Разговор с Десислава Алексиева
Защо е толкова важно да имаме и Детски софийски международен литературен фестивал? И можете ли вече да кажете какви са основните събития, които са включени в него тази година? Какви писателски срещи да очакваме?
Важно е да имаме и Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи, защото всичко започва от детските книги – и любовта към четенето, и грамотността, и любовта към изкуството, и възпитаването на естетически вкус, и бъдещите академични успехи, и (колкото и невероятно да звучи в контекста на нашата съвременност) и икономическият просперитет. Защото книгите за деца са първата среща с изкуството и културата, те носят паметта за миналото и отварят порталите към бъдещето, те стимулират въображението. Тази година мотото на фестивала е „Отвъд буквите“. Както и миналата година фестивалът ще започне с дарителска кампания, в която всеки може да се включи и да подари магията на четенето на дете в неравностойно положение, да му подари книга, която самото дете си е избрало. Миналата година чрез тази фестивална инициатива 900 деца получиха книги. В четирите фестивални дни, които тази година отново ще бъдат в онлайн формат, са предвидени срещи с автори, блиц-интервюта, разговори с детски писатели, илюстратори, театрали, композитори, инфлуенсъри. Ще бъде представен кратък филм, посветен на творчеството на Илия Бешков, с което продължаваме традицията на фестивала да представяме илюстратори, ключови за българската детска литература.
Има и събития за родители, както и срещи с чуждестранни автори.
Цялата програма на фестивала скоро ще бъде публикувана на сайта на събитието.
Имате ли впечатления дали този фестивал стимулира четенето, продажбите? Правена ли е някаква социология? Или се разчита на непосредствения ефект и зарибяване на децата?
Със сигурност фестивалът провокира интереса на децата към четенето и литературата за деца, той ги запознава с писатели, илюстратори, преводачи, запознава ги с пътя на книгата и с хората зад нея. Аудиторията, до която достигнаха миналогодишните събития на фестивала е над 50 000. Ако сме запалили поне 10% от тези деца да прочетат една книга, вдъхновени от срещите с авторите, или да нарисуват свои илюстрации към любимите си книги, смятаме, че сме донесли положителна промяна. Статистиката, с която в момента разполагаме, показва, че в населените места, където се провеждат събития, свързани с книги и литература, нивата на четене са по-високи от средните за страната. Това ни показва, че сме на прав път, че личните срещи с автори, илюстратори и преводачи вдъхновяват. Знаете, че освен Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, Асоциация „Българска книга“ организира и още една инициатива за насърчаване на четенето – „Походът на книгите“, в която известни личности четат любимите си детски книги на децата. От обратната връзка, която получаваме от учители и родители, децата започват да търсят и да искат да четат книгите, до които са се докоснали в рамките на инициативата. Положителните ефекти на такива събития са доказани и от практиката на нашите колеги в други страни, например в Германия. При намаляващи нива на четене един от доказано работещите механизми за стимулиране на четенето е създаване на събития, при които книгите „отиват“ при хората.
Смятате ли, че все още съществува някакво неглижиране на издателствата, които издават само детска литература, или на изцяло детските писатели, или детската литература започва да заема своето подобаващо място в литературния живот?
Детските издателства в последните няколко години се утвърдиха и увеличиха своя брой. Тази тенденция показва, че детската литература започва да заема своето важно място в литературния ни живот. Да се пише за деца, така че те да бъдат докоснати и да се вълнуват от книгите, е бих казала форма на висш пилотаж в литературата. Да пишеш така, че с малко дума да кажеш много, да подбираш така думите, че да бъдат разбрани от децата, но и да не ги подценяваш, да накараш и родителите да се вълнуват от четенето и да нямат против да четат една и съща книга и 50 пъти, е истинско изкуство и за него се изисква талант, да пазиш детето в себе си и много, ама много да обичаш своята публика. Много важен аспект от детското книгоиздаване у нас е и качественият превод. Все още в България няма награда за детски превод, а за да бъдеш преводач на детска литература се изисква същия талант като да си автор на детска литература.
Къде стои България в европейската панорама на детските книги?
Съвременните книги за деца в България в момента, макар по редица причини (липса на програми за превод и представяне на книги в чужбина, неучастие в ключови награди за детска литература) да остават непознати в европейски контекст, са съпоставими с добрите образци на европейската детска литература. Специално искам да отбележа работата на илюстраторите на детски книги, чиято работа се забелязва и е изключително привлекателна и за представители на чужди издателства. По време на току-що приключилия Панаир на книгата във Франкфурт на българския щанд най-сериозен интерес от чужди издатели и литературни агенти имаше именно към книгите за деца.
Какви според вас са съвременните деца и как можем да отговорим на вкуса им?
Съвременните деца, а и самите ние не обичаме нравоучения, децата обичат да откриват света и да достигат до мъдростта на книгите като разсъждават, затова буквалните поуки и назидателният тон не могат да докоснат съвременните деца. Те израстват в една изключително „шумна“ визуална среда и техните „изисквания“ към илюстрациите са все по-високи. В ерата на бързата информация дългите описания на природни картини все по-трудно ангажират детската аудитория. Затова съвременните детски книги, които докосват децата, са тези, които чрез магията на словото им дават начини за справяне с реални житейски ситуации, познават вечните „проблеми“ на детството и израстването, помагат им да могат да бъдат емпатични, дават им усещане за магия и възможност да изживеят и съпреживеят много животи.
А важна ли е критиката на детска литература, има ли кой да я чете?
Да, всяка литературна критика е изключително важна. Важна е за авторите, но и за читателите (за детската литература това са често родителите на децата). В момента в България има повече ревюта за книги, отколкото оперативна критика, но и ревютата за книги са изключително важен елемент, който дава възможност на родителите да направят информиран избор на книги и текстове. Освен ревютата на книги специално за детските книги голямо значение имат и групите за споделяне, но професионалната литературна критика, която обръща внимание на спецификата на литературата за деца, е изключително важна. Тя дава онази обратна връзка, която кара всички в областта на литературата да правим нещата по-добре.
Трябва ли нещо да се промени в училищните програми според вас, за да се стимулира четенето?
Моето мнение по този въпрос е доста непопулярно. Категорично – да. В момента в учебните програми по литература, особено тези от 5. до 7. клас има доста произведения, които не са били създадени за детска аудитория, чудесни произведения за възрастни, написани от български класици, но неразбираеми (на много нива) за съвременните деца. Ако няма възрастен, който да дава контекста в исторически и литературен план на тези произведения, те така си и остават – неразбираеми, следователно в очите на децата – скучни. Така се и разпространява едно мнение сред децата, че четенето и книгите са скучни, а това със сигурност намалява интереса към четенето и книгите. Децата имат нужда от книги, с които могат да се свържат на емоционално ниво, тоест книги, които да ги вълнуват, чиято проблематика разбират. Неслучайно една от любимите книги на децата в тази възраст остава в момента поредицата „Хари Потър“ – класическа инициационна приказка, написана така, че да вълнува децата, да стимулира въображението им, да им показва, че от техните избори зависи какво ще се случи и че във всяка ситуация имаме нужда от добри приятели и учители. Защото най-добрите житейски уроци понякога се намират във вълшебните приказки.
Разбира се, друг много важен фактор освен учебните програми са учителите, защото добрият учител може да превърне и най-скучната тема в приключение и задължителната литература в забавление.
Достъпът до книги също е изключително важен, за съжаление едва около 40% от българските училища имат някаква форма на училищна библиотека, а още по-малко имат библиотекар, който да се грижи за това децата да четат за удоволствие, да имат достъп до нови и интересни книги, да им препоръча книга съобразно техните интереси, да направи така, че децата да си препоръчват помежду си книги, които са им харесали.
Връщате се от Франкфуртския панаир на книгата, какви бяха най-интересните заглавия, които видяхте. Можете ли да откроите важни тенденции в книгоиздаването в момента?
Франкфуртският панаир на книгата е най-голямото книжно изложение в света, като негова основна цел са контактите между издателства, продажба на права, срещи с агенти, срещи на професионалисти в областта на книгоиздаването и книготърговията, освен това в рамките на панаира се провежда и едно от най-сериозните литературни събития Bookfest. Тази година панаирът се проведе след нулева минала година, в условията на пандемия и беше първото мащабно културно събитие в Германия и най-голямо културно събитие в света за октомври месец. Тази година събитието беше значително по-малко по мащаб, провеждаше се на 1/3 от обичайния си капацитет, а страна домакин беше Канада. С над 2000 издателства от 80 държави и толкова национални щандове е трудно да се отличат отделни заглавия. Могат по-скоро да се наблюдават тенденции в книгоиздаването и представянето на отделните държави. Това, което може да се отбележи като тенденция, е представянето на все повече детски книги и графични книги, все по-големият интерес към програмите за превод и повишеният интерес към „малки“ национални литератури. В рамките на панаира се дава награда за стартъп, който носи иновации в областта на книгите и литературата. Тази година има двама финалисти Read-o и BotTalk. Първата дава персонализирани препоръки за книги на база на анализ на милиони отзиви за книги, а втората превръща всяка книга в аудиокнига с помощта на компютърно синтезиран глас, който не се различава от естествения говор. Друг интересен акцент беше кампанията Fair Lesen, посветена на зачитането на авторски права при отдаване на електронни книги от библиотеките. Това, което прави изключително впечатление, е екосистемното мислене по отношение на книгите. В представените проекти на различни страни, включително за справяне с пандемията, прави впечатление грижата за всеки участник в създаването, издаването и разпространението на книгите. Защото мисията на всички участници във Франкфурт е повече четящи хора, а тази мисия може да се изпълни само когато всички заедно си помагаме и се грижим за всеки от тази екосистема – от автора през всички в издателството и книжарницата до читателя.
Как се отрази пандемията на книгоиздаването?
Едва ли ще е изненада за някого, ако кажа, че се отрази тежко. Средният тираж в България е спаднал от близо 800 до 450. Намалената ставка на ДДС помогна на много издателства да не фалират, но тя, както е известно, е мярка с временно действие и все още няма яснота какво ще се случи след 1 януари 2022 година.
За съжаление, освен че книгоиздаването е един от най-засегнатите културни сектори, помощите и подкрепата от държавата са минимални и не могат да компенсират спада в оборотите. В много държави книгоиздаването като културна индустрия беше подкрепено пряко и косвено – било чрез ваучерни схеми или чрез закупуване на повече книги за библиотеките или чрез закон за книгата, който защитава книгата като интелектуален продукт. В момента се опитваме в следващия бюджет да бъде приложен Стандартът за библиотечно и информационно обслужване, който не просто ще подпомогне косвено книгоиздаването, но и ще осигури нови заглавия за всички библиотеки в България. В условията на икономическа криза и все по-свити доходи библиотеките са мястото, което подсигурява на хора от всякакъв социоикономически статус достъп до книги и култура.
А кои са основните краткосрочни цели пред АБК?
Както вече казах, привеждане в действие на Стандарта за библиотечно и информационно обслужване. Превръщане на намалената ставка на ДДС в постоянна мярка – при повишените разходи за хартия и печат това ще помогне за запазването на цените на книгите в дългосрочен план. А както е известно по-ниската ставка на ДДС води и до по-високи авторски хонорари. От практиката на други държави знаем, че повишаването на ставката на ДДС неминуемо води до намаляване на нивата на четене, така че ако искаме по-четяща и образована нация, един от начините за постигането на тази цел е запазването на нивата на ДДС.
Сред непосредствените ни цели до края на годината искам да спомена и провеждането на двата литературни фестивала – Софийския международен литературен фестивал и Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. Макар и в онлайн формат, очакваме включването на изключителни съвременни български и чуждестранни автори.
Също така от 7 до 12 декември очакваме провеждането на любимия на всички читатели Софийски международен панаир на книгата, като полагаме всички усилия той да се проведе, разбира се, при спазване на всички изисквания.
Какви са очакванията ви от 2022 година в сферата на книгоиздаването и културата изобщо?
На първо място очаквам културата да заеме своето достойно място в програмата на следващия парламент и в гласуването на бюджета да бъдат отделени повече средства за култура. Защото всичко преминава, а културата остава. Вярвам, че през 2022 година всички творци в областта на книгоиздаването ще бъдат адекватно подкрепени и че ще има повече програми за представяне и превод на български книги в чужбина.
В началото на 2022 година очакваме резултатите от нашето представително проучване за читателските нагласи и се надявам, че те ще се превърнат в катализатор на промяна, а именно насърчаването на четенето да стане приоритет на държавно ниво. Макар резултатите от такива програми да идват след доста години, ако започнем сега, има шанс след едно десетилетие да имаме по-високи нива на четене.
Въпросите зададе АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
