Мария Василева
Тази статия е посветена на две събития, които на пръв поглед нямат нищо общо освен българската следа – опаковането на Триумфалната арка и откриването на музея Hôtel de la Marine в Париж. Колкото и да е несъизмеримо, родното присъствие е налице. От една страна, е титанът Кристо, който заедно с Жан-Клод преди 60 години започва да мечтае да създаде свое произведение, като използва за основа един от най-знаковите паметници на Франция. От друга е участието на Борис Делчев и българския му екип в реставрирането на престижния дворец на площад „Конкорд“.
Триумфалната арка на звездата – както е официалното й наименование, е изграждана в продължение на 30 години до откриването й през 1836 г. Тя е поръчана от император Наполеон и почита тези, които са воювали и загинали за Франция по време на Френската революция и Наполеоновите войни. Имената на френските победи и генерали са изписани по повърхността й. Под нея се намира Гробът на незнайния войн – място за официални държавни церемонии. Днес съществуването й е спорно и дебатът за арката като олицетворение на империалистическото минало на Франция е налице. Кристо и Жан-Клод обаче винаги са избягвали политически коментари и никога не са позволявали на който и да е от проектите им да се приписва друга мисия извън тази на удоволствието от красивото и възхищението от безмерната свобода. Всеизвестно е твърдението, че правят всичко това просто защото искат да го направят. Така че да търсим символика в опаковането на монумента, подходяща за настроенията на днешния ден, едва ли е уместно. Всъщност именно това прави работите им извънвременни и вечно актуални – защото не позволяват да бъдат употребени за битките на деня. Най-точна беше художничката Бистра Льошевалие, която спокойно и категорично определи проекта като скулптура. И да, това е една огромна, красива, доминираща, тотална, блестяща, въздействаща и трептяща скулптура с необикновени размери, поставена в центъра на знаково парижко кръстовище.
Никакви снимки не могат да определят въздействието й. Самата арка не е нещо, което дори забелязваме в ежедневието. Тя е там непоклатимо и с присъствието й сме свикнали по неизбежност. Стотиците дребни релефи разкъсват целостта на формата и я раздробяват, добавят множество разкази и затова изглежда не толкова голяма. Когато всичко това остава под диплите на тежкия сребрист плат, пред нас се извисява исполин, някакъв архитектурно-скулптурен Гъливер, който подчинява всичко наоколо с мащаба и безусловната си красота. Няма природно състояние или час на денонощието, през които „арката на Кристо“ да не изглежда вълнуващо. Дали слънчеви отблясъци раздвижват повърхността й или драматични облачни небеса й служат за фон – всичко е в нейна услуга. Ефектът е винаги позитивно хипнотизиращ и тълпите от хора са привлечени именно от него.
Сградата, известна като Hôtel de la Marine, е построена от крал Луи XV през 1757 г. и известно време съхранява неговата колекция от мебели, след това в продължение на 226 години е седалище на Министерството на военноморските сили на Франция. През 2017 г. започва работа по превръщането й в музей, който да утвърди за пореден път световния блясък на френската традиция и култура, както и на неразривно свързаните с нея постижения в области като мода, аксесоари, мебелировка, тъкани, порцелан, огледала и други. Най-новият държавен френски музей е открит официално на 12 юни 2021 г. от президента Еманюел Макрон.
Сградата има и по-тъмна страна. Тя олицетворява властта на Френската империя и военната история на страната. От нея започва и Френската революция, когато през 1789 г. революционерите нахлуват и взимат оръжието от оръжейната зала. Мястото носи името си от времето, когато военноморските сили се нанасят в нея. Неслучайно днес една зала е отделена за интерактивна инсталация, през която могат да се проследят всички завоевателни походи на империята. Наред с реставраторските, консерваторските и възстановителните работи новият музей разполага с най-модерната техника, като свръхтехнологични слушалки и движещи се екрани прекарват посетителя през епохите и натрупаните истории.
Над 60 френски творчески колектива работят по възстановяването на двореца. Борис Делчев и неговата фирма „Вре-Фо Дизайн“ са единственото чуждестранно изключение. Те пресъздават 12 модела тапети от края на ХVIII век по оригинали, съхранявани в Лувъра, като спазват техники, максимално доближаващи се до тези от епохата. Също така реставрират и адаптират запазени ръчно рисувани китайски тапети. Част от тях бяха показани в изложбата „Двойникът на оригинала“ в галерия „Структура“.
Ако трябва да търсим нещо повече отвъд националната гордост, то е в интересното съвпадение как два доста спорни от днешна гледна точка монумента се преосмислят и в известен смисъл помиряват с времето през съвременното изкуство и приеманата от всички институция на музея. Зрелите политици отдавна са разбрали, че дори и най-мрачните аспекти на историята просветляват и се приемат по-леко, когато се обърне внимание на художествената им страна или са повод за нови артистични намеси. Така дворецът на площад „Конкорд“ днес се рекламира главно чрез художествените му достойнства, а Триумфалната арка за дълго време ще бъде свързвана с творбата на Кристо. Това отдавна го е проумяла дори и католическата църква, която често сътрудничи с известни художници и приема съвременни проекти под покривите на катедралите. В този контекст много старата идея за превръщането на Паметника на съветската армия в София в Музей на съвременното изкуство изглежда съвсем смислена. За съжаление, този паметник още не се е превърнал в памет, а продължава да служи за политически инструмент, което отнема възможността както за неговото по-спокойно интегриране в днешния ден, така и за свързани с него легални акции на съвременното изкуство
При примерите, които разглеждаме, въобще не става дума за подчинена роля на изкуството. Ползите са и за двете страни и вървят по посока на преосмисляне на историята и приемането й такава, каквато е била. Другото означава унищожение и заличаване – популярна напоследък предимно в САЩ практика, която под натиска на различни движения събаря паметници и изтрива исторически стенописи и мозайки. Избирам подхода на французите и на Макрон, който използва откриването на арката, за да напомни вандалщините на жълтите жилетки и щетите, които нанесоха по монумента през 2018 г. „Една луда мечта се реализира“ – каза още френският президент. Добре е да позволим на такива „лудости“ да подчинят всекидневните битки и да ни дадат друга перспектива към историята и света. Само една зряла нация може да гледа своята история „очи в очи“ и колко жалко е, че новата вълна на т.нар. „прогресисти“ всъщност представлява връщане към инфантилизма. На този геополитически фон нашето общество все още търси отчаяно своя път на съзряване.
