Марина Славова
Изминалите две години неминуемо поставиха под въпрос разбиранията ни за нормалност. Глобалната пандемия и последвалата от нея социална изолация коренно промениха ежедневието ни, създадоха нови норми на поведение и измениха начина, по който комуникираме. Забраните за пътуване и затварянето на галерии и други културни институции доведоха до невъзможността за осъществяване на много и дълго планирани художествени проекти.
Същевременно обаче ограниченията се оказаха и катализатор на креативността. Търсейки начини за адаптация към случващото се, човечеството успя да изгради една „нова нормалност“, използваща познатите ни технологии по непознати начини. Невъзможното се оказа възможно – домът се превърна в офис, образованието премина в онлайн форма, цялата жива комуникация бе заменена от дигитална, връзката с външния свят стана немислима без екраните на компютрите и телефоните ни. Това от своя страна изцяло реформира ролята на интернет пространството в ежедневието ни, превръщайки го не в алтернатива на реалността, а в нейно естествено продължение.
Светът на изкуството също бе повлиян от тези процеси. Закостенялата институционалност отстъпи място на алтернативните форми, на технологичните иновации, на дигитализацията и демократизацията. Вълнението около позабравеното след края на 90-те дигитално изкуство бе възобновено. Започната бе дискусия за това кой, къде и какво изкуство може да показва, което неминуемо доведе до художествено разнообразие и желание за експериментиране. Facebook и Instagram се превърнаха в дигитални изложбени пространства, а Zoom, Skype и Webex – в място за дискусия, срещи, анализ и обмен.
С ограничаването на пътуванията, пандемията успя да ни лиши, поне за малко, от суетата на международните панаири за изкуство. Тяхното място моментално бе заето от новопоявилите се NFT[i]-платформи. Те от своя страна направиха изкуството достъпно и интересно за непознати досега групи, появиха се нови видове колекционери – на дигитално изкуство. NFТ-технологиите поставиха под въпрос познатите механизми и роли на пазара на изкуство, давайки на художниците свобода и самостоятелност в избора на медия, пазарна стратегия и публично позициониране.
Несъмнено пример за подобен експериментален проект е „Какво е нормално?“ – едно сътрудничество в три части между галерия „Структура“, София и галерия „Radiator“, Ню Йорк. Проектът представлява кураторска платформа за обмен на идеи, показваща поредица от три онлайн изложби с куратори Наоми Лев, Борис Костадинов и Грегъри Волк. Рестрикциите, свързани с пандемията, както и преосмислянето на ролята на дигиталния свят правят възможен един трансатлантически проект, излизащ извън рамките и комфорта на локалната сцена. При нормални обстоятелства „Структура“ и „Radiator“, както и техните публики вероятно нямаше да се срещнат, имайки предвид физическото им местоположение. Изолацията и последиците от нея обаче успяват да провокират един обмен, за който иначе не биха достигнали време, енергия и средства. Ненормалността ражда друга нормалност и комуникация. Проектът „Какво е нормално?“ е един опит за преразглеждане на популярните в момента формати за представяне на съвременно изкуство онлайн.
Първата изложба от поредицата „Думи в действие“ с куратор Наоми Лев документира работата на четири женски колектива на изкуството, занимаващи се с различни социално-политически проблеми в различни точки на света. Самата Наоми Лев е писател и куратор, чиято практика е фокусирана върху подкрепата на жени творци. Тя е и основател на Collective_View – платформа за жени професионалисти в артистичната сфера, целяща да дискутира и преразгледа женската ролята в света на изкуството и в обществото като цяло. Централна тема на проекта „Думи в действие“ са диалогът и човешката комуникация като основополагащи фактори, спомагащи за формирането на колективност, общност и общество. В контекста на глобалната политическа ситуация изложбата на Наоми Лев коментира ключовата роля, която езикът и речта заемат при конструирането на реалността – като инструмент за манипулация, като катализатор на промяна, но и като първоизточник на солидарност, разбирателство и подкрепа.
Колективът Oda Projesi (Истанбул, Турция) в сътрудничество с Nadine Reschke (Берлин, Германия) е представен с проекта си „Език“ – творческа педагогическа платформа, занимаваща се с ролята и влиянието на субективната реч в общността. Вдъхновени от мултикултурния дух на берлинския квартал „Кройцберг“, колективът Oda Projesi и Nadine Reschke задават въпроса за това как можем да създадем форма на изразяване, базирана на индивидуалното възприятие, а не на обществено зададените норми. Проектът е документиран в книга-учебник, съдържаща практически упражнения по новосъздадения език, която включва думи и фрази от родните езици на всеки от участниците.
Женският колектив Mujeres de Maiz (Лос Анджелис, САЩ) провежда церемонии, поетични четения, шоупрограми и подкрепящи общността „изцелителни“ събития, като по този начин създава пространство за своите членове, в което те да се събират и да разговарят. В изложбата е показана видеодокументация към техния проект WE RISE – серия от събития и интерактивни арт работилници, състояли се през май и юни 2021, които адресират темата за менталното, физическото и емоционалното здраве.
Collective_View (Ню Йорк) организира поредицата от домашни изложби Shared View с произведения на своите членове, позволявайки интимност и свързване във времена нa социална изолация, когато човешкият контакт и физическото присъствие са от огромна значимост.
В рамките на онлайн изложбата „Думи в действие“ участие взема и групата „8-ми Март“ – единственият изцяло женски творчески колектив в България. В изложбата Reflextions Multiplied, курирана през 2006 г. от Мария Василева, две поколения художнички разглеждат своето творчество като инструмент за политически и обществен коментар. Наоми Лев кани Алла Георгиева и Аделина Попнеделева, участвали в първоначалната изложба, както и Боряна Росса и Даниела Костова, като представителки на по-младото поколение, да направят творческо проучване, свързано с промяната във възприятието ни за женственост в последните 15 години, отразявайки тяхната комплексна роля в света на изкуството и в живота. Онлайн изложбата е придружена от интервю на Наоми Лев с Мария Василева и четирите художнички.
Втората част от кураторската платформа „Какво е нормално?“ е проектът на Борис Костадинов „Между зверове и ангели“, който изследва механиката на взаимодействието между човек и изкуство, при което машината е централен инструмент, посредник и вдъхновение.
Заглавието на изложбата цитира италианския философ Джовани Пико дела Мирандола, съзнателно поставяйки рамката на ренесансовия контекст. Докато културният преврат на Ренесанса от XV и XVI век съпоставя човека с божествената йерархичност, то днес, през XXI век, осмислянето на човешкото става чрез съпоставянето му с вселената на технологичното.
В основата на този проект стои аналитичният текст на Борис Костадинов, разглеждащ промяната в ролята на технологията и дигитализацията в изкуството, настъпили като отговор на пандемията и свързаните с нея рестрикции. „Между зверове и ангели“ се занимава и с пазара на изкуство, криптовалутите, с новата икономическа и социална позиция на артиста, както и с новаторската концепция за това, че стойността на едно произведение се състои само и единствено в неговата идея, а не във физическия материал, от който то е създадено. Текстът е придружен от онлайн изложба, включваща 11 художници, познати в международен контекст, и техните произведения, създадени и съществуващи единствено и само в дигитално пространство. В проекта вземат участие Йонас Блуме, Ева Давидова, Мередит Друм, Карла Ганис, Клаудиа Харт, Джен Лиу, Йонас Лунд, Дженифър и Кевин Маккой, Марк Х. Рамос и Денис Рудолф. Те задават въпроси не само за това как функционират новите технологии в съвременното изкуство, но и интерпретират и дискутират „Третата индустриална революция“ с нейните практики, политики, икономика, творчески потенциал, вкус, етика, естетика и образование.
Третата и последна изложба „Контакт“, курирана от Грегъри Волк, премества дискурса обратно към природата. Вместо да разглеждат природата като субект обаче, произведенията по-скоро си сътрудничат с нея, отразявайки я като активна сила. По думите на куратора, „Контакт“ не изобразява възвишената, красива и вдъхновяваща природа, която сам е изследвал като запален турист. Напротив, включва работи с по-различен подход, такива, които поставят под въпрос чувството ни за превъзходство, антропоцентризма и идеята, че ние – създания, населили съвсем скоро планета на четири и половина милиарда години – сме някак отделени от природата и нейни господари. Тази илюзорна фантазия за човешкото превъзходство освен абсурдна, изглежда и опасна. Екстремните метеорологични условия, повишаването на нивото на океаните, сушата и горските пожари всяват хаос навсякъде по света.
Въпреки че онлайн изложбата „Контакт“ е създадена и замислена по време на пандемията и очевидно по време на глобалното затопляне, тя не е за тях. Нито една от работите не е дидактична или ориентирана към определена тема. Вместо това всички те използват ползотворния и понякога изненадващ контакт с природата, включвайки елементи като лава, вода, дървета, птици, растения, гъби, едноклетъчни организми и светлина. В книгата „Vibrant Matter: A Political Ecology of Things“ (2010) Джейн Бенет пише убедително за „силата на нещата“ – действието и жизнеността на нечовешките организми и предмети, определяйки ги като „жизненоважните материалности“, които протичат през и около нас“. „Контакт“ включва човешко и художествено взаимодействие с тези „жизненоважни материалности“. В изложбата участват художниците Ребека Бърд, Марта Джурина, Адам Фрелин, Клара Хобза, Ричард Ибхи и Марилу Лемънс, Рагна Робертсдотир, Оскар Сантилян, Димитър Солаков, Леда Ванева.
Трите изложби, както и придружаващите ги текстове, материали и интервюта са достъпни на специално разработения уебсайт www.whatisnormal2021.com и чрез онлайн платформите на галерия „Структура“ и галерия „Radiator“.
[i] NFT (non-fungible token) представлява уникален криптиран запис на информация в даден блокчейн. Тази технология позволява продажбата и препродажбата на дигитално изкуство в дигитална среда, удостоверявайки автентичността на произведението, неговия произход, както и неговия притежател и местонахождение посредством цифров код. От своя страна, архитектурата на метода за съхранение на информация, наречен блокчейн, не позволява модификация и фалшификация на данните, тъй като всеки един запис по веригата верифицира едновременно следващия и предишния. По този начин се гарантира автентичността на всеки един блок от информация.
