Славена Зайкова (Уни)
* * *
когато плюшеният заек не лежеше в прах
и пееше когато го удариш
живееше добре с откъснат крак
живееше
лежеше на леглото
и всяка вечер
едно дете му шепнеше в ухото
гаси очи
о заеко
гаси
и знай че
в пълен мрак
се виждаш също
* * *
протягат бодлите си рози
и от трън та на сън падат
порязали ръката на онзи
дето тича бос да ги къса
* * *
взимам решения
едно плюс едно
е едно
думи с един и същи корен наричам сродни
души с един и същи корен наричам сродни
колко корена имат душите
имат един общ корен
едно плюс едно
е едно
едно тяло
е равно на
един труп
туп туп
туп туп
един труп търси друг труп
за да се чувства по-малко труп
* * *
лице в лице срещу смъртта на утрото стоим
ти сън дошъл си след дълго несънуване
бълнуване
за вечно слънце
за море и миди
очите ти бездънни са
косите ти са тъмни водорасли
вплели се във бреговете на клепачите ми
колко е хубаво че няма кой да ни види
за да ни обвини че сме живи любими
само аз
само аз те сънувам
сама съм
такъв какъвто би могъл да не си
по-красив от картина в която боята се е разляла
развила
и е поникнала сред платното на нищото
така се развиват мечтите ми
чакай
къде ще отидеш когато отворя очите си
лице в лице стоим
и дишаме
и аз забравям че сънувам
и заравям ръце в мекотата ти
и с пръсти стискам безкрая
на толкова краткия сън
и образът ти като огледало отразявам
в неподредени изречения
пренареждам космоса
в нов ред
подобен си на хаос
на бог
а аз на теб
на друг
и ей сега ще се събудя
ничия
* * *
YOU ARE NOT WELCOME
Всеки сън да си знае главата.
* * *
по хълбока на една неусмирена химера
се свличат ранени познатите хоризонти
Страницата подготви НИЯ ХАРАЛАМПИЕВА
