По повод петата годишнина на едно от издателствата с фокус висока литература, а именно „Лист“, „Литературен вестник“ разговаря с неговата главна редакторка Гергана Димитрова
Издателство „Лист“ съвсем наскоро навърши пет години. Няма как да не започнем този разговор с въпроса за началото. Как започна всичко и какви бяха мотивациите да създадете именно „Лист“?
Още в самото начало искахме да направим издателство за висок клас литература, което да не прави компромиси с качеството и естетиката. В повечето случаи издателствата, които започват с подобна идея, след това се разколебават заради продажбите. Нашата идея беше да успеем да накараме читателите да развиват вкуса си. Смятам, че да харесваш преди всичко криминална литература например, не ти пречи да четеш Фокнър или Джойс. Не е логично и цял живот да четеш само Дан Браун. Вече пет години удържаме нивото, дори разширяваме първоначалната идея. Но всъщност и това беше заложено в основите – това постепенно разширяване на обхвата.
Подхождам концептуално към всяко нещо, с което се захващам. Предпочитам идеята да е сложно изградена, да има предизвикателство, да се развива във времето и да е измислена до последния детайл – така беше и с „Лист”. Така подхождам към всяка отделна книга, към поредиците. Важни са ми връзките между отделните книги. Всички наши книги са свързани по повече от един критерий – това важи не само за поредиците. Те са мислени и в контекста на цялостната световна литература. Което означава, че занапред ще се променяме без да сваляме нивото.
А как избрахте името и трудно ли беше?
Не беше трудно, по-скоро логично. Тръгнах от идеята за дърво, дървесина, хартия… и така стигнах до „лист”, защото всички други думи преди това се съдържат в нея. „Лист” има много значения, почти всички водят до книгата, от която и тръгваме. Дори на английски е така.
Успяхте ли да постигнете заложените цели?
Ние по-скоро не мислим за това какво сме направили досега, винаги гледаме към стоящото пред нас. А това означава, че поставените цели винаги ще са в развитие и няма да бъдат постигнати докрай. Но ако говорим за поддържане на качеството, да, това се вижда във всяка книга, която издаваме. Книгите ни са вече 110, като половината от тях са издадени през последните 18 карантинни месеца. Това го правим екип от само трима души – аз, Гергана Мирчева и Елена Кръстева. Всяка от нас има странични занимания, различно образование, идваме от различни професии. Аз и Гергана сме юристи по образование, но нейното второ е културология, в която има защитен докторат, аз имам втора специалност икономика. Елена е историк по образование, а двете с нея сме работили и като журналистки в областта на културата в печатни медии – това ни дава сериозен опит с текст и редакция, също и доста широка култура. И трите сме редактори, затова рядко работим с външни. Скоро по-сериозно се обвърза с работата на издателството Боряна Даракчиева, която превежда и редактира за нас от няколко години.
Ти си опитен издател. Успя ли с нещо да те изненада българската действителност?
Единственото, което ме изненада, е това, че издателства, с които би трябвало да сме съмишленици в издаването на добра литература и които ние харесваме и подкрепяме, се оказаха ревниви към работата ни. Много повече бихме спечелили, ако се подкрепяхме. Защото това, което истински пречи на всички ни, е подходът към книгите само като към търговски продукт.
Пет години са и много, и малко – промени ли се нещо съществено в издателския бранш за това време?
Промени се много. Издателският процес е динамичен – особено беше такъв през деветдесетте, но и през последните пет години процесите се развиват много бързо – появиха се нови издателства, особено детски. Нови издателства винаги са се появявали, но и са умирали много бързо. Те често започват с една книга, която приятелският кръг на издателите силно подкрепя и затова успяват да я продадат, но тези приятели няма да го правят за всяка книга – първоначалната идея за създаването на издателство трябва да е доста по-различна. Вероятно отстрани издаването на книги изглежда лесно и всеки може да го прави – също като с писането на книги (щом можеш да съставяш изречения, значи можеш да пишеш и книги), – щом четеш книги, значи можеш и да издаваш. Така се получават някои недоразумения – пренебрегнати са основни правила от незнание, липсва контекст, не се мисли за това кой ще чете тази книга. За естетическите качества да не говорим. Но от друга страна, и естетиката вече е по-важна в книгоиздаването – това се промени именно през последните пет години. Надявам се и ние да сме допринесли за това – поне все по-често имената на преводачите започнаха да се появяват на кориците на книгите.
Мотото на „Лист“ е „Книги за умни читатели“. Това е силно заявена позиция, позиция с известна претенция и самочувствие. Елитарно издателство ли е „Лист“?
Вероятно изглежда елитарно, а имаме и самочувствие. Но ние сме това, което издаваме – харесваме всяка книга, която излиза с нашето лого и сме дали максимума за нея. Но от друга страна, най-пренебрегваните читатели през годините са именно почитателите на високата литература. Идеята на мотото обаче не е ограничителна – тя означава, че четенето на определени книги ни прави по-умни, обменът на идеи е особено важен в нашето развитие, а с книги това става най-лесно. Наскоро колежката ми Елена призна, че откакто е започнала работа в „Лист”, вкусът ѝ към литературата се е променил, станал е по-елитарен. Това означава, че ние влияем и на самите себе си и се развиваме.
Какво те дразни и ядосва в книжния бизнес у нас?
Ние не сме членове на Асоциация „Българска книга”. Отказвам да стана член на браншова организация, която не защитава всичките си членове – особено малките, защото именно малките издателства поддържат някакво ниво в книгоиздаването, внимателни са към подбора на книги, обръщат внимание на качеството и естетиката. Имам любими издателства и съм им много благодарна за работата им през годините, защото това помогна много и на нас. Това са: „Аквариус”, „Атлантис КЛ”, „Панорама”, „Факел Експрес”, „СОНМ”, „Да”, „Критика и хуманизъм”, „Лабиринт”, „Точица”.
Ние не сме малко издателство, дори не сме бутиково издателство, както често ни наричат. Не сме такива, защото каталогът ни е изграден от различен тип книги – имаме съвременна литература, класика, философска, детска, за изобразително изкуство, дори готварска – елементите, които оформят всяко стандартно издателство. Това, че държим на качеството, не би трябвало да ни определя като бутиково и би било жалко, ако критериите ни са такива.
Книгите са много важни за мен – винаги са били, и ме ядосва, че намирам твърде много грешки в книги на важни автори, че преводите им не са добри, че хартията е лоша и се похабява много бързо, че полиграфията е лоша, също когато не се мисли за оформлението, немарливата работа.
Иска ми се да мислим повече за българския език, да не го ограничаваме насила, да не сме снизходителни към важни писатели като Иван Вазов или Любен Каравелов.
„Лист“ е издателство, което винаги е разчитало на редактор и коректор. В продължение на години редица издателства спестяваха този разход и книгите излизаха в безобразно състояние. Промени ли се това според теб?
Малко по малко се променя – поне започна да се говори за важната роля на редакторите и коректорите. В крайна сметка ние ставаме грамотни с четене на книги преди всичко. А и читателите станаха по-критични към качеството на текстовете. Надявам се намаленото ДДС да спре пренебрегването на тези важни етапи от създаването на книгата, особено ако остане 9% и след края на тази година.
Разкажи малко повече за подбора. Как избираш заглавията, по какъв критерий се водиш?
Не разбирам защо някой би си купил книга, с която лесно ще се раздели, след като я прочете. Ние се опитваме да направим библиотека от книги, с които трудно бихме се разделили и ще искаме да четем и занапред. Това е основният критерий и продължаваме да я попълваме. А светът все пак е една безкрайна библиотека.
Издателството има и доста успешна, а и награждавана детска поредица. Защо решихте да заложите и на тази ниша?
Не мисля, че можем да говорим за ниша в този случай, защото детските книги са важна част от цялостния процес на издаване – в една безкрайна библиотека трябва да има достатъчно място и за малките читатели. Детските книги ни правят възрастните, които сме. Затова и към тях подхождаме като към книгите за възрастни – избираме тези, които ще четем до края на живота си, дори след като сме пораснали – сами, с децата си, с внуците си. Избираме най-подходящите преводачи за тях, най-подходящите илюстратори. Една детска книга трябва да е съвършена до най-малкия детайл, защото е много по-важна – тя развива не само литературния вкус на детето, а и неговия цялостен естетически вкус. Това е голяма отговорност.
Какво мечтаеш да се случи с „Лист“ през следващите пет години?
Крайно време е да разширим сектора с жанрова литература в каталога ни, защото и в нея има много добри примери за висока литература. Така че след „Сняг” от Джон Банвил ще се появят още добри криминални книги, след „Милиард години до свършека на света” от Братя Стругацки ще дойдат други важни книги във фантастиката. Ще навлезем и в други жанрове. Всичко това вече е заложено в нашите планове.
Мечтаем това развитие да не свършва, мечтаем читателите да стават повече, мечтаем за добра литература, защото ние сме първо читатели, след това издатели. Мечтаем заплащането на добрите преводачи да е много по-високо и да можем да си го позволим. Мечтаем политиците да осъзнаят важната роля на културата и когато ги питаш за любим български автор, да се сещат само за оня, когото познават лично. Мечтаем да сме все по-добри в това, което правим.
Открехни малко вратата към предстоящите ви издания. Какво да очакваме от „Лист“ в следващите месеци?
Отварям плана на издателството и виждам, че предстоящите книги са 38 засега, но обмисляните са много повече. Част от тях ще излязат до края на тази година. В поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” ще влезе още една книга през ноември, тя е очаквана – момчешката версия на „Съвет към малките момичета” от Марк Твен, отново с илюстрации от Капка Кънева и в превод на Йордан Ефтимов. Морис Сендак също ще има още една книга на български. До дни ще излезе нова книга на Фокнър. До седмици ще излезе „За кого бие камбаната” от Джон Дън в превод от Александър Шурбанов и с бележки на Георги Каприев – много важен богословски текст, от който идва прочутия цитат. Ще издадем още една книга от автора на „Петрови в грипа и около него” от Алексей Салников, пак в превод на Боряна Даракчиева. Също и току-що излязлата нова книга на Колсън Уайтхед – Harlem Shuffle, в превод от Ангел Игов. Още книги на Дино Будзати, някои български дори. Амбициозни сме.
Въпросите зададе ЕМАНУИЛ А. ВИДИНСКИ
