Разговор с художничката Капка Кънева
В края на октомври с Вашата изложба „Прорези“ Столична библиотека започна поредицата „Книжен дизайнер на месеца“. Радвате ли се на този интерес към Вашата професия? Смятате ли, че приносът на дизайнера и илюстратора в книгоиздаването се забелязва и оценява достатъчно?
Никога не съм имала усещането, че на професията ни не достига публичност или обществена оценка. Не споделям идеята за “анонимния” книжен дизайнер, не се чувствам скрита, нито на тясно в книжното пространство, то ми е по мярка. Възможно е да се окаже, че живея, както е модно да се казва, в някакъв свой “социален балон”, но истината е, че в работата си партнирам със съмишленици – ерудирани личности и отлични професионалисти. Взаимно се подкрепяме, ценим и уважаваме труда си, в полза на онова, в което вярваме; в интерес на литературата и на читателите.
Разкажете малко повече за изложбата. И защо я нарекохте „Прорези“, какво значение влагате в това заглавие?
Изложбата включва произведения, създадени през последните две години – така да се каже, “рожби на пандемията”.:) Част от тях са визии за корици и илюстрации на книги, реализирани в предпочитаната досега от мен хартиена техника. Илюстрациите към поетичната антология на Таня Николова “Морз” обаче поставят началото на алтернативна за мен употреба на изрязаното изображение като своеобразна матрица. Освен това с триптих арткниги светлинни инсталации, за пръв път в своя изява допускам зрителите в артистичната си кухня, като им предоставям възможност да преживеят работния ми процес.
Заглавието “Прорези” е опит да обобщя. Дадох си сметка, че разчитам най-вече на прорезите в хартиените обекти и изображенията матрици. Тяхното взаимодействие със светлинните източници и средата поражда творбите ми, независимо дали става въпрос за илюстрация, дигитално изображение или пространствена артинсталация.
Вашите илюстрации и корици са много разпознаваеми. Разкажете малко повече за техниките, които използвате.
Създавам композиции от триизмерни хартиени обекти. Те са персонажите и средата в моите илюстрации. Използвам различни ножици, понякога скалпели, резци или шила, прегъвам и моделирам хартията така, че да й придам желаните от мен пространствен силует и релеф. След като съм готова с пластичното хартиено изображение, правя фотосесии с различно осветление – прожектори, лампи, естествено осветление или комбинации от изброеното. Заснемам десетки, често стотици дигитални кадри, след което избирам най-подходящия според мен поглед към изобразеното и осветлението, което изявява най-отчетливо преследваното от мен внушение. На финала редактирам селектираното изображение с дигитален софтуер така, че да бъде подходящо за печатно тиражиране.
Важно място в работата ми заемат триизмерните конструкции от типа „театър на сенките“, с които започнах да експериментирам в последните няколко години. Става въпрос за арткнигите светлинни инсталации, които дават на зрителя възможността наистина да преживее (а понякога дори сам да видоизменя) създаденото от мен произведение. В тези алтернативни книжни пространства пластиката на изрязаното изображение говори по-малко от хвърлените от него сенки и светли петна, които напластявам и употребявам като рисунки.
Отделяте специално внимание на илюстрациите и кориците на книгите за деца. До каква степен оформлението на книгата влияе на интереса на децата към четенето?
Възприемам детските книги и особено пространствените и игрови издания за деца като преходно звено между играта и четенето. В този смисъл ги оценявам като ключови за пораждането на интереса към литературата, като предпоставящи битие с книгите. Нещо повече – гледам на детската книга като на безценен инструмент в семейното общуване, утвърждаващ близостта между най-малките читатели и техните близки. Несъмнено за този тип издания работата на книжния дизайнер е точно толкова определяща, колкото тази на авторите на текста.
Случва ли Ви се да откажете да илюстрирате някоя книга – какво може да Ви накара да го направите?
Като дизайнер и илюстратор на книги работя на свободна практика. Получавам поръчки от издатели, но и от автори, които се самоиздават. За жалост, времевата ми организация не е винаги на ниво, а и някои задачи изискват значително повече време от други. Налагало ми се е да откажа ангажимент към книга, която ми харесва, защото си давам сметка, че не мога да свърша работата си в желания от клиента срок. Случвало се е и да не приема задача, в чиито параметри не смятам, че мога да се вместя по начин, който би удовлетворил и мен, и този, който ми я възлага.
А коя е книгата, по която много бихте искали да работите?
Винаги съм си мечтала да ми възложат илюстрирането на сборник Старогръцки митове и легенди, с пластики от хартия. Имам сантимент и към българския фолклор, също и към поетите символисти.
Със сигурност следите световните тенденции в книжното оформление и илюстрация. Можете ли накратко да ги обобщите?
Харесва ми да казвам, че в наши дни няма нищо забранено или невъзможно в сферата на книжния дизайн. Дигиталната глобализация донякъде разми чисто националните изобразителни традиции и допринесе за взаимопроникване на естетически тенденции – факт, който лично аз оценявам положително.
Човек може да изживее физически само един живот, но с книгите всеки от нас опознава и се докосва до паралелни епохи, чувства, преживявания… Заплахата, надвиснала над живота на човечеството през последните години, с ограниченията, които тя наложи в ежедневието ни, допълнително засили нуждата от книги, които ни дават възможността да продължим да общуваме, пътуваме и мечтаем.
Преподавате в Националната художествена академия. Кое е основното, на което се стремите да научите Вашите студенти?
За мен е важно бъдещите книжни дизайнери да развият дълбоко и осъзнато професионално разбиране, наред с любовта и уважението си към книгата. Да я опознаят и осмислят като специфично пространство със свои нужди и правила, но и като вълнуващо предизвикателство и свобода за техния талант и творчески потенциал. Да помнят, че като дом на словото, книгата представлява съвкупност от естетически и духовни стойности и да работят с вярата, че именно те разполагат с всички сили и средства да проектират визията на изданията, които ще намерят своето място в умовете и сърцата на съвременниците ни.
Работата Ви ви държи в течение и с процесите в литературата. Как изглежда съвременната литература, българска и чужда, от гледната точка на илюстратора?
В абсолютна степен предполагаща творческо партньорство между хората на словото и професионалистите от сферата на визуалното. Истински стойностните издания според мен се раждат, когато всички личности, ангажирани с процеса на създаване на книжния продукт, работят в унисон, осъзнато и със сърце.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
