Никол Петкова,
студентка в МП „Преводач-редактор“, към ФСФ на СУ „Св. Кл. Охридски“
В дебютния си роман Йоанна Елми засяга едни от най-болезнените и обичани теми от съвременната българска литература – темата за миналото и за колективните травми у поколението на Прехода. Но въпреки избора на тези може би твърде често експлоатирани мотиви, произведението успява да се отличи с изключителна свежест и топлота. Рискът, който писателката е поела, дебютирайки именно с такъв роман, е напълно оправдан.
Освен в Европа, в България, сюжетът се развива на още един континент – Северна Америка, и показва трудния живот на източноевропейски емигранти в САЩ. Една от централните героини в книгата – Яна, желае да избяга от социалната мизерия в родината си и наследствените обременености на семейството си. Тя намира единствения изход в емиграцията отвъд Океана. Но романът е болезнено откровен, не оставя читателя дори за миг да повярва в мита за американската мечта, да погледне с розови очила и надежда на чуждата действителност. Усещат се нотки на критика към дивия капитализъм, към света на бъдещето, в който сигурността и чувството, че имаш здрава почва под краката, остават все повече на заден план. Описват се процеси, обхващащи целия свят, и често долавяни и изпитвани най-силно от по-младото поколение, към което принадлежи и самата авторка. Поради тези причини би могло да се каже, че „Направени от вина“ не е единствено роман за миналото, той е роман и за настоящето, и дори роман за бъдещето.
Без да се създават големи обърквания за читателя, действието се развива динамично в още няколко плана. Над половин век от най-новата история на България се разкрива през очите на три жени от три поколения – Ева, Лили и най-младата, Яна. Всички те, живеейки в ограниченията на собственото си време, преживяват дълбоки лични трагедии, примиряват се тихо със съдбата си или се опитват да ѝ се опълчат, бунтуват се. Всяка една от тях се сблъсква лице в лице с насилието и горчивината, като често собствената ѝ травма, болка и вина се предава и на дъщеря ѝ. Оттам и заглавието на романа – „Направени от вина“. Чрез тези героини Йоанна Елми връща по убедителен начин читателя в чудовищната мизерия на 90-те и студените бездушни години на социализма.
Въпреки че може би малко по-често чуваме гласа на Яна, образите и на другите две жени са изградени убедително, те имат собствено звучене и характер. Бабата Ева прави впечатление с тихата си доброта и смиреност, с помощта на които толкова години успява да оцелее в нерадостния си брак, а майката Лили, напротив, се откроява преди всичко със своята горчивина и болка. Образите на по-отрицателните герои, героите насилници, са изградени също по изключително добър начин. Те не са просто една едностранна карикатура на злото, а се отличават с многопластовост и психологизъм. Авторката не се опитва на всяка цена да внуши на читателя да ги мрази. Понякога дори и тя самата подхожда към тях със съчувствие, съжаление и дори в редки случаи – с топлота.
Езикът на книгата е също едно от големите ѝ достойнства. Той е стегнат, красив и въздействащ. Макар че романът се откроява със силен драматизъм, откровеност и емоционалност, никога не се стига до мелодрама. Йоанна Елми умело избягва употребата на всякакви клишета и стереотипни фрази. Смела е в подбора на изразните си средства, не се страхува да описва грозното и отблъскващото без прекомерна употреба на евфемизми. Стилът ѝ е лишен от каквато и да е напудреност и прекомерна многословност. Диалозите също са добри и създават усещане за автентичност. Сполучлив е и опитът за предаване на диалектни северозападни говори в част от речевите характеристики на героите, както и на жаргонно говорене при други герои.
„Направени от вина“ е безсъмнено един силен, болезнено откровен и талантливо написан дебют, който успява да въздейства силно на читателите си и да предизвика всеобщо одобрение сред критическата общност в България.
