Закъснели рози за Лазар Голдман

Анриета Жекова

бр. 23/2021

Колкото в морето по-далеч се взираш,
толкоз по-наблизо и брега намираш.
Луис Карол, „Алиса в страната на чудесата“, 1933

Ако сте чели „Алиса в Страната на чудесата“ на малко по-късна от детската възраст, може би сте забелязали необичайното име на преводача – Лазар Голдман. Вероятността да научите нещо повече за него не е голяма, освен ако не разгърнете в. „Литературен глас“ от 1934 г., където първият му рецензент Р. Русев отбелязва: „Тясно национална, Алиса е мъчна за превеждане. В нея има и места, които изобщо не могат да се преведат, защото смисълът им зависи от игри на думи… С повечето от тях преводачът се е справил доста сръчно. Преводът, макар и дословен тук и там, е изобщо взето приемлив“[i].

Или не попаднете на добрата оценка за превода му в статията на доц. Мария Пипева, публикувана в по-близко до нашето време: „Безспорно най-голямото събитие в преводната ни литература за деца през този период е появата на „Алиса в страната на чудесата“ (Alice in Wonderland, 1865) от Луис Карол, в превод на Лазар Голдман (1933) […] Общоизвестно е твърдението на някои критици, че истинският герой и на двете книги за Алиса е самият английски език. Сложни игри на думи, изградени на омофонията и полисемията, съживяване на фосилизирани метафори, разлагане на фразеологични съчетания и буквално интерпретиране на компонентите им – това са само част от трудностите, с които се сблъсква преводачът.

Л. Голдман се е справил с тях със завидна вещина, като се има предвид, че и спрямо преводната, и спрямо собствената ни литературна традиция той буквално е градил на празно място. Голдман е проявил не само верен усет в разчитането на многобройните каламбури, но и голяма находчивост в намирането на български съответствия, при което, за да се постигне адекватност, често се е налагало „пренаписване“ на цели пасажи“[ii].

Моето търсене на Лазар Голдман започна от споменаване на позната издателка, че липсва информация за първия преводач на „Алиса“ у нас. Две имена и това е всичко. Беше достатъчно неясно, за да се захвана веднага. Не исках да се примиря, че въпреки над 130 000 отпечатани екземпляра (по упоменати тиражи в изданията през периода 1965-1977 г.) и още много последващи издания с неизвестен тираж на толкова важно и популярно заглавие не знаем дори кога е роден преводачът.

Проучването продължи няколко месеца и започна със стотина писма, завърнали се с почти еднакъв отговор: „Няма данни за търсеното лице“.

Първите запитани от дългия ми списък бяха преводачи от различни езици, колкото е възможно по-близки до периода 1933-1946 г., в който се вместват всичките пет превода на Лазар Голдман: „Алиса в страната на чудесата“ (Луис Карол, 1933); „Емил, малкият детектив“ (Ерих Кестнер, 1934); „Белият кит Моби Дик“ (Херман Мелвил, 1935); „Човекът на милионите: драма в три действия“ (Юджин О’Нийл, 1937) и „Гражданинът Том Пейн“ (Хауард Фаст, 1946) – все издания на „Тодор Ф. Чипев“.

Кратката преводаческа кариера на Лазар Голдман е и достатъчно дълга, за да избродира тези заглавия, които дори век по-късно нямат нужда от пояснения, в сравнително празния списък от представената тогава у нас преводна литература.

Успях да попадна на името му сред списъци с български евреи, възпитаници на Робърт Колеж – Цариград, публикувани в „Просветени на Изток с лъчите на Запада. Българската ученическа колония в Цариград (XIX-XX век)“[iii] на проф. Орлин Събев. По данни от тази книга Лазар Голдман е син на търговец от София и е пребивавал в колежа между 1924 и 1931 г. Със съдействието на автора ѝ (проф. Събев е историк османист и изследовател на османското образование) стигнах до ориентировъчната му година на раждане – около 1909 г., основано на посочената негова възраст – 15-годишен при първоначалното вписване в ученическите дневници[iv] на Робърт Колеж през учебната 1924/1925 г. Дневниците се съхраняват в архива на сегашната Частна американска гимназия „Робърт колеж“ (Özel Amerikan Robert Lisesi) в Истанбул.

Потвърждение за обучението на Лазар Голдман в Цариград е и едно бегло споменаване на името му в Протокол № 22 от разпит на българския икономист, писател и преводач Асен Христофоров, професор по стопански науки, също възпитаник на Робърт Колеж от периода 1924-1931 г. (Разпитът, проведен от следовател на Държавна сигурност, се е състоял на 7 юли 1951 г. в София във връзка с обвинения срещу Асен Христофоров за връзки с английското разузнаване[v].)

За щастие, в архивния фонд на Асен Христофоров в Централния държавен архив са запазени и няколко поредни издания на Годишниците на Робърт Колеж. В Record 1931 е включена кратка информация за пребиваването на Лазар Голдман в колежа, споменати са участията му в училищния живот, поместени са материали и снимки, свързани с поставената там в оригинал пиеса на Шекспир „Венецианският търговец“ и неговата роля като Шейлок: „Lazare Goldmann as Shylock gave a very fine performance. His costume, voice and bearing were all convincing… He was the dominating character throughout“[vi].

Как Лазар Голдман започва да се занимава с преводи, остава неясно. Може би интересът и познанията му в областта на литературата са формирани в Робърт Колеж – в споменатия годишник, както и в други източници името му се среща като литературен редактор на колежански издания.

Към първото издание на „Алиса в страната на чудесата“ (1933) има предговор от поета и преводач Николай Лилиев, където четем: „Отдавна тая приказка трябваше да пристигне и в нашата страна. […] Преводът на г. Лазар Голдман, направен с голяма грижа от първообраза, е свидетелство, че и на хубав български език могат да се дадат най-точно чужди художествени творби, станали вече класически, които на пръв поглед изглеждат непреведими“.

Заради този предговор реших да проверя архивния фонд на Николай Лилиев, съхраняван в Националния литературен музей. Сред запазената кореспонденция на Лилиев, между писмата и картичките от Владимир Василев, Дора Габе, Владимир Димитров – Майстора, Апостол Карамитев, Никола Михов, Константин Щъркелов, Гео Милев и още много незабравими имена, стои и едно мило и скромно писмо от Лазар Голдман до него от 4 ноември 1933 г. във връзка именно с „Алиса“: „Сега искам да Ви благодаря за вниманието, с което удостоявате превода ми… А ако съм се осмелил да помоля Вие да прегледате превода – то е само защото оригиналът е толкоз хубав“[vii].

След „Алиса“ се появяват преводът от немски на „Емил, малкият детектив“ на Ерих Кестнер през 1934 г., „Белият кит Моби Дик“ на Херман Мелвил (1935) и драмата „Човекът на милионите“ на Юджин О’Нийл (1937), предхождана от обстоен преглед на творчеството и драматургичните похвати на Юджин О’Нийл, написан от самия Голдман. Не успях да проуча дали пиесата е била поставяна в София, но тя може би е била популярна сред тогавашните културни среди, защото Владимир Свинтила се позовава на известността ѝ в спомените си за Павел Вежинов: „Тази вечер говорихме за театър… Той бе чел „Марко – Човекът на милионите“ в известния превод на Лазар Голдман“[viii].

Последният му публикуван превод е в сътрудничество с проф. д-р Карл Огнянов (1916–1987, акушер-гинеколог) – „Гражданинът Том Пейн“ на Хауард Фаст (1946). Книгата се състои от две части и всеки от тях е превел по една. В запазена декларация-сведение за разходите по издаването на тази книга от фонда на Книгоиздателство „Т. Ф. Чипев“ Лазар Голдман е посочен и като коректор[ix].

Оттук нататък следва преиздаване на „Алиса в страната на чудесата“ (1965 г. и по-късно) и следите на Лазар Голдман в България се губят. В изданието от 1965 г. вече присъства и „Алиса в огледалния свят“, преведена от Стефан Гечев (в неговите спомени Лазар Голдман е споменат като Голдщайн[x]).

По документи от архивния фонд на БНБ – декларации за имоти, заявления за паспорт и изселване и с помощта на г-жа Иванка Гезенко, експерт в Централния държавен архив, успях да установя точната дата и място на раждане на Лазар Голдман: 23 юни 1909 г., София, по занятие – чиновник (документите са от периода 1941–1943 г.), пълно име – Лазар-Волф Шайе Голдман[xi]. Родителите му са родени в Румъния. Като посока за напускане на България е посочена Палестина. В изготвения от него списък с вещи за пред митническите власти присъстват книги, речници и зрелостна диплома от Робърт Колеж…

Започнах да търся в Израел и Йерусалим – библиотеки, ционистки архиви, местни еврейски организации там и в България. Неуспешно. Много активна и важна помощ в тази първа част на проучването получих от проф. Виктор Фет от Университета на Западна Вирджиния – биолог, поет, както и почитател и изследовател на „Алиса“, автор на приказна фантазия, вдъхновена от творбата на Луис Карол и сам участник в преводи на „Алиса“ на полузабравени езици на малобройни народи в Русия. Той прегледа наравно с мен десетки сайтове, каталози, всевъзможни справочници (дори Телефонен указател на София от 1949 г.) в търсене на следите на Лазар Голдман. (Оказа се, че първият преводач на Алиса на руски език също не е известен и досега, а преводът е от 1879 г.)

Реших да насоча усилията си в посока проучване на „Тодор Ф. Чипев“, да потърся евентуална кореспонденция в архивите на издателството във връзка с преводите. Така стигнах до Константин Чипев, молекулярен биолог в САЩ, внук на издателя. Неочаквано за мен той съдейства с посредничество и координати на д-р Джуди Вермут-Аткинсон – писателка, преподавателка по световна литература и философия в Колумбийския университет (САЩ), родственица на семейството на Лазар Голдман. Нейният разказ смени изцяло хода на издирването, защото се оказа, че Голдман наистина е заминал заедно със своите близки след войната, но не за Палестина, а за Америка.

Преди заминаването обаче се случват други важни събития. Активното му участие в театралния живот на колежа в Истанбул и добрите рецензии за това не са били случайни. След дипломирането си Лазар Голдман заминава за Берлин, където в продължение на две години взема уроци по актьорско майсторство при режисьора Макс Райнхард (Максимилиан Голдман). Дали еднаквите им фамилни имена са само съвпадение, не успях да установя.

Следва едногодишно пребиваване в Лондон и изучаване на право. Започването на Втората световна война е причина Лазар Голдман да се завърне в София. Алексис Вайсенберг, негов братовчед и ученик на Панчо Владигеров, го запознава с бъдещата му съпруга, концертиращата пианистка Рут Голдберг, също ученичка на Маестрото. През 1943 г. семейството на Голдман е изселено от София. Имената на Лазар Голдман и неговата майка присъстват в списъка на пристигналите в Кюстендил над 600 семейства на преселници[xii]. Лазар Голдман не се разминава и с еврейските трудови лагери и е мобилизиран за период от около десет месеца. Не успях да издиря мястото на лагера, през периода 1941–1943 г. в България е имало около 100 такива.

Малко след това Лазар и Рут Голдман, вече семейство, напускат България и се установяват в Париж, където той работи няколко години за Joint Distribution Committee, еврейска хуманитарна организация със седалище в Ню Йорк, подпомагаща евреи и пострадали от войната.

След този период историята на Лазар Голдман продължава на американска земя. Заниманията с литература и превод не се възобновяват – той работи дълги години в търговска компания в Ню Йорк. Умира през 1995 г.

След като толкова дълго сме живели с Лазар Голдман, без да го познаваме, си заслужава да се върнем към него съзнателно.

Потърсете някоя от книгите му, и то тогавашните издания на „Т. Ф. Чипев“:

– „Алиса“ (1933) е с чудесни черно-бели и няколко цветни илюстрации на Мейбъл Л. Атуел;

– „Емил, малкият детектив“ (1934) – забавни приключения на Емил и берлинските хлапета, също илюстрирано издание;

– „Белият кит Моби Дик“ (1935), с илюстрации на Рокуел Кент – в предговора Т. Ф. Чипев казва, че „в желанието си да поднесе тази чудна книга на българската младеж, издателството ни се виде принудено да я съкрати и приспособи към нашите условия, като положи всички грижи да запази непокътната художествената ѝ стойност“. Според мен са се справили успешно;

– „Човекът на милионите“, Юджин О’Нийл (1937) – разказ за пътешественика Марко Поло с впечатляващи скици на Дечко Узунов. Изданието е библиографска рядкост, но библиотечно достъпно.

И разбира се, всички изброени – най-вече заради преводите на Лазар Голдман.

Екземпляр от първото издание на „Алиса“ вече пътува през океана към неговата дъщеря Силвия Голдман, на която дължим разказа за почти филмовата му съдба след завършването на колежа и неговата снимка от 70-те години на миналия век пред дома им в Лонг Айлънд, щата Ню Йорк.

Щастлива съм, че проучването приключи успешно и мога да добавя моите „рози“ за Лазар Голдман към книгата, която присъства на много от нашите книжни лавици.

[i] Русев, Р. Луис Карол, Алиса в страната на чудесата. – Литературен глас, бр. 217, 1934, c. 7.

[ii] Пипева, Мария. Детска литература. – В: Преводна рецепция на европейска литература в България в 8 тома. Т. 1. Съст. Александър Шурбанов, Владимир Трендафилов. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2000, с. 212-213.

[iii] Събев, Орлин. Просветени на Изток с лъчите на Запада. Българската ученическа колония в Цариград (XIX-XX век). София: Авангард прима, 2019, с. 485.

[iv] RC – Catalogue of Students 1921-1928.

[v] Христофоров, Асен. Избрани произведения и документи в 3 тома. T. 3 Автобиографични произведения и документи . София: БНБ, 2010, с. 327-328. https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_history_heritage_ah_03_bg.pdf

[vi] ЦДА, ф. 782К, оп. 2, а.е. 13, л. 17, 80, 82.

[vii] НЛМ, Инв. № a1070/82/789

[viii] Владимир Свинтила. – В: Книга за Павел Вежинов. Съст. Атанас Свиленов. София: Български писател, 1986, с. 395.

[ix] НБКМ БИА ф. 501, а.е. 7, л. 177.

[x] Басат, Емил. Преводът – лица и маски: портрети на български преводачи. T. 1. София: Райндал, 2007, с. 218.

[xi] ЦДА, ф. 285К, оп. 7, а.е. 7313.

[xii] ЦДА, ф. 190К, оп. 3, а.е. 183.