Ивана Хиткова
Във века на технологизацията и мултидисциплинарността книгоиздателският бизнес залага на най-различни креативни решения и книгите влизат в пряк диалог с всички медии и изкуства. Дали литературата сама по себе си не е достатъчна вече? Или съвременните автори просто търсят нови, атрактивни форми за представянето й, удовлетворявайки вкусовете на капризния съвременен читател? Фактите са, че литературата днес разчита в голяма степен на графичния дизайн, оформлението и илюстрациите, а това, което през двадесет и първи век привлича към една книга, далеч не е само текстът.
В този смисъл първият роман „Чудна лятна нощ“ на познатата до този момент като авторка на пиеси Яна Борисова е съвременен роман-хибрид, защото обединява различни изкуства. Той съвместява в себе си работата на цял екип, на който се отдава необходимата почит – във всички медийни изяви на авторката се споменава редакторът Димитър Коцев – Шошо, познат у нас като режисьор и писател, както и останалите членове на приятелската групичка от артисти, работили по този проект. Те добавят към текста и дизайна още нещо, заради което биват определяни като новатори – авторска музика. Нотите от композицията на Стефан Вълдобрев, оркестрирани после от Милен Кукошаров, оживяват на нотни листове в самия роман, както и самостоятелно като песен в Youtube. Музикален съпровод към книга се появява в България още през 2006 г., в диска към „Историкът“ на Елизабет Костова, а всеки брой от новото издание на списание L’Europeo от 2021 г. върви със специално подбран плейлист в Spotify. Така че съчетаването на текст и музика, освен начин да се насладим на две изкуства едновременно, явно е и печеливша стратегия за привличане на разнообразни читатели.
За съжаление, като говорим за допълненията към книгата на Яна Борисова, не можем да не споменем и една грешка на иначе уважавания и талантлив екип – първата корица на романа, изработена от Тодор Манолов, който работи с издателство „Книгомания“, се оказа копие на книгата White Tears на Хари Кунзру от 2017 г., дело на илюстратор от престижната издателска къща Penguin House UK. От българското издателство постъпиха коректно след това разкритие, признаха грешката си, свалиха тиража и изработиха нова корица, а случката не можа да попречи на „Чудна лятна нощ“ да спечели читатели и съмишленици. Историята не предизвика сериозен медиен отзвук и не повдигна полемики в публичното пространство – може би заради доброто име на авторката, бързата реакция на издателите или просто заради това, че у нас обществото не е особено чувствително към темата за плагиатството.
Романът на Борисова е хибрид и в чисто жанрово отношение – той подозрително прилича на пиеса с отделни сцени, като наративът често се прекъсва (дори графично) от писма, имейли, покани и бележки (които са с различен шрифт и оформление). А по средата и от една илюстрация на прозорец, която се явява част от сюжета. Тези неща създават усещане за фрагментарност, но всъщност обогатяват и допълват историята, помагайки за разбирането й. Най-отличителната черта на тази книга е стилът на авторката и нейното умение да разказва познати истории по изключително увлекателен начин.
Сюжетът, в който меценат събира хора на изкуството в отдалечено имение, където се случват странни неща, определено не е нов, но Яна Борисова остава вярна на своите силни страни в писането и (като един истински добър разказвач на истории) ни кара да повярваме в нейната приказка. Подобно на Благолаж от една друга чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Силните страни на романа са именно ритмичният, лек наратив, който без протяжни и дълги описания успява да ни въведе в обстановката чрез запомнящи се детайли; диалозите, звучащи съвсем естествено и непретенциозно, точно както и посланията; героите особняци, които няма как да не харесаме; и деликатната ирония, с която е представено всичко (Борисова иронизира дори себе си, идентифицирайки се косвено с героинята Джована Бел, която е писателка от далечна и мрачна страна и към която нейният английски издател се обръща с госпожице Я.Б.). Изобщо тази книга създава усещане за хвърковатост и непринуденост, макар да засяга не чак толкова леките теми за творчеството, любовта и изкуството, което носи смисъл.
„Чудна лятна нощ“ ни кара да се замислим за откровенията и вдъхновенията, които идват и изчезват при най-различни, непредвидими обстоятелства, очаквано или не; за неизживяната, но споделена по свой собствен начин магическа любов, чиято невъзможност ражда изкуство; за паралелите и връзките между музика, литература, театър и общество; и за още много неща, които вълнуват и притесняват талантливите, творящи хора. Всичко това обаче е разказано шеговито и красиво, без излишен патос. Макар да ни насочва в много различни посоки, романът-хибрид на Яна Борисова носи категоричното послание, че изкуството ще спаси света и ще победи всички страхове и катаклизми.
Яна Борисова, „Чудна лятна нощ“, изд. „Книгомания“, 2020.
