Мария Василева
Светлана Мирчева нарича изложбата си в Софийския арсенал – Музей за съвременно изкуство „Възможни изложби“ (10 юни – 11 юли 2021). Какво се крие зад това название при положение, че днес всякакви изложби са възможни? Открива ли тя нови измерения на изложбеното, или разчита живота откъм „изложбената“ му страна, като поредица от различни композиции, които имат своя логика и колорит, и чиято оригиналност или баналност ги подрежда в експозиционната зала или в склада.
И какъв по-подходящ вдъхновител от галерия Un Cabinet d’Amateur на французина Оливие Боасиер (1939-2017) – писател и журналист, специалист по архитектура, интелектуалец, изследовател, познавач на изкуството? От 1997 година той e активна част от софийския културен живот, създател на дизайнерската платформа Adob Design, координатор на първата конференция на ABITARE Talks в София, съветник на първата Sofia Architecture Week и собственик на галерията.
Да се пише за всичко това е непосилна задача в рамките на този формат. Разбираемо е, че Светлана Мирчева е използвала над 100 рисунки, за да обхване спомена и да отбележи присъствието на толкова много хора, въвлечени в живота на пространството на ул. „Ангел Кънчев“ 29В.
Художничката рисува по памет моменти, хора, картини, обекти и случки от апартамента-галерия в центъра на София, които е запечатала в съзнанието си. От гънките му излизат нови и нови ситуации, разкази и моменти, които разширяват пространството до неузнаваемост и разтеглят времето до безкрайност. Свършеното за 5 години съществуване на мястото (от 2012 до 2017) изглежда все по-необозримо. Изложбите, каталозите, откриванията, лекциите, срещите, красивите предмети и умните думи някак се умножават и конкретиката се превръща в нещо по-значимо и съществено от списък с поставени и изпълнени задачи.
А през галерията преминават Луис Балц, Софи Кал, Жан-Шарл Бле, Калин Серапионов, Стефан Николаев, Мари Маяр, Стела Василева, Светлана Мирчева, Иван Мудов, Кирил Прашков, Алехандро Гери, Таня Глебова, Искра Благоева, Димитър Солаков, Мисирков/Богданов и много други. Издават се арт книги и каталози. Постоянни посетители са известни архитекти, критици, куратори, писатели и ценители на изкуството.
Светлана Мирчева поема риска да „прерисува“ познати предмети, произведения и ситуации. Това може да се превърне в илюстративна катастрофа, в досадно щудиране и скучна възстановка. В случая ефектът е обратен. Лекотата, експресивността, свободата рисунъкът да следва емоцията, а не правилата, отказът от изкушението да разследваш, проучваш и да се позоваваш на документални източници за сметка на това да останеш верен на собственото си преживяване – това превръща историята не в прост наниз от спирки, а в осезаема материя, качествена субстанция, абсорбирала отделните елементи до следващо ниво на обобщено присъствие.
Според авторката проектът не е завършен и сигурно рисунките ще се множат. Те обаче няма да направят съществуването на галерия Un Cabinet d’Amateur и Оливие Боасиер по-раздробени и накъсани, а напротив – ще уплътняват представата за тях. Историята им ще изглежда все по-възможна, както и изложбите, които не просто разказват спомени, а осмислят спомена и го превръщат в истински и задълбочен поглед.
