Авторката на „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ споменава подценена творба на К. С. Луис и споделя какви са опасностите, които крие решението да подариш книга на Ричард Осман
Книгата, която чета в момента
Dante’s Divine Comedy: A Guide for the Spiritual Journey на Марк Вернън. До известна степен тази книга може да бъде разглеждана като въведение към епичното и фантастично пътешествие на Данте, но по-важното е, че открива път към промяна на мисленето ни.
Книгата, която промени живота ми
Много книги са били стимул за промяна и са ме насочвали в различни посоки – като ветрове в платната. Надявам се, че продължават да ме променят. The Sandman на Нийл Геймън например ме научи да бъда смела в писането. Този въпрос обаче може да бъде видян и по друг начин: моят живот продължава да променя книгите. „Ема“ на Джейн Остин е твърде различна днес в сравнение с времето, когато я прочетох като тийнейджърка.
Книгата, която бих искала да съм написала
The Man Who Was Thursday на Г. К. Честъртън. Необикновен роман, забавен и дълбок. Подзаглавието му е „Кошмар“. Но това е странен кошмар, по време на който ужасът постепенно се разтваря в усещане за радост. Честъртън описва сцени, обекти и цветове с почти хералдическа яркост – или, ако погледнем по друг начин, сякаш създава страници от съвременен графичен роман. В неговата книга Лондон е приказен град – вероятно наистина го е възприемал така. Препрочитала съм тази книга много пъти и ще се връщам към нея, за да откривам нещата, които не съм разбрала досега. Трябва да отправя едно предупреждение: това е книга на своето време и в нея няма женски персонажи. Всъщност има една жена, която казва три думи и изчезва веднага.
Книгата, която оказа най-голямо влияние върху начина ми на писане
Вероятно „Хрониките на Нарния“ на К. С. Луис. Или може би „Землемория“ на Урсула Ле Гуин (първата трилогия). Невъзможно е да посочиш една книга – подозирам, че най-силните влияния не са били на съзнателно ниво. След като завърших „Пиранези“, препрочетох разказа на Борхес „Къщата на Астерион“, който не бях чела от младежките си години. Смятах, че ще открия връзка между двата текста, но бях удивена от откритието си: детайли в разказа на Борхес, които не си спомнях, бяха намерили свой отзвук в моята книга.
Най-подценената книга
Till We Have Faces на К. С. Луис. Това е преразказ на мита за Психея и Купидон, а сюжетът на книгата се разгръща във варварска страна от времето на класическия период на Древна Гърция. Една от темите в романа е сблъсъкът между хората, които почитат божества, и онези, които не вярват в тях. Книгата се отнася сериозно и с необичайно великодушие към двете гледни точки. Най-благородният и впечатляващ персонаж е гръцки философ, който е атеист. Сякаш Луис прави портрет на най-ожесточения си критик и казва: „Това е добър и достоен за уважение човек“.
Книгата, която не можах да дочета докрай
„Белият хотел“ на Д. М. Томас. Това е забележителен роман, който се превръща в сензация през 80-те години. Спомням си, че го четях във влака. Един ден, когато наближавах края на книгата и достигнах сцена, описваща клането на евреи в Украйна през Втората световна война, влакът спря на гарата в Нотингам и трябваше да сляза. След това не събрах кураж да се върна към ужаса в Бабий Яр и никога повече не отворих тази книга. Проблемът не беше в нея, а в мен.
Последната книга, която ме разплака
The Book of Margery Kempe[1]. В книгата има сцена, в която Марджъри (първата жена, написала автобиография на английски) се среща с Юлиана от Норич[2] (първата жена, написала книга на английски). Марджъри е угнетена и измъчена, защото се терзае от въпроса за помислите, внушавани от дявола. Откликът на Юлиана, изпълнен с подкрепа и насърчение, и възхитата на Марджъри към тази жена огряват тази сцена. Това е среща между две необикновени жени от 15. век, за която съществуват исторически сведения.
Последната книга, която ме разсмя
Мисля, че беше „Книга за гробището“ на Нийл Геймън. Тъжна и забавна едновременно.
Книгата, която не съм прочела и се срамувам от това
Не приемам концепцията, че съществува списък с книги, които „трябва“ да бъдат прочетени. В живота ни има твърде много императиви. Книгите, на които се спираш, със сигурност са различни от четивата, избрани от други хора. Бих искала да чета повече поезия и да намеря своя път към Достоевски.
Книгата, която подарявам
Подарих на съпруга си The Thursday Murder Club на Ричард Осман, защото той харесва този автор и детективски романи. Но съпругът ми знаеше, че това важи с пълна сила и за мен. По тази причина той ми подари същата книга в коледната вечер.
Четивата, които ме успокояват
Когато бях в болница преди пет години, препрочетох всички книги на Даян Уейн Джоунс[3]. Харесвам всички нейни романи.
Преведе от английски РУЖА МУСКУРОВА
Източник: „Гардиън“, 3 септември 2021
[1] Средновековен текст, приписван на английската християнска мистичка и поклонничка Марджъри Кемп, живяла в началото на 15. век. – Б.пр.
[2] Юлиана от Норич (1342 г. – ок. 1416 г.) е считана за една от великите английски мистички. – Б.пр.
[3] Даян Уейн Джоунс (1934-2011) е английска писателка, която пише предимно фентъзи романи за деца и възрастни. Няколко нейни книги са преведени на български език. – Б.пр.
