Росица Чернокожева
Усещането ми е, че тази невидима искра на Възраждането в България, на която е посветена книгата на писателя Румен Василев, е била Божествена. Самото случване на този неповторим период на възраждане, бурното развитие във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот през XVIII и XIX век в една несвободна страна, каквато е България по това време, трябва да е родено от някаква такава искра. А и личностите, чрез които е осъществено Българското възраждане са озарени и ожарени от нея. Личности като Левски, Раковски, Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, Драган Цанков формират аурата около случващото се в приземния обозрим живот, като извеждат като квинтесенция идеите за свобода, книжовност, просветеност. Но в тази книга ще стане дума и за много по-неизвестни или забравени личности, които са движели прогреса.
И какъв по-добър повод да се пише за тази специална книга в годината, в която честваме 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски.
Още в началото искам да кажа – тази особено ценна книга разкрива много неизвестни факти от живота и делото на повече или по-малко известни личности, които по различни начини са свързани с масонството. Масонството в света и България има своя логика на развитие, има своите спадове и апогеи, но винаги служи на една идея. Както я формулира д-р Хр. М. в сп. „Зидарски преглед“, юни 1924 г.: „Връзката между свободното зидарство и пaтриотизма като най-висша проява на отечестволюбие е явна и несъмнена, особено от ХIX век насам, след възраждането и масовото разпространение на масонството в целия свят“.
В изследването си Румен Василев нееднократно убедено и убедително прави извода: „Ето как съдбите на тези изключителни личности се преплитат и това е доказателство за липсата на каквито и да било случайности в историята“.
Написванeто на такава книга изисква много качества на изследовател – упоритост, последователност, чувство за историзъм, почтеност в интерпретацията, както и дарбата на писателско умение да създадеш един увлекателен исторически разказ. Изисква и съчетаването на множеството биографични данни и факти на учения с интуицията и красноречието на твореца.
Според една приказка, ако това, което пишеш, не те държи буден нощем, то няма да въздейства интригуващо и на тези, които го четат. Мисля, че написването на тази книга е държала много нощи буден автора Румен Василев. Както ще държи будни и мен, и още много читатели. Това е книга за върховете – било то личностни или събитийни в националната история, защото Възраждането е специална eпоха в българското летоброене. И се оказва, въпреки многото изследвания върху този период от историята ни, че има какво още да се прибави, изясни или дори да преобърне представите ни, да се развенчаят догми и клишета. И тук това е заслугата на автора Румен Василев.
Ето някои истини от този задълбочен и непредубеден, необременен от идеологически щампи период. Възраждането ни не е случаен процес – то е следствие от замисъла на множество хора, обединени от идеята за българското. Българските възрожденски апостоли не са действали сами. Те са част от пъзела на европейските прогресивни движения – всички подеми в Европа и Азия са резонирали силно и у нас. Един от акцeнтите на това изследване е историята на първите читалища – легална форма на революционната дейност.
Румен Василев отдава заслужена дан на изтъкнати руски, турски и италиански масони, които са оказвали братска помощ на българските свободни зидари, без чиято помощ Българското възраждане нямаше да достигне своите висоти. Това е един братски безрезервен замисъл на хора, обединени от всички краища на света, което доказва светостта и благословеността на тази идея.
Автoрът поставя началото на това мащабно изследване хронологично с животоописанието на младия свещеник от Котел Стойко Владиславов, който прави два преписа на Паисиевата история и ще се превърне в един от стълбовете на Българското възраждане, известен под името епископ Софроний Врачански. Много ще митарства Софроний Врачански в живота си по пътищата земни, по-точно – Господни, и с интуицията на богоизбран ще запише в интимния си дневник – автобиография в 1803-1804 г. за Враца: „И приидох в епархия моя, ала и тя не е по-долу от затвора“ . За душевната широка скроеност на епископа тези географски ширини ще са тесни. А местното население, усещайки голямата разлика между тях и този богопомазан человек, ще избере да го нарича философ.
По скиталчествата му авторът Румен Василев ще направи аналогията на живота на Софроний Врачански с живота на Левски. Куп въпроси не са изяснени около личността на Софроний и животът му е достоен за приключенски роман от рода на „Клетниците“ на Юго. В това размирно време Софроний дори се крие в турски харем. И това не е пикантерия, а част от дългата броеница на тревожния му и екстраординерен живот. Личността и делото на Софроний ще се дообогатят още и от това, което авторът така увлекателно ще разкаже – преплитането на пътищата на също такива хора на словото и вдъхновители на национал-освободителните борби като Антониос Ригас и Осман Пазвантоглу. Така се попълва една празнина, защото българската историография не проявява голям интерес към османските управници. Също, фактите доказват, че Софроний Врачански е бил приобщен към братската ложа на зидарите на Ригас.
По късно, през видинския си период, Софроний написва в два сборника 79 слова с християнско-поучителен характер. Но епископът има и един текст, където призовава паството си да дава парите си най-вече за образование на децата си, с което се нарежда сред великите европейски просветители и свободни зидари. В книгата се разглежда и връзката на Софроний и генерал Кутузов, което е проявление на българо-руската масонска дружба. А основната творба на Софроний – житието му – е първата светска творба в българската литература.
Искам да отбележа, че на много места от книгата събитията добиват такава картинност, енигматичност и съдбовност, каквато само един кинематографичен изказ би могъл да разкрие в пълнота и експресивност. И тук е голямата дарба на Румен Василев – да направиш от историческите факти такъв наратив, че да увлечеш читатели, които би могло да са любознателни тийнейджъри, строги историци и дори сценаристи, които биха видели големия потенциал на аферата.
Началото на втората част в книгата на Румен Василев разглежда движението за освобождение на Гърция и тайното общество, наречено „Филики Етерия“, създадено през 1814 г. Девизът, изписван на знамената бил „Елефтерия и Танатос“ (Свобода или смърт). Градът на масонската ложа бил Одеса. Много интересни подробности ни съобщава Румен Василев, които правят разказването не сухо историческо четиво, а драматургия, в която кипят живот, чувства, идеи. Къде другаде например ще срещнем, че символът на зидарите е засаждането на бяла акация. Дори Толстой във „Война и мир“ говори, че на героя му Пиер Безухов е предоставено препоръчително писмо за влизане в Ордена.
Затова отново ще напомня за безценния принос на Румен Василев за осветляване на множество факти, дати, събития, свързани с дейността на свободните зидари – че това е кауза, на която посвещаваш живота и делото си е и фактът, че членовете на „Филики Етерия“ полагат клетва, за нечленуване в други ложи и организации. Докато четем изследването на Румен Василев, сме завладени от този просветителски дух, който протича през цялата книга и който се дължи на една честност, почтеност и преданост в идеите на свободните зидари. Това е идея, която те завладява със силата на истината си, като за чиста и свята република.
Отделна глава авторът посвещава и на масонската концепция за Балканите. Това е въпрос, който осветлява ролята на руските офицери и организациите в това развитие. То се проследява до ноември 1891 г., когато ложата „Овидий“ е закрита. Последвало закриване на масонството в Русия от Александър Първи, която забрана продължила 83 години.
Изследването на Румен Василев недвусмислено доказва ролята на „Филики Етерия“ като наднационална организация, изиграла решаваща роля за Българското просвещение. Не можем да подминем и страниците, където се подчертава изключителната заслуга на Брашовската работилница, отпечатала „Рибния буквар“ на Петър Берон. Не е пропуснат и приносът и на Иван Селимински, за когото са се изразявали, че „Такъв човек трябва и на българи, и на турци.“ Той създава тайно братство в родния си Сливен.
Румен Василев отделя място и отдава полагаемата се дан на възрожденците Палаузов и Априлов от Габрово. Особено интересен е и родът Мустакови от Букурещ.
Тази година, когато честваме 200 г. от рождението на Раковски, ще кажем и какво място отделя в книгата си Румен Василев на тази личност, така богата и нестандартна, непобираща се в никакви клишета. Авторът пространно изследва житието и битието на Раковски. Още в началото задава въпроса: Как би изглеждала българската история без Георги Стойков Раковски? Както и твърдението: много любопитни са превъплъщенията на този национален герой. Той се подвизава под различни имена. През 1841 като млад пристига от Цариград в Браила с кораб и е османски поданик с име Сава Стефанидис. А рожденото му име е Съби Стойков. В Браила е Георгиос С. Македон, а години след това приема името, с което е известен – Георги Раковски. Буен по нрав и прекарал известно време в свободолюбива Франция, Раковски сменя много идеи, на които да служи и много обкръжения, с които взаимно си влияят.
Известно е, че заедно с баща си прекарват в тъмница в Цариград, на което Раковски гледа като на житейски университет. Помощ той получава и от гръцки, и от турски свободни зидари. Например за отношенията си с Рашид паша Раковски не говори, но може би спазва масонския закон за мълчанието. Но е факт, че е бил близък с много влиятелни хора от Полша и Сърбия.
В изследването си Румен Василев осветлява въпроса и за връзките на Раковски с известното суфистко общество, известно като Орденът на бекташите. Но голямата загадка и въпрос е кога е създадена организацията „Тайно общество“ и дали тя е дело на организационния талант на Раковски. Виждаме, че авторът няма отговори на много въпроси, но по-важното е, че тези въпроси са повдигнати в тази ценна и нестандартна книга, която се е заела да изследва коя е тази невидима искра, която запалва всичко в едно историческо време, наречено с точното и вдъхновяващо име – Възраждане.
Голямо достойнство на изследването на Румен Василев е и че всички исторически сбъдвания се разглеждат като брънка от общ икономо-политически процес, и то не само на Балканите. С особена любов и страст авторът пише за феномена на българския духовен живот – читалищата. Тази глава от книгата е озаглавена: „Храмът на светлината“. Например индустриалната революция в Западна Европа дава тласък за развитие на крайдунавските градове. И това е и подтик тук да се появят тези просветни средища.
В „Княжество България“, 1894 г. Георги Димитров пише: „Ний не знаем как се е породила тая благородна мисъл у умовете на нашите съотечесвеници свищовани, които най-първо са открили читалище и техния пример скоро биде последван изобщо в цяла България…“.
Румен Василев изяснява въпроса, че борбата за независима църква малко засенчва значимостта на създаването на тези типично български форми на просветителство – читалищата. И до днес няма ясен отговор на въпроси чие дело са тези читалища, кой е техният невидим ръководител, защо те са идентични в своята благотворителна мисия с характерната черта на Свободното зидарство – дарителството. Спори се кое е първото българско читалище – в Лом, Шумен, Свищов? Румен Василев разглежда благоприятната почва за появата им в историческия контекст на Кримската война, случващото се във Влашко, Молдова, Сърбия. Това е все един взаимосвързан организъм с каузални връзки помежду си. По това историческо време се развива и дружбата на Раковски с друг виден българин – Драган Цанков. Авторът ще обърне и внимание на един известен културен факт – труда на Стилиян Чилингиров „Български читалища преди Освобождението“, 1930 г. Чилингиров дава сведения за 130 такива просветни средища.
С особена светлина в книгата е озарен и образът на Бачо Киро, родом от Бяла черква (Горни турчета) и образът и на Апостола на свободата – Левски.
Изследването си Румен Василев завършва с едно обобщение. Възраждането е най-светлата страница от историята на България. Това е едно кондензирано историческо време. България още не е съществувала на политическата карта на Европа. И тук е парадоксът – че тя никого не е била толкова обичана, а залогът е бил „Свобода или смърт“.
Не бива да ни убягва и акцентът, който осветлява цялото изследване на Румен Василев. Този акцент може би е изразен най-точно в следния цитат от Даниел Безеншек – „Масонството в Източна Европа“: „Трудът на масона има за крайна цел изграждането на по-добро и по-просветено общество…“.
Румен Василев. Невидимата искра на Възраждането. С., Ludite, 2019.
