Ния Харалампиева
През изминалата „драматична“ 2020 година изпод перото на един от най-изявените в днешно време драматурзи Яна Борисова излизат последният є драматургичен текст „Морето след теб“ и дебютният є роман „Чудна лятна нощ“. Определен от медиите като „новаторски“ текст заради съвместния живот на звук и текст, първият є роман успява да пресъздаде извънтекстуални асоциации между музика и сюжет, автобиографизъм и актуалност, реалност и магия. Благодарение на „творческата група“ около авторката, както тя самата определя колаборацията си със Стефан Вълдобрев, който композира музиката към книгата, и Милен Кукошаров, който е отговорен за оркестрацията є, българският читател ще има възможност да предизвика въображението си чрез симултанно възприемане на музика и текст. Но на фона на това преживяване, защото такъв тип „поглъщане“ на изкуството си е именно животворен процес, какво прави „Чудна лятна нощ“ толкова всеобхватна книга.
При внимателно четене още в пиесата на Яна Борисова „Морето след теб“, която впрочем излиза преди романа є, може да се открие труднозабележимата взаимовръзка между двете произведения. А именно –
времепространството на историите. Въпреки че пиесата има съвсем различен сюжет в сравнение с този на романа, в нея се появява точно това магично време, което по-късно в романа е доразвито и доакцентирано –
лятната нощ, в която е хубаво да се живее; чудни места, където стават чудеса. Имайки предвид тази малка подсказна забележка, романът бива озаглавен „Чудна лятна нощ“, дали преднамерено или не, носейки първоначалния заряд на обединяващия пиеса и роман сезон. Колкото до самия сюжет на романа, нужен е ярък сезон за осъществяването на катарзиса у героите. А сняг по средата на лятото е може би най-ефектният начин да се загатне преобръщането на вътрешния свят на главните персонажи в историята. Точно тогава е и времето, в което може да се случи чудо, каквото читателят среща в края на романа.
От друга страна обаче, въпреки литературността и фикционалността на романа, той носи и белега на автобиографично начало. Осъществявайки своя социален експеримент на страниците на „Чудна лятна нощ“, авторката залага скрит смисъл зад всяко от основните действащи лица. Заредени с многозначителността на имената, читателят има свободата на индивидуална лична интерпретация на своите прототипи. Но няма как да не се отбележи очевидната свръзка между автор и основен герой именно в лицето на Джована Бел, един от главните заподозрени носители на сетивността и чувствеността, която всеки творец притежава. Текстът отчасти разкрива истинската самоличност на гореспоменатия псевдоним чрез единственото споменаване на инициалите на реалното є име, а именно Я. Б. На принципа на предположението най-видният първообраз би бил самата Яна Борисова. Но едва ли това е знак на главозамайващо самочувствие от страна на авторката. По-скоро сигнализира за живата актуалност на сюжета, предизвиква асоциативни връзки между преходността и безконечната наложителност на действителността. Дори и светът, създаден между две корици да е измислен, в същото време подхваща „болни“ за днешното общество теми. А дори и такъв тип интерпретация да се струва някому безпочвена, то времето би показало доколко „Чудна лятна нощ“ ще промени своята огледална осезаемост за навременни проблеми.
Въпросът за творчеството, който е централен казус в романа на Яна Борисова, е експлицитно инкорпориран в разноличните същности на героите. Типологията им е ярко отражение на обществените разбирания за изкуство, проблематизирайки както душевните несгоди на един творец, така и понякога благодатните външни обстоятелства около творчеството му. Фигурата на богатия аристократ Арман Пилибосян приема образа на меценат, но и символизира „гнилостта“, която върви ръка за ръка с имуществено-материалните притежания. Той е пример за начина, по който Яна Борисова изгражда всеки от героите си. Налице са винаги и двата пласта на личността. Независимо от това дали цялостно са позитивни или негативни герои, явни са и добрите, и лошите им страни. Намерена е сивата граница във всеки от замесените. Средността принципно може да е знак на безхарактерност, но случаят с „Чудна лятна нощ“ не е подобен. Главният персонаж Максимилиан Брауни има черти на твърде придирчив и капризен композитор на моменти, но всеобхваща чистотата както на изкуството, така и на любовта. Джована Бел е както донякъде потисната от своя произход, така и успява да превъзмогне в крайна сметка комплекса на твореца, идващ от малка държава. Тя изпитва свян на фона на успешната си кариера. Чувството на свян е съвсем нехарактерно за останалите герои. Точно затова Джована е и най-крехкият от тях. Нейната душевност е издигната до върхови размери. И може би заради това единствената възможна пълна творческа симбиоза е между нея и Максимилиан.
Така нареченото „чудо“ на творението се случва като продукт от взаимната им любов. Наглед банално, ако шедьоврите се окачествят като продукт на любовта, те са всъщност резултат от взаимовръзка единствено постижима чрез любовта. Вдъхновението и на двамата ги завладява, когато другият не е способен на такова. Дори и музата за творчество е в лицето на другия, самият процес на сътворение е взаимно допълващ се. Вследствие на това, разбира се, двете произведения на изкуството – и книгата на Джована, и мелодията на Максимилиан са както самостоятелни, така и завинаги свързани и формиращи единност на шедьовъра. Мигът на сътворението приключва с края на четенето, по едно и също време с края на мелодията. А оттам нататък „животът продължава“.
Неминуемо е да се отбележи, че дебютният роман на Яна Борисова е нестандартен. Вероятно невъзможността да се откъсне от актуалните болки на съвременния творец го прави толкова зареден с енергия и двусмислия. „Иновативната“ му форма може единствено да допълни към цялостното изживяване на текста и впечатление, което остава у читателя. Колкото повече се чете, толкова повече въпроси и интерпретации изникват в съзнанието. Затова не смея да твърдя, че горепрочетеният текст е цялостен и пълен анализ на романа. Напротив, това е опит да предизвика любопитството и интереса ви. Остават основни проблеми на този наглед кратък, но всеобхватен роман, които предстои да се мислят и обговарят. Едно е сигурно обаче – животът на твореца не е лесен, но пък е събитиен.
Яна Борисова, „Чудна лятна нощ“, изд. „Книгомания“, 2021.
