1. Кое е според вас събитието в българското и световното кино през 2021?
2. А кое бихте определили като филмовото антисъбитие на 2021?
3. Какво бихте пожелали на българското кино през 2022?
ИНГЕБОРГ БРАТОЕВА-ДАРАКЧИЕВА, киновед, кинокритик
- Голямото събитие в българското кино е едновременната поява на „Уроци по немски“ на Павел Веснаков, „Януари“ на Андрей Паунов, „Рибена кост“ на Драгомир Шолев и „В сърцето на машината“ на Мартин Макариев. Моят фаворит е „Уроци по немски“, в който социалното аутсайдерство е интерпретирано на екзистенциално ниво.
Световното киносъбитие според мен е „Властта на кучето“ на Джейн Кемпиън („Пианото“) с могъщо присъствие на Бенедикт Къмбърбач в главната роля. Бих прибавила и два стрийминг сериала: „Сцени от един семеен живот“ на Хагай Леви, римейк на филма на Ингмар Бергман от 1973, и „Squid game“, на корейския режисьор Хуанг Данг-хюк, който бих превела като „Детски игри“, защото буквалното „Игра на калмари“ не означава нищо на български. В ситуацията на глобална криза, следствие от ковид пандемията, нискобюджетната продукция се превърна в световен феномен – сто и единадесет милиона зрители видяха в нея актуалното разделение на човешкото общество и собствената си обреченост.
- Присъждането на „Златната палма“ в Кан на „Титан“ на Жулия Дюкурно. Драматургията е несвързана поредица от шокиращи сцени на насилие. Главната героиня изживява трансформация от хиперсексуална стриптийзьорка, през състоянието на бременно момче (забременял/а от секс с лека кола), до серийна убийца, а режисьорката прекрачва всички граници на нормалността. Това не е просто трансджендър история, каквито напоследък гледаме постоянно, а е тотален трансхуманен трансхорър – фантастична история за човешко тяло, подложено на всевъзможни метаморфози, докато достигне крайните си граници. Трансгресия заради самата трансгресия.
- Нови идеи, професионализъм, ангажираност и задълбоченост – нека продължи тази тенденция, очертала се през последните две, много тежки за всички ни години. И публика със свободен достъп до киносалоните, за да се състои истинската му среща с нея.
ДЕЯН СТАТУЛОВ, киновед, кинокритик
- Много е важно, че световната филмова индустрия започна да се адаптира спрямо кризата свързана с Covid пандемията – бавно и с леки стъпки. Пандемията засили ролята и мястото на телевизиите и стрийминг платформите. Промяната е толкова голяма, че дори френското правителство, което предостави милиони за подпомагаме на националната филмова индустрия – от производство до дистрибуция, включи задължението за финансиране и излъчване на платформи като Netflix, Amazon и др. Голямата новина дойде и с желанието на WarnerMedia да насочи очакваните блокбастъри, които отложи през миналата година, за директна премиера едновременно в своята платформа HBO Max и киносалоните. Фестивалите възстановиха своята дейност, а още по-голямото предизвикателство е зрителите да се върнат в киносалоните. В България режисьорът Виктор Божинов рискува и го направи с разпространението на своя филм „Голата истина за група „Жигули“. При това още когато салоните допускаха до 30% от капацитета на салоните.
- Определено като антисъбитие на 2021 г. ще посоча промените в Закона за филмовата индустрия, което доведе до нулева година. Идеята беше да се приеме нов закон или поне с промени в съществуващия да се запълнят липси, отстранят недостатъци, да го осъвременят и да го фокусират спрямо съвременните европейски тенденции. През годините професионалистите в българското кино настояваха политиците да изпълнят предизборните си обещания да създадат фонд „Българско кино“; да насърчат меценатството и възможностите за алтернативни източници за финансиране; да въведат санкции и да предотвратят нарушаването на авторските права от пиратските сайтове за споделяне на филми. Години наред държавата позволява свързани фирми едновременно да притежават салони и да разпространяват филми. Нито една от тези идеи не беше изпълнена с промените в закона. Тази нездравословна атмосфера се допълва от налагането на манипулативна нагласа за качествата на съвременното българско кино, както и постоянните скандали в общността.
- Би било много оптимистично, ако си пожелая най-после да се приеме изцяло нов Закон за филмовата индустрия. Бих искал да се увеличи не само производството на филми, но и тяхното разпространение, така че да достигне до повече зрители. Би било много хубаво най-после да се намери възможност анимационното и документално кино да имат по-широк показ, за да бъдат видими. И накрая пожелавам филмовата общност да стане по-сплотена, а повечето творци да превъзмогнат егото си, за да успеем да се обединим около общи идеи, а киното ни да стане по-видимо извън страната.
БОЖИДАР МАНОВ, киновед, кинокритик
- Миналата година в същата анкета писах: „Все повече сериозни и талантливи автори работят за новите стрийминг гиганти и на следващите „Оскари“ (25 април 2021) половината филми ще са продуцирани от мощната платформа Netflix.“ Така и стана! Нещо повече: през 2022 г. Netflix, Amazon и Disney+ ще инвестират 16% от своя оборот във френска и европейска аудио-визуална продукция! А това е същностен обрат в 125-годишната филмова индустрия! Братя Люмиер отдавна са се обърнали в гроба, какво ли си мислят сега с очи надолу? Иначе „Белфаст“ (Кенет Брана), „Силата на кучето“ (Джейн Кемпиън), „Уестсайдска история“ (Стивън Спилбърг) са добри, но ги няма големите филми с мощни откровения за времето, в което живеем. Защото Covid е само лакмусът, много други тектонични „диагнози“ къкрят в световния социум.
- В „каймака“ на световното кино отекна разочарованието от „Златната палма“ в Кан за „Титан“ (2021, реж. Жюли Дюкурно), присъдена от жури с председател Спайк Лий. Сега ще видим дали и американските му колеги мислят по същия начин (филмът е френски кандидат за международен „Оскар“).
- Какво да пожелая на българското кино, като си спомням горчивия афоризъм на един от моите учители: „Всичко в киното е предпоследно“. Миналата година му пожелах нов Закон за филмовата индустрия и Правилник за прилагането. Сбъдна се, ала излязоха калпави. Сега се говори за още по-нови. Джузепе Томази ди Лампедуза казва: „Нещата трябва да се променят, за да останат същите“. Починал е 1957, едва ли е имал предвид българското кино!
Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
