Десислава Неделчева
Гледах един гледан филм – „Cache” или „Скришна игра” от 2005-а на режисьора Михаел Ханеке с Даниел Отьой и с любимата ми Жулиет Бинош. Интелигентско семейство е в шок, защото се оказва следено от неизвестен. Те не знаят срещу какво се изправят и как да се защитят. Друг, различен от техния, е езикът на опасността. Като голям и зъл бял мечок, изправен на задните си лапи и готов да нападне. Но и на никого не му идва на ум да прояви съпричастност към онзи, чийто живот е провален. Защото заплахата си е заплаха и пред нея занемяваме. Последна справка: ковид пандемията и дните на изолация. Нещо трябва да мине под прозореца ни и в добрия случай – да замине, но какво е то и кога точно ще се случи.
Подобна скришна игра ни занимава в детската книжка, която малката ми дъщеря чете – „Заек и мечка”[1], пета част (другите четири са вече прочетени от 2018-а насам), наречена „Лошият цар е същински кошмар” от Джулиан Гоф с илюстрации на Джим Фийлд. Тук вече наистина пристига в гората големият бял мечок. Разбира се, неочаквано. Обявява се за цар и останалите животинки имат два избора – да бъдат изядени или да станат роби (веднага да построят дворец). Не помагат готовността за приятелство, вежливостта, опитите за разбирателство. Настъпва истинска горска криза. Решава я най-страхливото животно – заекът. Отива да търси своя предишен враг, вълка, и да призове глутница вълци на помощ. Но вълкът, при това гладен, му слага корона и вълшебен меч, репетират бой с изкуствен мечок от сняг и заекът се научава да бъде смел. Събира другите животни и се изправят срещу узурпатора. Помага единствено любовта към себе си.
Книжката разиграва една стройна психологическа схема за справяне със страха. Внася я в гората, предрешена в образите на симпатичните животни, заек, мечка, полевка, совичка, мишок, бобър.
Нямам намерение да сравнявам детски книжки, но ето още една серия с животни, този път пътешественици, и то с мисия. НадЕжко[2] е таралежче хлебар, което меси хляб на различни места по света с добри помощници. Добрата компания посещава православни светилища, разказва истории на светци и важни за християнската култура събития. Таралежите НадЕжко и Нина, двете светулки, гълъбите пътуват в България, Грузия, Турция, Витлеем, Гърция. Те събират около себе си все нови и нови приятели и вдъхновени от разказа и православната молитва, вършат добри и полезни за общността неща, като това да помогнат в детска болница, да зарадват семейство в беда, да превърнат стара мелница в център за подкрепа и игра на децата. Това са прекрасни примери за сближаване на хората и животните с основната идея да дават любов и радост на другите. В „Заек и мечка” имаше справяне с личностни проблеми и научаване на любов към себе си, в серията на НадЕжко, освен преодоляване с помощта на другите на лични скърби и объркване, има и изпитан подход – от уважението към другия да построиш общност с мисия. В тази серия са издадени вече 5 книжки. В тях има авторски рисунки с пастели, географски карти на местата, а също и традиционни рецепти за хляб и сладкиши. Езикът на книжките е разказен и не толкова строго нормативен. Авторката на книжките за НадЕжко, д-р Надежда Савова-Григорова е вдъхновяваща личност, самата тя човек не само на думите, но и на творческите дейности, в центъра на които стои мрежата „Хлебни къщи”, която тя създава.
Съвсем скоро дойде у нас и дремещата „Баба”[3] на Йорданка Белева. Това е разказ за момиченце, което се ражда с феномена да приспива другите. А е „баба”, защото в албума със снимки има бебе, което се оказва баба ти. Този, сякаш вълшебен, а иначе съвсем реален, поглед към старостта и към детството едновременно, смалява и уголемява. Много ценна находка, която по-нататък ще съчетае Спящата красавица и Пипи Дългото чорапче. Компресират се и животи, и случки. Набързо казано, Баба Дрямка е различно дете, което се научава да общува с другите и да бъде прието в групата. Разбира се, в началото тя има самотно детство. После обаче се научава да извлича ползи от странния навик да приспива другите, превръща го в лично благо. Тя измисля примамливи игри. Първата е Захарни минути, когато приспива персонала в сладкарницата и децата си вземат сладки на корем. Друга компресираща игра е да свива Годината в секунди от различни сезони. Така яденето на круши мигом се сменя със сняг. Тя прави от училището само едно Голямо междучасие и влизането в цирка, в киното или в ледената пързалка става през Отворени врати. И коя е любимата игра на баба Дрямка? Лесно ще се досетим, тя е „Поравно за всички”. Защото всяко дете иска да има и за него любов.
[1] „Заек и мечка. Лошият цар е същински кошмар”, Джулиан Гоф и Джим Фийлд, изд. „Timelines”, 2021, преводач Ненко Генов.
[2]„Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници”, книжка 1-5, д-р Надежда Савова-Григорова, изд. „Международен съвет на самодейните средища”, 2020-2021.
[3] „Баба Дрямка”, Йорданка Белева, Иво Рафаилов, изд. „Жанет 45”, 2021.
