„Един ден в музея“ – предизвикателство, откривателство и приключения в софийските музеи

Популярни статии

Разговор с Тодор Петев

бр. 22/2021

Деца от Пространство за учене „Пътеки“ пред витрините с праисторическо злато в Националния исторически музей

Книгата „Един ден в музея“ на издателство „Точица“ току-що излезе от печат. Тя увлича малчуганите с игривите си илюстрации и с кратките си, на места провокативни текстове. Как бихте я представили?
Радвам се, че Ви е харесала. Книгата е семеен пътеводител, който представя десет обиколки из осем от софийските музеи. Опитахме се по забавен начин да въвлечем малките и техните семейства в богатото наследство, представено в нашите музеи. За всяка обиколка подбрахме по един симпатичен комиксов герой, който ту прави забавни коментари, ту задава въпроси или просто прави смехотворни неща и с това въвлича децата в обиколката. За Археологическия музей например избрахме фигурата на гръцкия герой Херакъл, защото в експозицията  той присъства на различни места в експозицията.  Нооо… тук мускулестият мъжага все мрънка, че не му се обръща достатъчно внимание, че е забравен, че не му подражават вече… И именно с това той става комичен. А междувременно децата се запознават с наушник от древен шлем, със саркофаг, на който са представени подвизите на Херакъл, дори и с каменен афиш за циркови представления – битки на диви зверове и хора в грамадната арена на древна Сердика, по-голяма част от която си остава под основите на сградите между ул. „Московска“ и „Дондуков“.

Звучи забавно, дали имахте възможност да видите как децата приемат книгата? Дали съумявате да насочите вниманието им не само към илюстрациите и историите в книгата, но и към музейните експонати. Все пак нали е музеен пътеводител!
Да, имахме възможност да видим как децата реагират на книгата в няколко училища. Възторжени са. Силно ме впечатлиха реакциите на децата от Пространство за учене „Пътеки“ – децата прихванаха съвсем естествено разказа за това как търговията със солта в древността води до трупането на богатства като тези представени в Националния исторически музей. За тях предметите във витрините бяха обладани с дух и истории, за които всеки историк с въображение би им завидял.
Родители също ни споделят за интереса, с който децата четат историите. Но истинското изпитание ще бъде децата да отидат заедно с родителите си или с баба и дядо в дадения музей. И дали там на място деца и възрастни заедно се въвличат в разговори, въпроси, наблюдения, свързани с експонатите. Книгата е предназначена да стимулира такова семейно преживяване чрез наследството. Но за да се случи това, съответната обиколка-история трябва да бъде разгледана и прочетена у дома. С нетърпение очакваме да научим дали сме сполучили.

Как избрахте музеите, които сте представили в книгата? А самите предмети?
Музеите в тази книга са осем. Сред тях има богато разнообразие – художествени, исторически, археологически, природонаучни или технологични. Тук е и Ботаническата градина на Софийския университет – в центъра на града. Наред с тези добре известни места на любопитството е и Палеонтологическият музей на университета с уникалната си, не само за България, колекция от фосили. Тук малките изследователи могат да видят и впечатляващия скелет на дейнотериум – един от прабратовчедите на слоновете. При това скелет, който е открит от деца в едно песъчливо дере в Асеновградско. Всеки от тези музеи е съкровищница на предмети, на истории, на въображение и какво ли не…  Сега работим по втора книга, в която да включим повече софийски музеи, като сред тях ще има и такива, за които малцина знаят.
За подбора на предметите – това беше голямо предизвикателство. Първоначално се опитахме да набележим забележителни експонати, художествени произведения или в случая на ботаническата градина – растителни видове. След това започнахме да търсим връзки между тях и така да изградим истории. Беше изключително забавно и у нас, тримата автори на книгата, се събудиха децата.

Какво е предизвикателството да събудим любопитството и любознателността у малчуганите, особено когато са в музея?
Децата си имат вродено любопитство, което естествено прераства в познание. Но за това все пак трябва някой да ти насочва вниманието от време на време. Да ти задава въпроси или да сподели с теб вълнението от откривателството. Предизвикателството не е толкова да събудиш интереса у малките, а да го задържиш, докато го подклаждаш така, че те да достигнат до прозрение и радост от познанието. Това е и намерението на нашия екип със съавторката Зорница Христова и илюстраторката Сияна Захариева.

Разговора води Теодора Станчева

Зорница Христова, Тодор Петев, „Един ден в музея“, изд. „Точица“, С., 2021.

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img