Захари Карабашлиев, „Опашката“, изд. „Сиела“, 2021, 396 с., 23,90 лв.
Ето как е възможен политическият роман в съвременната българска литература – действена фабула, визионерски размах при представянето на епохата, променящи се в действието характери, мотивирани обрати, остри дилеми, предизвикващи безмилостен избор. Казано накратко, майсторско писане. Най-впечатляващ е онзи скок на мисълта, при който алегорията за „опашката“ надхвърля плоскодънната си моралистична употреба, за да се превърне в многозначна метафора на застрашеното човешко. Образът на опашката като възможност за възвръщане на невинността в такова състояние на света, при което границите между жертвата и саможертвата се изличават. Големият роман на 2021 година.
Елена Алексиева, „Прекъсването на самсара“, ИК „Жанет 45“, 2021
Новата книга на Елена Алексиева затвърждава репутацията й на един от най-интересните автори на разкази в днешната ни литература. „Прекъсването на самсара“ е вероятно най-впечатляващият й сборник с разкази след първия, „Читателска група 31“ от 2005 г. Тук разпознаваемият почерк на Елена Алексиева придобива нова дълбочина и плътност. Жанровият потенциал на разказа е използван оригинално и смело в посока на максималната смислова кондензация и многоизмерността на художествения свят. Сюжетите с лекота прехождат между реално и нереално, между конкретика и универсализиращо послание, израстват до почти архетипни обобщения за човешката природа.
Мария Вирхов, „Вирхов блус“, съст. Биляна Курташева, ИК „Жанет 45“, 2021
Десет години след смъртта на Мария Вирхов „Вирхов блус“ припомня поезията и личността й. Книгата съдържа издадените й стихосбирки, както и непубликувани приживе произведения, а също и нейни преводи. Внимателният подбор и подредба на книгата, както и послесловът на съставителката Биляна Курташева правят повече от това да съберат творчеството на Вирхов. Те го поставят в контекста на 90-те години, когато е създадено, уплътняват контурите на това силно авторско присъствие, на една поезия на бунта и прекрачването на граници – на езика, на смисъла, на съществуването… Това прави от изданието не просто проява на почит към поетесата, а истински жест на литературна памет. Не може да не бъде отбелязано и рядко срещаното единство между текст и оформление на книгата – между поезията на Мария Вирхов и работата на художничката Люба Халева има направо органична връзка.
Иван Станков, „Вечерна сватба. Разкази от други времена“, ИК „Хермес“, 2021, 144 с., 14,95 лв.
С тази книга Русе от междувоенното време окончателно се превръща в ретроутопия, а Иван Станков – в един от най-виртуозните разказвачи на истории за любов и смърт. Четвъртата му книга е толкова нагрята от страст, че спокойно може да бъде използвана вместо керемида, която всяка вечер се слага на душата, за да лекува различни болки. Разбира се, такъв почти лечебен ефект се предизвиква от особеното, дълбинно сладкодумие на Станков, където в метафорични конструкти се сплитат интимен и градски свят; те живеят заедно, създават се един друг, взаимно се увличат в единосъщно битие. Човекът и градът се свързват и разделят, но винаги прорастват в някакъв надреден мегаперсонаж, разлюлян в поредица от гранични ситуации. И накрая: „Вечерна сватба“ преработва Йовковата хуманистична традиция чрез съвременния език на всеопрощаващото разбиране. Затова тазгодишната национална награда „Елиас Канети“ толкова й подхожда.
Иван Цанев, „Археологически разкопки“, изд. „Жанет 45“, 128 с., 17 лв.
Антологичната книга на Иван Цанев „Археологически разкопки“ е разделена на четири части: „Късчета от счупена поема“, „Преизбрани стихотворения“, „Подбор от недоизреченото“ и цикъла „Посветени сонети“. Финалните 15-ина страници са отделени за критически отзиви за поета, появявали се през годините от дебюта му през 1968 г. със стихосбирката „Седмица“, та до ден днешен. Сборникът е издаден в чест на 80-ата годишнина на поета и представлява ценно томче с най-доброто от неговто творчество. Всеки почитател на поезията му ще се радва да го има в библиотеката си. Колкото до тези, които не я познават, за тях находката е може би още по-ценна, защото чрез „Археологически разкопки“ ще могат да разберат защо поетът е сред най-влиятелните в българската литература през последните 50 години, защо неговите стихотворения носят печата „тиха лирика“, защо истинският героизъм не крещи по площадите, а смирението е път към истината, защо делникът е изпълнен с чудеса, а „значителното е край нас, размесено с подробности“.
Умберто Еко, „Да кажеш почти същото. Опити в полето на превода“, прев. от италиански Дария Карапеткова, изд. „Колибри“, 2021
Българското издание на „Да кажеш почти същото“ от Умберто Еко в превод на Дария Карапеткова и с марката на „Колибри“ е сред фундаменталните, незаобиколими книги в сферата на превода и липсата й беше много сериозна празнина в нашата хуманитаристика. В същото време – и това е важно да се отбележи – говорим за относително късно произведение на Еко (на италиански излиза през 2003 г.), поради което закъснението не е драматично. Пред нас не е остарял труд, който да четем просто за сведение и да го причислим към историята на идеите, а много модерно и актуално изследване, истински наръчник по превод. Подобни книги се пишат наистина рядко и само от ерудити, които успяват да съчетаят високата теория с практиката. Затова може да се чете дори като научен роман, който изобилства с анализи, практически примери, казуси и препратки към различни езици, тоест – като постмодерните художествени четива на самия Еко. За щастие и българският преводач на книгата Дария Карапеткова е и практик, и изследовател на превода, така че на родна почва „Да кажеш почти същото“ е намерила своя достоен преводач.
Дубравка Угрешич, „Щефица Цвек в челюстите на живота“, прев. от хърватски Русанка Ляпова, изд. „Колибри“, 156 с., 16 лв.
Дубравка Угрешич, „Епохата на кожата“, прев. от хърватски Жела Георгиева, изд. „Колибри“, 248 с., 16 лв.
През тази година „Колибри“ представи една от ранните творби на Угрешич и някои от късните й есета. В романа, дал тласък на цялата постфеминистка вълна на произведения от типа на „Дневникът на Бриджит Джоунс“ нестандартно се заиграва с кича, масовото, стереотипите, експериментира се с постмодерните техники, а в есетата писателката се обръща към съвремието ни, белязано от загубата на достойнство, разкъсвано между приспособимостта и залиняващата съпротива, плащащо дан на популизма, невежеството, всепозволеността, доминациите на пазарното. И всичко това под знака на вписаността на самата писателка в едно търсене на идентичности, в магнетично събиране на другостите и перфектно владеене на иронията.
Александър Шурбанов, „Закуска с нар“, изд. „Жанет 45“, 262 с., 20 лв.
„Закуска с нар“ събира нови, непубликувани досега в книга стихотворения и есеистични миниатюри на Александър Шурбанов, написани през последните няколко години. Книгата продължава някои от темите, подхванати в предишните стихосбирки на поета – крехката връзка на човешкото с природата, уязвимостта и на човека, и на природата, тайните, пред които ни изправя вселената, бъдещето, което ние хората предпоставяме, ролята на изкуството. Малко е да се каже, че Алксандър Шурбанов по категоричен начин поставя темата за връзката на екологията с литературата, той прави това силно, безкомпромисно и с много талант.
Йоанна Елми, „Направени от вина“, изд. „Жанет 45“, 2021, 328 с., 18 лв.
„Направени от вина“ е силен дебют, добро и стегнато писане, което успява да избегне мелодрамата в иначе драматичните събития, които описава, успява освен това да разкаже възможно най-справедливо едни толкова субективни и болезнени спомени, свои и чужди. Впечатляващо е умението на Йоанна Елми да представи света, човешките взимоотношеня, но най-вече злото по един сложен, многопластов начин, който не непременно кара читателя да заема позиция (но той неминуемо го прави), който разколебава осъждането и гнева и ги трансформира в тъга, внимателност по отношение на крайните позиции и съчувствие. Но не просто към жертвата или жертвите, а едно усещане за емпатия към човешкото в неговата цялост, с всичките му грехове и слабости. В този роман злодеят не просто бие, троши кости и прави женското лице на кайма, същия този злодей ще го видим да плаче, когато трябва да заколи кокошка, ще видим друг злодей, който ще бъде прегърнат от детето, което е заплашвал само няколко страници по-рано, защото злото рядко е просто зло, злото може да бъде прегръщано, може да бъде съжалявано и може да бъде осъждано.
Петър Чухов, „Есенен Великден“, ред. Емануил А. Видински, изд. „Жанет 45“, 2021, 60 с., 12 лв.
„Есенен Великден“ е меланхолична-възвишена книга, която обтяга възлите на баналното и епифаничното и прави разриви в тях: прозрения във всекидневието и клишетата на възвишеното. Стихотворенията минават по цялата траектория между краченето в руини и призоваването на Бог, между малките имена и големите надежди, между нищо-неслучването и жестовете, които сътворяват смисъл. Петър Чухов в тази книга е в пълна яснота, но все така влюбен в изкуството на поезията – затова обичаме да го четем, защото стигаме някъде по-навътре в себе си.
Аксиния Михайлова, „Изкуството да се сбогуваш. Избрани и нови стихотворения. 1990-2020“, ред. Красимира Зафирова, изд. „Жанет 45“, 2021, 278 с., 20 лв.
Хубавото на книгите, които събират стари и нови стихове, е пълнотата, с която може да се вникне в поетиката на техния автор. В случая с Аксиния Михайлова става дума за мощен почерк, сдържан и сетивен, строг и варварски непокорен. „Изкуството да се сбогуваш“ ни учи как солта на изсънуваните сънища, оставените любовници, прочетените книги, изгледаните картини, стаените болки и блокажи престават да бъдат своята финалност и се превръщат в език, добиват форма, стават поезия. И при всички преображения Аксиния Михайлова пази заветите на тялото, вслушва се в неговото мълчание, чува неговите тайни. Световна поезия.
Морис Фадел, „Детективи, разузнавачи, Студена война: Криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива“, изд. „Нов български университет“, 2021, 208 с., 15 лв.
Научното изследване като детективски роман е приключение, по чиито следи тръгва Морис Фадел, за да съпостави традицията на западната детективска проза и комунистическите шпионски романи. Неговите теоретични съветници са Пол де Ман, Цв. Тодоров, З. Кракауер, К. Гинсбург, Л. Болтански, но подходът му навлиза в дълбочина на контекстуалната компаративистика, за да очертае през призмата на този популярен жанр структурните различия на изток и на запад от Желязната завеса. Успоредното четене на Едгар Алън По, Артър Конан Дойл, Агата Кристи и Жорж Сименон с Богомил Райнов, Павел Вежинов изваждат наяве естетически прозрения и идеологически слепоти.
