Никола Петров
Нямаше зло
Направих от птиците сребристи ракети,
сребристи ракети да искрят в слънцето
със снежен корем.
Направих от сърцата на птиците
свистящи фитили. Но нямаше зло.
Направих от слънчогледите пожари,
от тревите пламъци по земята,
от облаците направих ленени нишки
да завият пожарите,
и беше все едно.
Направих от водопадите ножове
с острието надолу, но нямаше зло.
Направих
от земята
обещание за пролет.
Сега се страхувам.
Имаше НЛО над Златни мостове
Имаше космически кораб в гората, където
сърна се надигаше за къшея в ръцете ни;
имахме бензин и слънце в гърдите.
А после, на слизане, слушахме мачовете,
накъсани от антената,
по цял следобед така си минава, но нищо,
ще вечеряме, ще говорим
за извънземните, ще спим невинни.
Имаше един миг, след който
нещата се отдалечиха; звездите
си тръгнаха от звездите, дните от август,
тайните от небето,
ние от миналото.
Имаше миг, когато се изплъзна всичко,
и до днес твърдя, че го видях,
но кой би повярвал.
Забравените
Сънуваш ли, че падаш, продължи да падаш.
Но сънуваш ли, че сънуваш, пазѝ се.
Сънуваш ли, че сънуваш, как ще се върнеш?
Вода да сънуваш, на хубаво е;
в листа да стъпваш, на хубаво е;
сянка да видиш, на хубаво е.
Но забравените ако сънуваш, пазѝ се.
Забравените, единият сменил лицето си,
другият името, без да се усетиш.
Коридори да сънуваш, на хубаво е;
по стълби да вървиш, на хубаво е;
във вода да стъпваш, на слънце е;
слънце да сънуваш, цветни кръгове
ще обгръщат деня ти.
Но забравените ако дойдат във съня ти;
единият възвърнал името си, другият лицето;
без да се усетиш ще тръгнете
пак в онази жълта гора с кестените
и как ще се върнеш.
Още стихотворения от Никола Петров може да прочетете в наскоро излязлата стхисбирка в Издателство за поезия „Да“, озаглавена „Не са чудовища“.
