Анна Лазарова
***
***няма значение
дали ще го усетя сега утре или никога
това чувство съществува независимо от мен
това чувство обикаля по света
трака със зъби събужда убива
ходиш по празната улица мислиш за него
търсиш си нещо из чантата мислиш за него
обуваш събуваш се спираш запалваш
същото друго пак първото второ
мислиш за него
искаш така да го бутнеш небрежно
рамо в рамото
сърце в сърцето му
искаш то да е твоето чувство завинаги
но аз не вярвам в клетките нито в улавянето
вярвам само в живота
който го е създал
Строеж
често денем се будя в опасения
казвам си
преборихме се за тази земя
и някак ще трябва
да построим къща отгоре й
иначе ще я завземат
битовизмите еднообразието и късната младост
която само прилича на младостта
но всъщност има тъмни кръгове под очите
мигрена и твърде много работа
за да я е грижа за строежа на нещо трайно
трябва да издигнем къща чуваш ли
преди да обрасте с отчаяние и отвращение
което реже ако се доближиш с тялото си
не знам каква ще да е тази къща
никой не ме научи да редя тухли
аз собствените пръсти трудно подреждам в ръката си
когато я свивам в юмрук
никой не ми показа как
да оставя отвор за прозорец или врата –
място за голямата звезда за кислорода и за човека
аз нищо не разбирам от покриви
пушеци и тружески песни
понякога знам само да почна отнякъде
да внимавам с годините на дървото –
те ще намерят начин да се пръснат в мекото –
а когато това ме достигне знам
да полея с алкохол раната
Аз грея, ти грееш, той/тя/то грее
в смирените дни
виждаш бляскави неща навсякъде
златни са крилата на косовете
диамантени керемидите
лъскат бомбетата на обувките
рамките на очилата зъбите ключалките
простите неща
всичките неща светят
ти не принадлежиш в тази светлина
но си благодарен
че можеш да си насред нея
да й се порадваш
без отчуждение без завист и жилавост
малко по малко обиколката се преполовява
небето си взема своето
и ти оставаш единствен да бляскаш
някъде където те е сварило
тогава идва истинската самота
не можеш просто да я приемеш
За решенията
няма по-страшни от малките решения
тези които взимаш ежедневно
тези които имат предварителен отговор
но без да го обмисляш и плануваш
те не са ти трън в окото
камъче в обувката
не са недочетен Павлов
нито недослушана Диана Експрес
с нищо не те трогват нито искат внимание
не вземат не дават и сякаш ги няма
не ги помниш на утрето
готовите решения
да станеш да се изкъпеш
да пиеш вода да хванеш трамвая
да се обадиш на някого да се засмееш
автоматизираните решения
играещият човек спящият човек ситият човек
сегашните деятелни причастия
кукувичите постъпки
усещаш ли как те увличат
бонбон по бонбон от кутията
и как ставаш смел зрял сиреч обикновен
готов си всичко да решиш
уверен че светът е зависимо място
а ти имаш власт над решенията
те са ти ясни
образци от предишни са калъпи в главата ти
страшно малко човече
Преди
седя на ръба на леглото в неделя вечер
както седеше майка ми преди години
както е седяла баба ми някога
сигурно и тези преди нея
така са седели
и са съзерцавали прииждащото
онова което предстои да кипне
да се превърне в прекрасно –
децата в одеялото до печката
млякото в одеялото до печката
до тях котката
до тях обувките
да не са измръзнали за сутринта
до тях вратата и ветреца през процепа отдолу
който около празниците не е добре дошъл
как е празно сърцето в тези недели
като че всичко вече си направил
и умората отдавна е прекрачила оградата
а тепърва идва онова което идва
всичко изглежда сякаш трябва да се събудиш и утре
готов да забравиш тази история
и с нея да загубиш чувството за себе си
възникнало твърде късно
след другите грижи и даже след шарките на тапетите
аз нямам какво да губя освен любовта –
предимството на моето безразсъдство –
и все пак бих ли
понякога почти си спомням тази вечер
но какво стана после
