Разговор с Мариана и Николай Аретови от „Кралица Маб“
„Кралица Маб“ e амбициозно малко издателство, основано през 1992 г., член на Асоциация „Българска книга”. Публикува книги с различна насоченост: литературна критика и хуманитаристика от български и чужди автори; художествена литература и мемоаристика; приказки от цял свят, обединени в поредицата „Избрано“; практическа психология; окултна литература; кулинарни книги. Печелило е конкурси на Центъра за изкуства „Сорос“, Фондация „Отворено общество“ и Националния център за книгата към Министерството на културата. По отделни проекти то си партнира с Нов български университет, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Deutscher Akademischer Austauschdienst, Institut Français, Book Program – Embassy of the U.S.A., Central and East European Books Project, Instituto Camoes, Canadian Council of Arts и др.
През 1998 г. Съюзът на преводачите в България награди издателството с грамота „за последователно и високопрофесионално представяне на книги, посветени на историята и теорията на превода“. През 2013 г. Националната награда „Хр. Г. Данов“ за хуманитаристика бе присъдена на издателство „Кралица Маб“ – за сборника „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения“. През 2018 г. Асоциация „Българска книга“ присъди наградата „Златен лъв“ на издателството и на Департамент „Нова българистика“ на НБУ за поредицата „Литературата на НРБ: история и теория“. Книги и автори на издателството са получавали най-престижните награди в България.
Разговаряме със собствениците издатели Мариана и Николай Аретови на 25 април 2021 г.
След година ще отбележим 30 години от създаването на издателство „Кралица Маб“. Това е доста време за културната история и особено за историята на издателското дело. Заслужаваха ли си усилията?
М. А.: Мисля, че си заслужаваха.
Н. А.: Да, въпреки ядовете и тежките моменти. Понякога се успокоявам, като си казвам, че немалко от шумните първи издателства от 90-те отдавна изчезнаха. А нас ни има, все още.
Казват, че кралица Маб е персонаж от келтските митове, кралица на феите, която помага за раждането на сънищата… За нея става дума в „Ромео и Жулиета“ на Шекспир. Защо кръстихте издателството на такова загадъчно същество?
М. А.: Николай го предложи и много го харесах – от монолога на Меркуцио от „Ромео и Жулиета“ на великия Шекспир.
Н. А.: Хрумката, мисля, бе моя. Освен че обичам феята Кралица Маб, особено в Шекспировия вариант, нейното име, с леко разместване, съвпада с инициалите на Мариана Борисова Аретова.
Може ли малко статистика… Колко заглавия на книги издадохте след 1992 година до днес? Броите ли и поредиците?
М. А.: Доста са. Особено първите години, когато много повече се четеше.
Н. А.: Над 200, като самостоятелни издания и в поредици.
Като стана дума за поредици, какво значение имат за организирането на редакционната политика на вашето издателство?
М. А.: Николай ще отговори изчерпателно.
Н. А.: Отначало се опитвахме всичко, което публикуваме, да е включено в поредица, дори в началото поредиците имаха нещо като мото. В началото беше и амбициозното начинание да публикуваме (а и да подтикнем подбрани автори към приготвяне) на книги, посветени на рецепцията на чуждите литератури в България – Владимир Трендафилов за англоезичната, Христо Манолакев за руската, Надежда Андреева за немската.
Какво се крие зад вашия публичен образ на малко фамилно издателство? Какво означава изобщо този етикет?
М. А.: Много малко, бутиково, симпатично издателство – с много труд зад него.
Н. А.: Най-малкото – съвсем точен си е етикетът. Всъщност винаги сме били само двамата, това, с което не можем да се справим сами, възлагаме на външни изпълнители, по-правилно приятели. Така е с проектите за корици и поддържането на техниката, със счетоводството, май това е. И разбира се, печата – нямаме наша печатница.
Когато се изрече на глас името на издателството ви, вероятно мнозина от читателите на ЛВ си представят книги с критика и хуманитаристика. Но всъщност не е съвсем така. Публикувате не малко заглавия с художествена литература (поезия и романи), мемоаристика, приказки, та дори и практическа психология, окултна литература… А напоследък и кулинарни книги. Как балансирате в това разнообразие?
М. А.: Преминаването от един тип литература към друг е нещото, което ми доставя удоволствие. Обичам приказките, които с удоволствие четях на вече порасналите ни деца, и реших, че в този момент пазарът се нуждае от такъв тип приказки – повече текст и без илюстрации, за баби, които да четат на внуците си. Много се радвах, когато на панаирите на книгата идваха при мен баби с внуците си и питаха кои ще са следващите приказки. Кулинарните книги ги почнахме, защото тогава пазарът ги търсеше много и бяха успешни. Правехме ги с удоволствие. Интуицията ни подсказваше какво да изберем и да предложим на пазара. За книгите на Петър Дънов стана случайно, срещнахме се с един много чист и добър човек – бай Христо Дочев от Димитровград, и той ни предложи две книги, които и до днес се продават добре.
Н. А.: За мен преминаването от един тип литература към друг е нещо, което не само разнообразява работата, но и стимулира, импулсира. Нерядко подхвърлям на студентите, че литераторът (и особено преводачът) трябва да има максимално широк читателски поглед. Но и не само това. Опитваме се да се съобразяваме с пазара. Включително и да се отказваме от неща, които харесваме. С голямо удоволствие подготвяхме сборници с приказки, главно народни, от целия свят. С не по-малко удоволствие и двамата работехме върху кулинарните книги. Но широкото разпространение на богато илюстровани издания и кулинарни книги на модни автори, широко рекламирани в медиите, ни стъписа и се отказахме. Остана само блогът на Мариана. Не без носталгия си спомням за времето, когато се потапяхме в приказките и кулинарните рецепти.
Имате ли някакви водещи принципи във вашата издателска дейност, на които държите и които на никаква цена не бихте пренебрегнали?
М. А.: Държим на стойностни автори, които да популяризираме и които са били пренебрегвани под една или друга форма.
Н. А.: Труден и коварен въпрос. На него мнозина отговарят патетично. Опитваме се да се държим на повърхността, ще рече – голямата част от изданията да не са на минус. След това идват амбициите да се представя качествена хуманитаристика и литература. За нас са особено важни и по-цялостните издания на автори, познати частично на публиката – Васил Попович, Асен Христофоров, както и на творби, изпадали в немилост – Владимир Полянов, Трифон Кунев, Веселин Тачев. При тях има текстове от архиви, стремим се да ги допълваме с цялостно представяне на автора.
Кои са онези „жалони“ (книги или събития) във вашата работа през годините, които всъщност очертават най-важните моменти от историята на „Кралица Маб“?
М. А.: Всички са стойностни.
Н. А.: Гордеем се, че сме българските издатели на Едуард Саид, а и на Питър Бърк, Антъни Смит, Маргарет Макмилан, Ан-Мари Тиес и други световни автори. Колебая се къде да сложа ценната книга на българския автор Юри Стоянов, публикувана в превод от английски. Освен наложените съвременни български изследователи (Надежда Андреева, Инна Пелева, Рая Заимова, Михаил Неделчев, Пламен Дойнов), радваме се и на авторите, които дебютираха при нас (Николай Папучиев, Ралица Люцканова, Николета Пътова, Анна Алексиева, Вероника Якимова), първите от тях (Вл. Трендафилов, Хр. Манолакев) вече са наложени имена.
А имате ли някоя емблематична грешка в работата си, която никога не бихте искали да повторите?
М. А.: Имаме, разбира се – най-вече аз, като отговорник повече по техническата част на изработката на книгите, като печат, корици… Та правя корицата на Владимир Трендафилов (близък приятел) с голямо внимание, излиза книгата и заглавието на корицата е различно от това на титулната страница. Благодаря на Владо, прие го с лека закачка, но на мен ми беше голям срам и стрес.
Н. А.: Несъмнено. И тук сигурно мненията ни няма да съвпаднат. Имах резерви към една-две, май дори три авторски детски книги, предложени от Мариана, но не се противопоставих категорично, публикувахме ги и си ги отчитаме като грешки. Вероятно повече са книгите, за които аз се наложих, като вярвах, че не само са значими, но ще имат и търговски успех. Не се оказах прав.
Натрупахте опит в издаването и на български, и на чужди писатели и изследователи. Какви са разликите в работата с български автори, от една страна, и с чуждоезични, от друга? Кои са по-капризни?
М. А.: Тук трябва да благодаря на Николай за подбора и връзките с авторите, но Раймонд Детрез, особено много ни е помагал, включително и сега при новата книга, която работят с Николай, за което сме му много благодарни.
Н. А.: Опасно е да се генерализира. При чуждите автори обикновено връзката е през техните агенти, които по правило се интересуват от хонорари, проценти и срокове. Много исках да се свържа с Ед. Саид, но той ме насочи към свой асистент. Идеята ми за предговор на автора за българските читатели остана нереализирана. Някои чужди автори дори са ни помагали при договарянето на по-изгодни за нас условия. Така направи Лари Улф, за което сме му благодарни. Благодарни сме му и затова, че се съгласи да се обърне към българската публика. Други са се отказвали от хонорар, имам предвид Р. Детрез, доколкото той въобще е чужд. При българските автори сме имали случаи и на разбрани, и на по-претенциозни хора. Но значителна част от тях са приятели или относително постоянни сътрудници. Определено предпочитаме да работим с познати хора, с които по-лесно се преодоляват разногласията.
Известно е, че повече от десетилетие си сътрудничите с департамент „Нова българистика“ на НБУ в издаването и разпространението на техни научни и документални книги по програмата „Литературата на Народна република България“. Какво е определящото в това сътрудничество?
М. А.: Разбира се, че ценим това сътрудничество, въпреки трудностите, с които аз се сблъсквам при разпространението, но пък не отричам, че това са стойностни книги, които трябва да ги има на пазара.
Н. А.: Ценим високо това сътрудничество, което донякъде определя лицето ни в последните години. Много от книгите, подготвени от Департамента, ще останат – особено тези, които събират малко познати текстова от позагърбвани автори (поредицата „Неиздадените“), или събират актуални и по-стари наблюдения върху автори от т.нар. „алтернативен канон“. Случвало ми се е и да реагирам (не открито), когато ни отъждествяват с книгите от програмата на НБУ „Литературата на НРБ“, все пак те не изчерпват дейността на издателството.
Как изглежда днес отвътре българското книгоиздаване?
М. А.: Силно – световни автори, малки тиражи, ниски цени (заради пазара) и появата на издателства с много пари и съответно големи възможности.
Н. А.: Умерена облачност. Професионализира се, излизат все повече интересни автори, появяват се нови жанрове. А тиражите падат. Навлизат и големи чужди издателства, което е сериозен проблем за малките. Големите (наши и чужди) завладяват пазара, медиите, наградите.
Какво е онова „чудо“, което би могло решаващо да помогне на българските издатели да публикуват по-добри и повече книги?
М. А.: Чудото са проектите за библиотеките; да се популяризира четенето сред децата, учениците; да се създаде четящо поколение, каквото беше нашето.
Н. А.: Преди години може и да съм мислел, че го знам. Но ми мина. Надявал съм се (и още плахо се надявам), че когато хората се позамогнат, интересът към книгите ще се увеличи. Но и конкуренцията на другите възможности за прекарване на свободното време се засилва. При това предлаганите некнижни възможности не са непременно нещо лошо. Интернет сви територията и на професионално необходимата литература, въпреки че заглавията като че ли нарастват. Лесно е да се критикува тази тенденция (мнозина го правят), но не е много честно, поне от моя гледна точка – значителна част от литературата, която професионално използвам, е уеб-базирана – речници, енциклопедии, библиографии, документи, текстове…
Как преценявате мерките в помощ на книгата, въведени по повод пандемичната криза? Усетихте ли свалянето на ДДС например?
М. А.: Нищо не усетихме, а едва ли и някой е усетил.
Н. А.: По-скоро не. За мен исканията за намаляването му бяха израз на един не безвреден и не безкористен популизъм.
Разговора води ВАСИЛ ГАНЕВ
