъм конкретните постижения на различните индивиди и общности. Тази оригинална философска концепция е освен това по естествен начин интегративна изследователска програма, тъй като чрез нея могат да се адресират – и Стилиян Йотов постоянно и успешно го прави – не само емпирични данни и теоретични концепции от различните социални науки, но и директно някои от най-острите проблеми на съвременните общества като проблеми на биоетиката, на мултикултурализма, на легитимацията на съвременните войни, на тероризма, на допустимите социални неравенства и др. Така неговите трудове са образци за това как интердисциплинарността не само може, но и трябва да бъде рефлексивно промислена и правена. Но и по-важно: казано с думите на неговия учител и съмишленик Хабермас – думи, изречени по друг повод, – Стилиян Йотов е не просто философ и мислител, но и мислител „със стрела в сърцето на настоящето“.
Авторската философска концепция на проф. Йотов, скицирана тук само в бърз щрих, е детайлно разработена и солидно защитена в шест монографии на български език, както и в сто статии и студии на български, английски, немски и френски език. Тя освен това среща значима международна рецепция и признание, което се вижда от публикациите в престижни международни издания, от участията в научни форуми в десетки европейски и световни университети, от пет научни специализации и една гост-професура в чужбина. Изключително важно също е, че Стилиян Йотов инвестира собственото си международно признание и контакти обратно в българската академична среда и по-специално в Софийския университет. Символичен е фактът, че Юрген Хабермас и Аксел Хонет, последните двама директори на прочутия Институт за социални изследвания и световноизвестни философи, са почетни доктори на СУ по негова инициатива. Но дори по-важен от символното измерение е постоянният ангажимент на проф. Йотов да интегрира българската академична сцена в международната: чрез дейността му като дългогодишен заместник-директор на Института „Германикум“, чрез организацията на редица престижни международни форуми у нас, но най-вече чрез широката му преподавателска дейност в Софийския университет, но и в УНСС и НБУ, чрез която той въвежда своите многобройни студенти и докторанти в най-новите търсения в политическата и социалната философия в световен мащаб.
Често сам Стилиян Йотов историзира философските въпроси от гледна точка на поколенията. И няма как да е иначе, защото той самият е от междинното поколение, което трябваше да навакса тоталитарното информационно изоставане с близо сто години на философията в България – през 80-те години на ХХ век, ако се гледат преводите, а и съдържанието на университетските курсове, изглеждаше, че западната философия е свършила в края на XIX или в най-добрия случай в самото начало на ХХ век. Стилиян Йотов успя не само като изследовател сам да преброди един изгубен век на знание, но и да преведе другите през него. Всъщност франкфуртската критическа теория от Адорно до днес вече има своята мощна българска рецепция благодарение и на други колеги, но на първо място на съставителствата и преводите на проф. Йотов. Но не е само критическата теория – политическата философия през целия ХХ век, а дори и модерната класика са в обсега на неговите просветителски и преводачески усилия. В този случай числата наистина говорят сами: проф. Йотов е съставил 13 сборника, превел е 14 книги и 32 статии, осъществил е научна редакция на 14 монографии. Ако Просвещението, както настояваше Кант, е епоха на критиката, на публичната употреба на разума, чрез която обществата достигат до пълнолетие, то Стилян Йотов е образцов критически философ, превърнал просвещението в свое практическо призвание и работещ неуморно за пълнолетието на българското общество. Това прави той и в ролята си на публичен интелектуалец, със своите провокативни и винаги безкомпромисни, неконформни медийни публикации и участия.
