Лятното събуждане на литературния живот

бр. 23/2021

След дългата пауза в културния живот, предизвикана от пандемията от Ковид-19, през юни почти паралелно в три големи града се провеждат мащабни литературни събития – Пролетен базар на книгата (София, 31 май – 6 юни), „Варна Лит“ (Варна, 1 – 5 юни) и „Пловдив чете“ (Пловдив, 14 – 20 юни). Обърнахме се към организаторите им с няколко въпроса за тяхното провеждане в контекста на необичайните обстоятелства от последната година.

1. 1. 1. 1. Организираният от вас форум е едно от първите литературни събития, които се провеждат на живо след продължителната пауза, причинена от ковид кризата. Какви са основните предизвикателства и затруднения при подготовката на събитието в тази ситуация? 

1. 1. 1. 2. Кои са основните акценти в тазгодишната ви програма? 

1. 1. 1. 3. Забелязвате ли промяна в нивото на интерес от страна на участниците (издатели, автори, публика…) към събитието, било то повишаване или отлив? 

1. 1. 1. 4. Смятате ли, че неочакваните промени от изминалата година, белязана от пандемията, ще променят трайно организираното от вас събитие? Оказват ли влияние върху концепцията и начина на провеждането му?

МОНИКА ДИМИТРОВА, PR на Асоциация „Българска книга” – организатор на Пролетния базар на книгата 

1. Пролетният базар на книгата тази година беше първото физическо книжно събитие, организирано от Асоциация „Българска книга“ след повече от шестмесечно затишие. Основното затруднение определено се коренеше в несигурната и променлива ковид обстановка, респективно и в ответните противоепидемични мерки. Наложи се промяна на датите – изложението претърпя леко отлагане напред във времето, наложи се и промяна на традиционната локация – вместо в НДК Пролетният базар на книгата се премести на открито, в парка пред Националния дворец на културата.

2. Тазгодишният Пролетен базар на книгата бележи рекорд по броя участници в изложението – над 120 в 54 шатри и 1300 кв. м изложбена площ, и по броя събития в съпътстващата го културна програма – над 100 срещи с автограф, представяния и премиери на книги, литературни събития за деца и младежи.

Но категоричният акцент е мотото, под което най-мащабното пролетно книжно изложение протече, а именно „9% ДДС върху книгите за по-четяща и по-образована нация”. Контекстът – на 1 юли 2020 г. беше въведена намалена ставка на ДДС върху книгите от 9%, но като мярка с временен характер и срок на действие до края на 2021 г. В тази връзка Асоциация „Българска книга“ организира кампания за превръщането на намалената ставка в постоянна мярка, както е в държавите членки на Европейския съюз, съгласно Директива 2006/112/ЕО и др., и съдебната практика на ЕС. Книжният бранш се обедини около настояването ставката на ДДС върху книгите да остане не повече от 9% за постоянно, така че книгите да бъдат по-достъпни за населението. За да стане четенето истинска държавна политика и за да бъдем по-четяща и по-образована нация, което ще има дългосрочен ефект върху цялата икономика.

Асоциация „Българска книга“ инициира и петиция за запазване на 9% ДДС като постоянна мярка, която е достъпна тук и може да бъде подписана от всеки, който желае да подкрепи книгите и четенето.

3. Както вече споменах в отговора на предния въпрос, базарът отбеляза рекорден брой участници, а и голям интерес от страна на посетителите, които ни дадоха обратна връзка, че изложението е било дългоочаквано.

4. Традиционно, вече над 10 издания, Пролетният базар на книгата се провежда на закрито, в Националния дворец на културата. Поради пандемичната обстановка се наложи смяна на локацията и срещата между книгите, авторите и читатели се премести на открито, пред НДК, за втора поредна година. Отзвукът от промяната е положителен, възможно е новата локация на открито да се затвърди като ежегодна за провеждането на изложението. 

ИСКРА УРУМОВА от сдружение „Международен литературен фестивал „Варна Лит“ – организатор на фестивала

1. Организирането на международен литературен фестивал като „Варна Лит“ е сериозно предизвикателство във всяка ситуация. Тази, в която се проведе сега, доказа, че всяко препятствие по пътя до публиката, заради която правим фестивала, може да бъде преодоляно –  като организацията в последния момент заради динамичната обстановка с противоепидемичните мерки, като намаленото и закъсняло финансиране от Фонд „Култура“ на Община Врана, с чиято подкрепа се провежда фестивалът. Наложи се да преодоляваме дори лошото време, което ни принуди да сменяме локации на събития в последния момент… Но това са трудности, които остават назад, щом видим препълнените зали, опашките от хора, желаещи да посетят събитията, одухотворените лица на зрителите, многобройните им въпроси към гостите… Основният проблем, причинен от специфичната ситуация, бе, че не всички желаещи успяха да влязат в залите заради ограниченията за брой посетители. Но част от творците се срещаха с най-търпеливите си почитатели навън, след събитията. Нашето желание и каузата на „Варна Лит“ е в дните на фестивала възможно повече хора, особено учениците, да срещат очи в очи най-популярните писатели, творци на нашето време, да се насладят на живото общуване с тях.

2. Темата на Международен литературен фестивал „Варна Лит“ 2021 е „Герои сега“. Отворените събития за публика бяха връчването на наградата „Позиция“ на писателя и практикуващ лекар Людмил Станев, срещата със  Здравка Евтимова, Виктория Бешлийска, Мария Касимова-Моасе и с водещ Георги Тошев, разговорът на Захари Карабашлиев и Георги Господинов, воден от журналиста Георги Милков, награждаването на отличените ученици в литературния конкурс „Герои сега“, цветните творчески работилници с Нуша Роянова и Свилен Димитров, дискусията с детските автори Катя Антонова, Нуша Роянова, Вера Асенова, представянето на стихосбирката на младия варненец Александър Габровски, акустичният миниконцерт и представяне на автобиографичната книга на Стефан Вълдобрев. Концерт на плажа с любимците на децата „МАРГАРИТКА“, кино на открито с „Човек на име Уве“, както и разказ на Георги Тошев за трима от най-знаменитите ни актьори. Магията на думите и делата на тези изключителни писатели, актьори, изпълнители, журналисти и художници оживя и в класните стаи по време на срещите за ученици. Думите, книгите, театърът, киното, животът и младите бяха част от темите, дискутирани с популярния български актьор Иван Бърнев в срещата му с театрална трупа „Сцена Арт Студио”, където младежите представиха откъс от пиесата „Маските се стичат“ по мотиви от разкази на Даниела Викторова. Актьорът се срещна и с ДТА „Питър Пан“. Журналистът и водещ Георги Милков пък се срещна с младите журналисти от медия „Младежка улица“ и запалените пътешественици в Социалната чайна. Захари Карабашлиев и Мария Касимова-Моасе учиха младите участници в литературния конкурс на „Варна Лит“ как се създава художествен и нехудожествен текст по време на Работилница по творческо писане.

3. Интересът към всички събития от програмата на „Варна Лит“ расте лавинообразно с всяко негово ново издание. Тази година обаче ясно се усетиха нетърпението и нуждата на всички за свободно общуване на живо, натрупани в месеците с ограничителни мерки. В никакъв случай не може да се говори за отлив, напротив!

4. Пандемията неминуемо налага известни промени, свързани с пространствата, в които се провеждат събитията. Важно е да се спазват мерките, гарантиращи здравето. Но каквито и промени да се наложат, акцент за „Варна Лит“ остават учениците и формирането на тяхното отношение към книгите и четенето, връзката между образованието и културата и създаването на мост между творци и публика. 

ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА, координатор на Литературен фестивал „Пловдив чете” 

1. Предходното издание на „Пловдив чете“ се проведе в края на септември 2020 г. в особено състояние на предпазливост и дистанция, но все пак се случи в пандемичната обстановка. Дори и в тези условия беше много успешен. Божана Апостолова, основател на фестивала, взе трудното решение да го има и да не се отказваме въпреки всички трудности и неясноти. Много са предизвикателствата, които засягат планирането, като сред основните бяха непрекъснатите и непредвидими промени, противоречието между ограниченията за броя на посетителите и желанието ни за привличане на публика. В настоящата година програмата на „Младият Пловдив чете” започна през март в дигитален формат, като първите събития с публика се наложи да отложим. Усещането ни е, че фестивалът вече се провежда целогодишно. Възниква необходимостта програмата да се измести в летните месеци, когато естествено е подходящо за провеждане на събитията на открито. Програмата ни за доброволци също е отворена целогодишно. Будни активни млади хора ни предизвикват със свои предложения за събития, за отправяне на покани към хора от света на книгите, с които искат да се срещнат. Правим опити да „слушаме” младежите и заедно да създаваме програмата на фестивала: планирахме четене в Общински приют за кучета, игри по повод Деня на Земята, литературен куиз в Международния ден на книгата и авторското право, работилници за творческо писане и отразяване на културни събития, за първи път създаваме свой читателски клуб с деца и младежи в комплекс за социални услуги. Все още традиционните срещи в училище, в библиотеката, срещите с деца и младежи на живо, които бяха основна част от фестивала, са единични. Комуникацията в онлайн среда както за учебни, така и за организационни цели, срещите с писатели и срещите на читателските клубове има своите предимства, прави събитията възможни. Особено за малките и отдалечени географски места, където не познават жив писател. С малки крачки от април се опитваме да възстановим и срещите на живо, по възможност на открито и навън.

И малко организационна информация – фестивалът е част от Културния календар на Община Пловдив за 2021 г. и се осъществява с институционалната и финансова подкрепа на Община Пловдив. Домакин е издателство „Жанет 45“, а партньори са Министерството на културата, Община Пловдив, Народна библиотека „Иван Вазов“ и Асоциация „Българска книга“.

2. Деветнайсетото издание на литературен фестивал „Пловдив чете“ през 2021 г. ще се проведе в седмицата от 14 до 20 юни с покана „Елате в Пловдив“. Програмата на фестивалната седмица включва над 60 културни събития, 60 участници в Алея на книгата Пловдив, 20 книжни шатри. Тази година фестивалът започва с връчване на Националните награди „Христо Г. Данов” и тържествено откриване на фестивала е на 14 юни в Античния театър, където по традиция ще бъдат връчени наградите „Орфеев венец“ за съвременна българска поезия и „Златна четка“ за най-добро художествено оформление на книга, а за атмосферата ще се погрижат пловдивският хор „Детска китка“ и музикантите от група „Акага“.

Елате в Пловдив заради литературната програма, разговорите и духа на Пловдив. В дните между 14 и 20 юни знакови за българската литература имена ще са част от пловдивския „айляк“. Оформят се няколко културни сцени на фестивала. На джаз сцената на “Bee Bop Café” ще гостуват Захари Карабашлиев, Катерина Хапсали, Светлозар Желев, Петко Славов, Райна Маркова, Аксиния Михайлова, македонският писател Сашко Насев и гостуващият младежки проект „Кинематограф.BG“, които показват своята инсталация „Експеримент с телевизор: късо кино“. В Старинен Пловдив срещаме Емил Стоицов, Георги Борисов, украинския писател Иван Андрусяк, Красимир Димовски и екипа на списание „Страница“. На сцената на литературния салон “Spirt&Spirit” гостуват Алек Попов, Деляна Манева, Миа Сердарева. Сцената на културен център „Тракарт“ представя Иван Странджев, Йордан Костурков, Деметра Дулева, Калина Йорданова. Радиопредаването „Преге“ представя Христо Карастоянов. Очакваме и премиерата на брой  № 24 на любимото списание за изкуство и култура „Нула 32“.

В Австрийски павилион „Флука“ – открита сцена за изкуство и култура, ще четем поезия и ще говорим за съвременно изкуство заедно с Александър Габровски, Габриела Манова, Георги Господинов, Димитър Ганев, Иван Ланджев, Лилия Йовнова, Райна Кацарова, Станислава Станоева и фотографа Никола Михов.

При Алея на книгата обособихме зона за четене и общуване, място на открито, което ще се радваме да споделим с деца и младежи. Ще гостуват Валентина Стоева от Фондация „Детски книги”, Йорданка Белева, Цанко Лалев и Тони Бейм, както и хора, които ежедневно се грижат да я има книгата и да е достъпна: издатели, библиотекари, книжари и читатели.

3. Наблюдаваме, че кипи желание за случването на събития. Читатели споделят с нас, че очакват с нетърпение срещите с авторите, а самите автори – че очакват срещите с публиката. Вярваме, че това е знак и сме нетърпеливи за разговорите, въпросите, моментите, вълненията, личния контакт и автографите. През 2021 г. получихме повече заявки за участие в културната програма и повече издателства ще участват в Алея на книгата Пловдив. Направихме и невъзможното да се съобразим с желанията и да представим много и различни нови книги. Културният живот в града избухна и сега пловдивската публика избира от огромно море от театър, музика, кино, литература, спорт и Капана.

4. На прага на фестивала мога да споделя, че е добър момент да се преосмисли концепцията кои са силните страни на фестивала и да се търси обновяване и промяна в определена посока на развитие. Ние започнахме с малко. Обновихме страницата на фестивала www.plovdivchete.com. „Пловдив чете“ получи нова визия благодарение на художничката Елица Сърбинова (Mominoki), която срещнахме на една изложба и в изданието „Виж! Изолацията“ през 2020 г. Отворихме вратите широко и целогодишно за записване на доброволци (58 човека). Млади хора, досега доброволци, вече са част от екипа на фестивала, т.е. промяната се случва. Следващата стъпка може да бъде фестивалът да намери и своя дигитална версия и да излезе извън границите на България. За това обаче е нужна промяна и още подкрепа и развиването на силна партньорска мрежа.