Разговор с писателя Сергий Жадан
Сергий Жадан (1974) е поет, преводач, прозаик, есеист и фронтмен на групите „Жадан и собаки“ и „Линия Манерхайм“. Роден е в гр. Старобилск. Автор на романите „Депеш Мод“, „Ворошиловград“, „Месопотамия“, „Интернат“, на стихосбирките „Цитатник“, „Етиопия“, „Тамплиери“, „Животът на Мария“, „Антена“, „Списъкът на корабите“ и др. Произведенията му са отличени с множество национални и международни награди, преведени са на над дванадесет езика, което го прави един от най-известните съвременни украински писатели. На български са публикувани книгите „Депеш Мод“ (прев. Райна Камберова) и „Химн на демократичната младеж“ (прев. Албена Стаменова), и двете в издателство „Парадокс“. Току-що отново там в превод на Райна Камберова бе издадена стихосбирката „Антена“, скоро се очаква и появата на български на романа „Ворошиловград“.
Вие сте източноевропейски, източноукраински писател, който пише за хората, живота и проблемите в Донбас – променя ли се представата на европейците и украинците за Източна Украйна и в каква посока?
Мисля, че Украйна тъкмо започна да се учи да говори за себе си, да се заявява. Това обаче невинаги ни се получава. Тогава за нас започват да говорят други, което невинаги е в наша полза. Именно в този случай литературата е важен инструмент за комуникация. Много се надявам, че чрез украинските книги ще се появи по-голямо разбиране за Украйна във вашата страна, което не се гради на стереотипи и предразсъдъци. Същото се отнася и за Източна Украйна и нейното възприемане – разбира се, че за украинския Изток се говори много от самото начало на руската агресия и военните действия в Донбас. Жалко е, че Украйна, по-точно източната й част, присъства в информационното поле предимно като територия на война, място, където се водят военни действия. Всъщност това е един интересен, нееднороден, парадоксален район, където живеят много интересни хора. Надявам се, че в бъдеще ще можем да говорим за Източна Украйна не само в контекста на войната.
Имате активна гражданска и политическа позиция. Често критикувате управляващите – правителството, президента, парламента… Каква е силата на гласа на един писател? Вслушват ли се в него?
Украинското общество преживява доста сложни и изключително важни процеси на формиране и осмисляне на определящи за него неща. Разбира се, че ние сме много политизирани, разбира се, че всеки си има политическа (дори геополитическа) визия. Ето защо за украинците днес е особено важно за тези неща да се говори, важно е да намират подкрепа и да усещат правотата на направения избор. Оттук следва нуждата от гласове на експерти, политици или просто публични личности. Оттук следва нуждата от вслушване в писатели, музиканти, журналисти. Не съм много сигурен, че отношението към писателите като към политически фигури е много правилно, но когато имам позиция по един или друг въпрос, обикновено я изразявам. Струва ми се, че така е правилно.
Пишете на украински език и неведнъж сте казвали, че това е съзнателен избор. Героите Ви имат жив, колоритен, богат език – доколко е важен въпросът за езика за Вас?
Разбира се, че е важен. Предполагам, че точно този проблем за евентуални дискусии и спекулации с държавния език няма да е много разбираем за българския читател. За огромно съжалени, като част от съветското колониално наследство на Украйна й се паднаха и дискусиите за избора на език. Въпреки това в по-голяма част от случаите тези дискусии и противопоставяния се инспирират от проруски политици, които продължават да играят с тази карта.
През последните години Вие организирате и участвате в множество културни, граждански и доброволчески прояви в окупираните територии в Украйна. Какви са Вашите наблюдения в културен и политически план? Променя ли се самоидентификацията на украинците?
Не, не ходя в окупираните територии – там съм персона нон грата, никой няма да ме пусне. А и не си представям как човек би могъл да си сътрудничи с хора, окупирали част от територията ти. Но във фронтовата зона заедно с приятели правим много неща. Какво става със самоидентификацията? Всъщност стават много важни и сериозни неща – много украинци, които до 2014 г. се смятаха за сива част от постсъветското пространство, започнаха да се самоопределят като украинци. Това е доста сложен процес, свързан с преоценка на ценностите, с преразглеждане на много неща, с вземане на сложни решения. Но това е неизбежен процес, който се отнася не само за Донбас – Украйна също се променя и се превръща в себе си. Странно време е, сложно и трудно, но изключително важно.
Стихосбирката Ви „Антена“, която току-що излезе на български език, е илюстрирана от известния харковски уличен художник Хамлет, а стихосбирката Ви „Списъкът на корабите“ от 2020 г. даже е, така да се каже, крачка напред, защото е своеобразна арткнига, илюстрирана от известната украинска художничка Катерина Косяненко. Доколко е важен за възприемането на поезията този синкретизъм?
Интересно ми е да работя с художници, интересно ми е, когато има пълноценно сътрудничество, истинско партньорство, когато това не са просто илюстрации, а паралелно говорене, което създава общо творческо пространство. Затова много се радвам на сътрудничеството с толкова различни и толкова ценни художници. Радвам се и че българското издание е с оформлението на Хамлет.
Пеете с групата „Жадан и собаки“ и най-често текстовете на песните са написани от Вас. Как поезията ви достига по-добре до читателя (слушателя) – чрез музика или чрез четене?
Това е различно предаване на енергия. Разбира се, че на рок концерт текстът се възприема по-емоционално, гласът звучи по съвсем друг начин. Но в крайна сметка става дума за едно и също нещо – за контакт със събеседника, за обмен на значения. Затова няма някакъв конфликт при различните начини на представяне.
В романа Ви „Ворошиловград“ от 2010 г. откровено и с голяма доза чувство за хумор е представен животът в един източноукраински град, в който приятелството, лоялността, свободата, независимостта са основата на възприятието на света. Как се промени животът в Луганск, чието старо име е Ворошиловград?
От пролетта на 2014 г. в Луганск животът се промени напълно. Дойде войната, дойдоха окупаторите. Сега градът се намира оттатък фронтовата линия и е отрязан от Украйна. За последен път съм бил там през пролетта на 2014 г., когато бойните действия още не бяха започнали наистина. Затова ми е трудно да опиша какво става там. Но ако трябва да съм честен, много ми се иска да се върна.
В началото на „Ворошиловград“ се посочва, че книгата е посветена на историята на украинското рейдърство (може би за българските читатели е добре да обясним, че става дума за полулегално изземане и присвояване на имущество или активи на предприятие, което се основава на дупки в законодателството или на систематични проблеми във функционирането на държавните институции). От друга страна, в книгата се разглежда историята на джаза в Донбас – коя е водещата тема: рейдърството или джазът?
В голяма степен за джаза и за рейдърството тук се говори с ирония. Все пак книгата не е за това. Тя е за паметта и отговорността. Освен това е за солидарността и връщането към себе си.
Светът преживя голяма промяна във всяко едно отношение заради пандемията. Какво се промени за Вас? Как се промениха срещите ви с читателите?
В някакъв момент, разбира се, всичко се промени – всички ние бяхме принудени да се самоизолираме, за няколко месеца културният живот буквално замря. Но ето че сега в Украйна отново се възстановяват срещите, фестивалите, концертите. На публиката й беше домъчняло, честно казано. Надявам се през есента да няма нов бум на заразени. Ако трябва да съм по-сериозен за това доколко се промени всичко, ще кажа нещо, с което може би не всички ще се съгласят. Сега често може да се чуе как светът се е променил и как никога вече няма да бъде както преди, че всичко е различно. Но нещо ми подсказва, че светът си остана какъвто си беше и че в края на краищата ние не се променихме. Дори не успяхме да се изплашим както трябва. Въпреки че коронавирусът ни ръководи вече втора година. Не знам за какво говори това. Може би за това, че човечеството има големи ресурси за оцеляване и адаптация. Животът продължава и децата растат, пишат се нови стихове и романи. И слава богу.
Въпроси и превод от украински: РАЙНА КАМБЕРОВА
