С хипнотичния спектакъл „Напречна ориентация“ на Димитрис Папайоану се откри тазгодишното издание на Седмица на танца в Пловдив
Ангелина Георгиева
Постижение на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс One Dance Week (Седмица на танца) в Пловдив е размахът, с който действа. През годините той съумява да включва в програмата си някои от безспорните имена на съвременната танцова сцена, демонстриращи творчески мащаб и ярък собствен стил. А срещата с тях е неотменна потребност за всеки културен контекст и на всяка публика. Творчески мащаб и отличим индивидуален стил са определения, които описват контурите на сценичната работа и на артист като Димитрис Папайоану. Фестивалът го представи за първи път в България през 2018 г. със запомнящия се спектакъл „Великият укротител“. При откриването на неговото 13-о издание отново имахме възможност да преживеем богатото и завладяващо въображение на Папайоану в най-новата му продукция „Напречна ориентация“.
Всяко представяне на гръцкия режисьор и хореограф Димитрис Папайоану започва с факта, че той навлиза в изпълнителските изкуства от живописта. Това до голяма степен предопределя подчертано визуалния му подход към сцената, който ни демонстрираха както „Великият укротител“, така и „Напречна ориентация“. Сценичното пространство изглежда като четириизмерно платно, през което преминават сюрреалистични видения и човешкото тяло е подложено на непрекъсната метаморфоза. С богата визуална култура и ерудиция Папайоану съчетава по неповторим начин средствата на физическия театър, хореографията и пърформанса и създава на сцената приведени в движение образи, които проникват надълбоко в културната памет. Те са изтъкани от препратки към европейската култура и изкуство; представленията му активират техния символизъм и ни карат да ги преживеем като досег с някаква абсолютна, извънвремева реалност. Бавно разгръщащите се образи са устремени да се случат като събития за възприятията и като подсъзнателни, не непременно рационално артикулирани прозрения за съществуващото.
В „Напречна ориентация“ например едно от основните „действащи лица“ е макетът на един бик в реални размери. Той се появява, осветен в наситено оранжева светлина, обкръжен от мъже, които се борят с него и се стремят да го овладеят. Голо мъжко тяло застава пред него, подобно при корида, поглежда животното в очите и едва тогава обяздването му става възможно. В друг момент от вътрешността на бика излизат мъжко и женско тяло; голото женското тяло на свой ред го обяздва, спокойно поляга на него, смокинов плод покрива слабините му и жената го поделя с появяващ се насреща мъж. Така отделни образи се изграждат и нареждат като акции на почти празна сцена, с минимален декор, обляна от майсторско художествено осветление. В това отношение „Напречна ориентация“ е по-минималистичен спектакъл от „Великият укротител“ – навярно отражение и от пандемията, заради която творческият процес на няколко пъти е бил прекъсван. Между отделните сцени връзките са най-вече асоциативни и подлежат на напълно индивидуална интерпретация. Но няма как да не се улови символиката на мъжкото и женското начало в тях през препратки към древногръцката митология и образност. В повтарящата се борба с бика се подчертават релефността и мускулите на мъжките тела, които приличат на оживели древногръцки скулптури или барелефи. В свое интервю Димитрис Папайоану споделя: „Използвам голотата като изразно средство, а не като част от човешката красота, не като препратка към природата. Начинът, по който излагам на сцената тела, особено мъжките, начинът, по който идеализирам голото тяло, със сигурност се отнася до моя произход. Част от наследството ми са древногръцките статуи и смятам, че чувствеността и духовността преминават през абсолютно голото тяло“. В начина на представяне на женското тяло артистът прибягва най-вече до християнската символика и образност. Като в сцената, в която невероятната изпълнителка – Бреана О’Мара от трупата на Танцов театър „Пина Бауш“ във Вупертал, се появява, обгърната от червеникавозлатиста плоскост, като една Мадона, държейки нещо пред корема си, което постепенно се оформя като фигура на дете. Или обвързва женското начало с първосимвола на водата, която женска фигура щедро разплисква около себе като фонтан, от който мъжете се надпреварват да пият, или ефектно потъва в нея, или бикът непрекъснато иска да пие от нея.
Освен мъжката и женската енергия като първично начало на човека и на съществуващото, повтарящи се теми в свободно преминаващите една в друга сцени са и съзиданието и разрушението. Чува се камбанен звън, вратата на бялата стена на сцената се отваря и от нея се изсипват десетки правоъгълни блокове. Изпълнителите трескаво ги подреждат в единно цяло, което само при едно погрешно движение се разрушава и всичко започва по сизифовски отново. В естетиката на Папайоану всяко действие подтиква да се чете като окрупнен символ на основни принципи в живота.
Друг мотив в представлението е сблъсъкът на различни реалности. Още в началото на фона на блещукаща флуоресцентна лампа на сцената излизат комични човекоподобни същества, притеглени от светлината. Те приличат на заблудени човешки образи, които се блъскат в стената в търсене на своя път. Този пласт се редува с фантазмената реалност, в която бродят митични същества, подобни на кентаври, а от време на време като в сцена на кабаре стената се осветява от кръгла светлина, в която неуверено танцува мъж с опашка на русалка или друг се спуска по нея като паяк.
Заглавието „Напречна ориентация“ препраща към модел на поведение при насекомите, които, привлечени от далечен източник на светлина, летят към нея под определен ъгъл. В една от първите сцени на спектакъла изпълнител насочва огромен прожектор към публиката и след това го обръща към сценичното пространство, в което нахлува митопоетичният свят на Димитрис Папайоану. Можем да възприемем неговия спектакъл като философска медитация върху изкуството, което добива значението на онази светлина, около която кръжим, за да ни осветли основни принципи, ръководещи човешкия живот във вечното търсене на неговия смисъл.
Спектакълът „Напречна ориентация“ се представи в рамките на модула „Фокус: Гърция“, а фестивалната програма на One Dance Week в Пловдив продължава до 24 октомври.
