Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас – библиотека от четвърто поколение

Разговор с Яна Кършийска, директор на библиотеката

бр. 25/2021

Как се роди идеята за тази свръхмодерна библиотека?
По документални източници идеята за единен сграден фонд на библиотеката съществува от 1963 година. Претърпяла е няколко метаморфози през десетилетията, но достигна до същинската си реализация в историческата 2021 г., когато обединяването на библиотечните фондове в една сграда стана реалност. Единението бе първоначалната идея, а по-късно се появи мечтата за привличане и насърчаване на колкото може повече млади хора, за целта трябваше да се приложат всички възможни ресурси, които да повлияят на положителното интелектуално, емоционално и социално развитие на тази група потребители. Неслучайно Международната организация на библиотечните асоциации (ИФЛА) публикува през 2003 г. „Насоки за услугите на детските библиотеки“, където заложените цели са „… тийнейджърите се нуждаят и заслужават услуги, които се отнасят до техните образователни, информационни и културни нужди и свободно време… услугите трябва да насърчават грамотността, ученето през целия живот, информационната грамотност и четенето за удоволствие…“. Постижимо не само с нови и модерни пространства, но и съобразено с постоянно променящите се информационни потребности. Защото библиотеките вече не са само места за заемане на книги или за подготовка на домашна работа – те са места за срещи, дигитални хранилища и чудеса на модерната архитектура и дизайн. Тъй като начините, по които получаваме, обработваме и използваме информация, са се променили, библиотеките, в които се намират обширните колекции от книги, филми, музика, изкуство и други медии, също трябва да се променят.

Направете, ако е възможно, един словесен тур за всички, които тепърва биха станали нейни читатели. Какви са новостите, които я характеризират?
На 1 април 2021 г., но не на шега, а реално… Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ отвори вратите на новия си дом, разположен между ул. „Св. св. Кирил и Методий“, ул. „Оборище“ и ул. „Средна гора“. Изградената модерна библиотека отговаря на изискванията на съвременния читател, тя носи в себе си усещането за свобода, простор и вдъхновение. Словесният тур не би позволил да влезем в истинската библиотечна атмосфера. Едно пътешествие в библиотеката обикновено продължава час-два, време, през което всеки ползвател може да се докосне и наслади на тази частица от нея, която е най-подходяща за самия него. Тук всеки може да намери себе си – дали в допира и мириса на старопечатните книги, потапянето в интерактивния океан с добавена реалност, решаването на викторини на магичния под, гледането на куклен театър, срещата с любими книги, слушането на музика за душата, свиренето на пиано или още хиляди чувствени усещания, които могат да се преоткрият в този нов библиотечен дом. Но все пак ще се опитам да нахвърля съвсем схематично разположението на библиотечните помещения в новия Дом на книгата в Бургас.
В сутерена се помещава книгохранилището на библиотеката и филиалът на Националната художествена академия, Катедра „Графика“, непосредствено до него са осигурени постоянни и временни експозиции на съвременното изкуство. Централният вход е ориентиран на север, ул. „Св. св. Кирил и Методий“. Този вход служи за достъп до Компютърната зала, Регистрация, Интерактивна зала и Детския отдел на първи етаж. Отделите „Краезнание“, „Справочно-библиографски отдел“ и Заемна служба за възрастни се помещават на втория етаж, както и вътрешните отдели „Комплектуване“ и „Обработка“. На този етаж е зрителната зала с голям зрителски капацитет и огромен LED екран. Тя е подходяща за провеждане на различни събития, конференции, срещи. Обширната тераса е допълнителна възможност за преживяване на библиотечните ползватели чрез визуалния контакт с вътрешния двор. На последния, трети етаж, са разположени Общообразователната читалня „Петя Дубарова“, Научната читалня „Владимир Василев“ и отдел „Изкуство“, в него се намира уникалната червена телефонна кабина, която като в ретро епизод от британския сериал „Doctor Who“ символично свързва миналото и бъдещето. Всеки посетител може да влезе в нея с мобилния си телефон и да говори дискретно, без да пречи на другите читатели. Непосредствено до Научната читалня „Владимир Василев“ се намира артистично декорираната многофункционална изложбена зала, в която се помещава „тихата читалня“, и откритата тераса. Терасата играе роля на лятна градина на многофункционалната зала за изложби, концерти и срещи. За нуждите на библиотеката са предвидени читалните за раздели изкуство и приложни науки, социални и хуманитарни науки, природни науки, библиографски отдел и краезнание, дигитално студио, звукозаписно студио. Добрата ориентация на вътрешния двор с южно изложение позволява реализирането на различни концерти, събития, демонстрации и културно-образователни мероприятия и представяния.
Вътрешните пространства на библиотеката са истинска съкровищница за ценителите на книгите и модерните технологии. Зад всяка врата очакват изненади. Интериорът е модерен и функционален, в жизнерадостни нюанси и осигуряващ отлична експонация на книгите. Специално внимание заслужават и модерните технологии, с които е оборудвана библиотеката – zSpace стена, интерактивният магичен под Funtronic, огромен LED екран и други интересни технологични решения. За комфорта и пълноценната информираност на библиотечните ползватели съществена роля играят наличните електронни информационни табла и интерактивна система с 3D холограми, интерактивна маса с тъч устройство.
Живеем във време, в което технологиите се развиват почти със скоростта на светлината. Сред тях са виртуалната реалност (VR, Virtual reality) и добавената реалност (AR, Augmented Reality), които намират широко приложение в обучението. Такава е zSpace стената. Тя предлага три нива на възприятие на представеното съдържание, затова е сред най-актуалните устройства за иновативно обучение по STEM дисциплини. Закупена основно с образователна цел, тя ще бъде ползвана от студентите от Медицинския факултет, които ще могат да извършват виртуално операции и други интервенции. zSpace стената разполага и с пълната общообразователна програма на МОН – уроци по всички предмети от 1. до 12. клас. Видеоуроците са в 3D формат. Софтуерът mozaBook позволява да се разшири учебният инструментариум с разнообразни илюстрации, анимации и други възможности за презентация.

Вие имате ли свое любимо място в нея?
Детският отдел е мястото, което вдъхновява, осветлява и впечатлява. Това е отделът, от който всеки един от посетителите на библиотеката излиза с широка усмивка, може би защото именно тук по-порасналите деца преоткриват онази първична чистота, която в ежедневието си на възрастни са разпилели, а малките ни читатели попадат в един шарен, светъл и неповторим кът, където освен че могат да четат, да се срещат с приятелчета, могат да играят, да гледат куклен театър или сами те да си правят такъв на фона на приказния замък, който те кара да не спираш да мечтаеш. Да мечтаеш за „там някъде“, където всичко е възможно.

С какво подобна библиотека прави четенето различно?
Четенето е различно, когато е осъзнато и в обстановка, подходяща именно за тази цел, дали е групово, самостоятелно изискващо тишина, споделено при необходимост или действие, съотносимо към моментното състояние на всеки един от нас. В новата сграда на бургаската Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ тези цели се постигат чрез създаване на приятно и удобно „трето“ пространство след дома и училището, където посетителите могат да учат, да изследват и да бъдат себе си.
Ученето, четенето и книгите все така са във фокуса на библиотеката, но за да се мотивират младите хора, се предприемат различни забавни, интерактивни и образователни дейности като театър, музика, компютърно програмиране, 3D принтери, 3D Пясъчна кутия, интерактивен магичен под, KIOSK, роботика, LED стена, Moozabook, zSpace studio и zSpace лаптопи за самостоятелна работа.

Какви думи са изписани по фасадата й? И кои са авторите им?
„Библиотека“; „Солидарност“; „Духовност“; „Знание“; „Море“; „Бургас“; „България“; „Слово“; „Мъдрост“ „Култура“; „Древност“…
Изписаните надписи на стъклената фасада са по идея на Бургаската писателска общност, културни дейци, гости и граждани на Бургас, всеки един бе свободен да предложи вдъхновяваща дума, която да допълни архитектурната идея.

Пълни ли се вече библиотеката? Какъв е обликът на нейните читатели?
Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ е най-голямата обществена библиотека в Югоизточна България. Тя обхваща всички слоеве на населението от всички възрастови групи в Бургас и Бургаска област, работи активно за привличане на младите хора за читатели – главно ученици, студенти и научни специалисти. С реализирането на модерния сграден фонд за нуждите на библиотеката от Община Бургас целта за привличане на новото четящо поколение е постижима и реална, все по-често осъзнаваме, че „да се чете е модерно“ и то се случва благодарение на това, че обхващаме всички възрастови категории, но най-вече през прага преминават онези млади вдъхновители до 25-30-годишна възраст, което е най-голямата заслуга и постижение, свързани с изграждането на подобен център.
Осигурен е и достъпът за хора в неравностойно положение до всички отдели и обекти в сградата, до елементите на дворното пространство, обвързано с прилежащата улична мрежа.

Работите до късно. Има ли читатели в късните часове?
Една от световните тенденции за определянето на библиотеката като „библиотека от четвърто поколение“ е факторът, свързан с работното време, което трябва да бъде съобразено с читателската (потребителската) необходимост, а не с общовъзприетото стандартно работно време. Това бе и причината да стартираме удължено
(16-часово работно време), от 8,00 ч. до 24,00 ч., включително събота и неделя, от 1 юни 2021 г. Създадени са всички удобства – компютри, лесен достъп до художествена и научна литература, пуфове, диванчета, обособени са места за индивидуални и групови занимания.
Необходимостта от подобни пространства, в които да четеш на спокойствие в късните часове, дава резултат. Откакто сме отворили до полунощ Общообразователната читалня „Петя Дубарова“, тя не остава празна, което потвърждава мнението, че не само има нужда от подобно пространство в родния ни град, а и че се оформяме като едно от предпочитаните места за прекарване на свободното време.

В библиотеката всичко е стъкло, витрини. Има ли някаква символика в тази търсена прозрачност? Свикнаха ли библиотекарите с непрекъснатата видимост?
Всяка една публична институция, към която спада и библиотеката, в буквален и преносен смисъл трябва да бъде прозрачна и отворена към своите ползватели. Тъй като основните принципи на съвременните библиотеки се основават на концепцията за отвореност, отговорност, ефективност, съгласуваност и социално сближаване. Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ не прави изключение, защото именно тази видимост създава предпоставки за едно по-пълноценно сътрудничество между библиотечните служители и нейните читатели. Най-трудна е първата крачка, особено под „светлините на прожекторите“, но вярвам, че с времето човек се адаптира и успява по-спокойно да приеме новостите не само в професионалния, а и в личния живот. Динамичното време налага нови оперативни правила, защото съвременните библиотеки са много повече от „складове за знания“.

Имате ли впечатление какви книги се четат най-много?
Нараснаха предпочитанията към българските автори: Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Ивинела Самуилова, Виктория Бешлийска, Радослав Гизгинджиев, Радко Пенев, Рене Карабаш, Иво Иванов, Георги Бърдаров, Токораз Исто, не бива да пропускаме и българската литературна класика. А от чуждестранните най-търсени са класическите романи и биографиите, научната литература също има своите читатели.
Но най-впечатляващи и разнообразни са търсенията от детската аудитория, включващи Астрид Линдгрен, Ханс Кристиан Андерсен, Дж. Р. Р. Толкин, Биатрикс Потър, Джани Родари, Доналд Бисет, Марк Твен, Луис Карол, Ръдиард Киплинг, Рик Риърдън, Антоан дьо Сент Екзюпери, Ерик Кестнер, Джеф Кини, Шарл Перо, Памела Травърз, Роалд Дал. „Приключенията на Франклин и неговите приятели“ и много подобната на тази поредица „Веселите приключения на Петсън и Финдъс“. Поредиците за Хари Потър и Пърси Джаксън продължават да пленяват детското съзнание.
„Ян Бибиян“ от Елин Пелин, „Ането“ и „Тошко Африкански“ от Ангел Каралийчев, „Патиланско царство“ от Ран Босилек, „Копче за сън“ и „Меко казано“ на Валери Петров, „Феята от захарницата“ на Катя Антонова, „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков, „Мили бате!… Писма на един дакел“ от Станка Пенчева, „Организирай се“, „Щастливей“ и „Причината“ на Изабел Овчарова…
Неслучайно е казано, че „…при всяка книга има читател. И за всеки човек съществува книга…“ (от интервю на Катарина Бивалд), а дали това отговаря на въпроса за количественото измерение, свързано с най-четените книги, не бих си позволила да конкретизирам, тъй като в днешния динамичен ден често рекламата насочва читателските търсения, но въпреки това във всяка книга може да се открие искрата за вдъхновение и стремеж към нещо по-добро и истинско…

Успявате ли да зареждате с новоизлезли заглавия?
Освен архивната функция, която всяка една регионална библиотека притежава, от съществено значение е закупуването на нови и интересни библиотечни документи със собствени средства, участие по проекти и реализирани дарения.
За поредна година сме сред одобрените библиотеки, които ще получат субсидия от Министерството на културата за закупуване на нови книги. Спечеленият проект на бургаската библиотека е на обща стойност 15 234 лв., с които ще бъдат придобити нови заглавия. Библиотеката очаква отпускането на субсидията, следва процедурата по закупуване и обработка на новите заглавия и вероятно в края на лятото или началото на есента те вече ще бъдат сред читателите. С въпросните средства ще бъде закупена не само художествена и детска литература, но и книги от областите изкуствознание, история и археология, икономика, медицина, инженерни науки, природолечение.
Библиотеката обнови чувствително фонда си в края на миналата година, когато също спечели проект по програмата на Министерството на културата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, на стойност 24 664 лв., средствата бяха изразходвани за закупуване на 1893 библиотечни единици от 125 български издателства.

Кои писатели вече са гостували на библиотеката?
Творецът, който първи прекрачи новопостроения дом на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“, бе доц. д-р Георги Бърдаров. Продължихме със Захари Карабашлиев и „Опашката“, а Радко Пенев ни въвлече в едно юношеско пътешествие с романа „Струни“.
Специални гости ни бяха Михаил Вешим, главен редактор на вестник „Стършел“, и неговите колеги Румен Белчев и Сергей Трайков, които ни потопиха в хумористичните разкази от библиотека „Стършел“, посветени на 75 години от основаването му.
Премиерата на „Absolvo te“ от доц. д-р Георги Бърдаров протече в две вечери поради засиления интерес от страна на бургаската общественост. Не пропуснахме и „кръстницата“ на библиотеката Катя Зографова с нейната книга „Хроники на Вазовия род“. Както и Неда Антонова с „Любовта на великите – Ботев, Левски, Паисий“ – разговор, към който никой не остана безпристрастен.
Вида Буковинова ни запозна с „Пролетните празници – Цветница, Великден, Гергьовден в Странджа“, а многоликият творец Росен Карамфилов, писател, художник и музикант, докосна всяка струна от нашата душевност.
„Добрият книго-златотърсач е този, който успява да открие скритата в думите истина“ позволи на Искрен Тончев – Искрата да се срещне със своите почитатели и да се докосне до „Белите и черни клавиши на моя живот“ на Стефан Диомов, който бе дългоочакван гост в библиотеката.
„Пощенска кутия за приказки“ гостува с борбената и истинска Цветелина Цекова („Новата прическа на Вики“), обаятелната Цветелина Цветкова („Лейди Гергана“ и „Лейди Гергана 2“) и усмихната Ани Михалкова с детската книжка „Фонтация“. А издателска къща „Двете музи“ ни въвлече в приключения из световете на Заклинанието на Розата.
Здравка Евтимова за пореден път доказа, че „Младостта на България е талантлива“, в чест на откриването присъствахме на рецитал на бургаската поезия, вдъхновена от стиховете на Пейо Яворов, а „нежните цветя“ на бургаската литература: Роза Боянова и Наталия Димитрова – с творческия си псевдоним Zоомбула, ни вдъхновиха с ефирното си творчество.
Камелия Кучер представи своя трети роман „Сън“, а Деметра Дулева – „Преобърнати съзвездия“.
За най-малките читатели срещата с аудиокнижката „Капчици смях“ на актьорите и автори Янко Митев и Силвия Предова бe истинско удоволствиe, а „Медена история със забавно приложение“ на Лора Стаматис, с илюстратор Невена Ангелова, ги пренесе в света на малките пчелички.

Какви са предстоящите събития в библиотеката?
Това, което знаем, че със сигурност ще бъде реализирано в обозримо бъдеще на наша територия, е ежегодната годишна конференция на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) през месец октомври. Библиотеката ще бъде домакин на Фестивала за документално кино, за първи път ще се проведе регионална библиотечна среща, ще бъдат организирани срещи с музиканти, художници, редактори, илюстратори, издатели, писатели, възпитатели, изследователи и вдъхновители. Ще бъдат реализирани значително количество изложби, посветени не само на библиотечното дело, но и на творци, чиито годишнини ще почетем (акад. Константин Петканов, Джеймс Джойс), тематичните изложби също ще бъдат на фокус. Ще четем, рисуваме, играем, учим, но най-вече ще се забавляваме, опознавайки писаното слово с най-малките наши приятели…

Въпросите зададе Амелия Личева