Любомира Атанасова
„Неделният продавач на книги“ е първият роман на Даниел Вълчев, публикуван след книгите му с есета и разкази „Да обичаш на инат“ (2009), „8 1/2“ (2011) и „Разкази“ (2017). И в новата творба художественият почерк на Вълчев остава разпознаваем предимно чрез три особености – ерудицията, елегантността при поднасянето на историите и четивния стил.
Романът е прецизно изплетена мрежа от наука, философия, литература, с питания около процесите за формиране на личността и за смисъла, който се открива над ежедневното, а тук-там са вплетени и нишките на познати теми – за живота и смъртта, за любовта, времето, лудостта и мистичното. Сюжетът граби смело от литературата и науката – събира в себе си размисли върху произведения като „Герой на нашето време“, „Вечер във Византия“, „Черният обелиск“, „Малкият принц“, „Махалото на Фуко“ и др. и в същото време се вглежда в Хайзенберг и теоремите за непълнота на Курт Гьодел, а в един момент прибавя и сюжетната линия за експеримента с котката на Шрьодингер.
Историята се завихря около изчезването на брата на главния герой (и двамата безименни), продължава през постоянните опити на героя да го открие и завършва с парадоксалното твърдение, че (понякога) можем да открием нещо само когато го оставим неоткрито.
Всъщност романът е своеобразна възхвала на книгите, които ни оформят като хора и чиито идеи и размишления запазваме със себе си, често без да осъзнаваме, че в действителност са родени между две корици. Книгите са основният двигател на действието – героят общува покрай тях, размишлява, неволно придава яснота на избледнели спомени, а обстоятелствата и причините около изчезването на брата постепенно се сдобиват с плътност благодарение на тях и на мистериозния продавач на книги. По необясним начин той успява всяка неделя да предаде на главния герой, лично или не, книга, която е (т.е. е била) част от неговата собствена домашна библиотека и за нея е отредено специално място. Във въпросната книга е скрита и поредната част от пъзела, чиято цялост ще му помогне да разреши загадката около изчезването на брат му.
Паралелно с развитието на сюжета и приближаването до дългоочаквания отговор са прокарани плавно множество размисли – за съня и дали сме някога напълно будни; за времето – „сега“ относително ли е, има ли такова нещо изобщо; за същността на живота и смъртта; за важността човек да намери собственото си „поле на игра“; за значението на четенето, силата на литературата и вътрешната, личната библиотека; за намирането на спасението като превъзхождащо акта на спасяването… Въпросите звучат сложно, пределно ясна е тяхната комплицираност и многопластовост, но Даниел Вълчев успява да свърже размишленията върху тях и да ги поднесе по въздействащ начин, провокирайки читателя да ги доразвие или да направи опит да ги обори.
Главният герой не е сам в целия водовъртеж от философия, литература и екзистенциални въпроси. Книгата прекосяват разнообразни персонажи, всеки от които играе определена роля и открехва поредната врата, зад която се крие нова доза размишления и въпроси без категоричен отговор. Всеки герой има отношение към нишките, съставящи историята – никой не помни как изглежда, кога идва, кога си тръгва тайнственият продавач на книги и е неизвестно как се е сдобил точно с тези книги; братът на героя е човек на науката, но става ясно, че усилено търси пътя към възвишеното, водейки разговори с отец Кирил; Васил, както е описан в писмата на изчезналия брат, е олицетворение на идеята за съществуването на нещо повече – в конкретния случай на различни светове, които се разкриват само за определени хора; Фатима е проводник на силата на възвишеното, на мистичното, а Сибел – ядрото на темата за любовта. Всеки от тях има своята роля – малка или голяма, провокираща философски разсъждения, извикваща спомени или засягаща деликатно особености на рода.
За „Неделният продавач на книги“ е в сила една услужливо припомнена взаимозависимост от героя на романа: „книгата и читателят са едно цяло“. Книгата може да се чете неограничен брой пъти, всеки от които, преплетен с нишките на различните настроения и житейски етапи, ще конструира нови впечатления и мисли. В най-добрия случай читателят ще извлече стойността от тях, ще ги припознае и след това внимателно ще постави книжното тяло на специално място в библиотеката си.
Даниел Вълчев, „Неделният продавач на книги“, изд. „Сиела“, 2022
