Разговор с Йорданка Белева по повод книгата „Баба Дрямка“

бр. 19/2021

Наближава дългоочакваното от малки и големи лято. Едно чудесно четиво може да ни придружи през ваканцията. Това е новоизлязлата книжка „Баба Дрямка“ с автор Йорданка Белева в тандем с чудесните илюстрации и оформление на Иво Рафаилов. На първа страница четем, че вие двамата посвещавате творбата на дъщеричката си Мера. Да не би така да е започнало изграждането на този чуден образ Баба Дрямка? Като приспивна приказка за малката Мера? Или поводът за този дебют в прозата за деца е по-различен?

„Баба Дрямка“ без да е изповед, без да е биографична и четиво за възрастни, се оказа най-личната ми до момента книга. Заради факта, че в тялото й се събира цялото ми семейство: написана от мен, илюстрирана от Иво и посветена на Мери. Ето, дори не става дума за текста в нея, а я обявявам за най-скъпата ми книга. Скъпа ми е възможността да бъдем заедно и в книжно тяло. Като гледаш корицата, изчиташ имената ни –  моето и това на Иво, разгръщаш и се появява Мера в посвещението, като кратка, банална метафора на събирането 1+1=3. Не ми е било необходимо публично потвърждение на нашата свързаност, просто книга без корица на Иво и бездруго няма да имам, а Мери  заслужава всяко посвещаване и посвещение.

„Баба Дрямка“ въпреки заглавието си няма умисъл да приспива децата. Нейната история наистина дължа на Мери, доколкото се намираме в период на активно измисляне и сякаш безкрайно съчиняване.

 А само за деца ли е предназначена „Баба Дрямка“? Когато я прочетох, си помислих, че това е книга за твореца и неговите сънища, а това е тема, която вълнува човека от раждането до неговия край…

Честно казано, не обичам дори условните ограничения за кого е една книга, особено ужасяващо е, ако още на корицата й пише, че е за деца над определена възраст или до предела на друга. Обидно и подценяващо е. Затова ще кажа, че „Баба Дрямка“ е предимно за деца, но и за всеки, който обича да върви през  указващата пътна маркировка на въображението. Иска ми се да бъде четена като възпитаваща в търпимост към различните, да обръща погледа към самотата не като към бреме, а като възможност за творчество. Да ни напомня за отговорността на свободата и най-важното – да ни прави щедри на утопична обич: поравно във всички посоки.

Ти си автор на множество книги с поезия и разкази.  Вероятно добре се познаваш като писател. Често през писането срещаме и непознати свои страни. Какво ново откри за себе си, пишейки „Баба Дрямка“?

Почувствах се свободна. Ако с другите ми книги съм имала усещането, че съм преценявана и сравнявана през всичко, което съм написала, при „Баба Дрямка“, доколкото е дебют, нито за миг не съм имала несвободата да си мисля, че трябва да се  надскоча, да подобря последен рекорд или поне да запазя стари добри резултати. Има и още нещо. Ако приемем, че четящите детска литература са най-искрената аудитория, наложи ми се на моменти докато пишех и работех по текста, да си повтарям как трябва да бъда естествена. Колкото и противоестествено да е за мен да няма игра на думи, все пак съм си позволила само една – да търся етимологични сходства в проза и прозявка.

„Баба Дрямка“ е общ проект с Иво Рафаилов. Поне аз не го познавах досега като илюстратор на детски книги. А се е получило изключително въздействащо това преплитане между твоите думи и неговите образи. Как работихте заедно?

Да, „Баба Дрямка“ е дебют и за Иво в областта на илюстрирането на детска книга. С Иво всеки път се чувствам като супермодел, който е позирал (с текста си) пред обектива на световен фотограф. Благодарна съм му, че направи и тази книга много  красива. Нещо повече – направи я достоверно красива: изрисувана Мери, до нея ние с баща й, наоколо кучето ни, котката и детските години. По време на илюстрирането имаше известни изпитания както за моята нетърпеливост, така и за търпението на Иво към нея.

Накрая да те попитам, а ти какво обичаше да четеш като дете?

Много приказки,  и приключенски романи.  Парадоксът е, че пиша това, което като дете не обичах да чета: книги без пряка реч и истории без щастлив край.

Разговора води Мария Калинова

Йорданка Белева, „Баба Дрямка“, илюстрации Иво Рафаилов, изд. Жанет-45, Пл., 2021.