През септември миналата година, в рамките на лъскавото Венецианско биенале, гледах „Носорог“, втория филм на украинския режисьор Олег Сенцов. Това е филм, чието съществуване, въпреки обещаващите награди и финансиране през 2012 г. на форума Sofia Meetings (да, у нас, в нашата София), изглеждаше обречено на анихилация или вечен застой. Работата по проекта е замразена през 2014 г., когато Сенцов е незаконно арестуван в качеството си на активист по време на протестите и несправедливо обвинен в тероризъм. Сенцов прекарва пет години в затвора и под зоркото око на руските тайни служби до 2019 г., когато най-сетне е освободен. На следващата година започват снимките по „Носорог“, който се завръща завършен в София в рамките на София Филм Фест.
Сергий Филимонов влиза в ролята на младеж, по прякор Носорога, който си проправя път по стълбицата на престъпността през „дивите“ години на 90-те. Филмът е портрет с кървящи рани, без психологизации, но с възможност за спасение. Сенцов говори директно за отношението си към доброто и злото, към поливалентността на човешките постъпки и избори и не мога да крия, че разговорът ни, прочетен днес, звучи далеч по-оптимистично, отколкото подобава на нашето военно време. През септември можехме да говорим така. Сега не можем. Вместо рецензия за „Носорог“ ви предоставям това интервю и ви препоръчвам да гледате филма. Украйна има нужда от подкрепа, която се изразява по много начини, включително и в гледането на украински филми, които са били на прага на несъществуването.
Да започнем с криминалния разказ. Коя от всички възможни причини ви подтикна да направите филм, чието действие се развива през 90-те?
Първо трябва да поясня, че има дълбоки разлики между 90-те в Украйна и 90-те другаде, тъй като преживяхме разпада на Съветския съюз като съвършена празнина, като вакуум, и това пространство трябваше да бъде запълнено с нещо, и то с какво – с мнозина криминално проявени мъже, чиято енергия провокира и се дължи на техния ламтеж за власт и за свършека на света като цяло. Това са хората като Носорога. И наистина някои от тях свършиха точно като героя във филма, а други придобиха власт из цялата страна. Общо взето, те са тези, които определиха хода на историята в Украйна след 89-а и тези криминални групировки бяха навсякъде поне десет години, оттам и политическа власт, корупция…
Спецификата на украинския контекст е това, което отделя „Носорог“ от неговите филмови предшественици, например „Брат“ (1997) на Алексей Балабанов.
Много ми е трудно да направя каквато и да е връзка, въпреки че има жанрово сходство, а и „Брат“ е един от може би най-известните филми от този период. Начинът, по който отразявам онова време, е много различен. Например в „Брат“ има герой, който е травмиран от войната, но въпреки всичко е добър човек, но аз не виждам нещата по този начин. В криминалния свят няма „добри“, или поне не става дума за доброта изобщо, затова и исках да покажа минаването отвъд тези категории. Всеки, който избира този начин на живот, трябва да се справя с последствията на този избор, затова и аз самият не искам да представям някаква романтизирана картинка или да режисирам поредния филм за „добрия лош бандит“. Просто ми се искаше да бъда честен спрямо публиката.
Смятате ли, че Украйна се е променила драстично от тогава досега (септември 2021)?
Бих казал, че живеем в различна държава. Ако тръгнем от разпада на СССР, през криминалните 90-те, Виктор Янукович и русофилията, корупцията, до 2014 г., протестите, Майдана и свалянето на този престъпник за сметка на друга, по-справедлива алтернатива. Но все още сме в процес на трансформация, но не сме от другата страна на пълна промяна. Но днешната Украйна е съвършено различна държава от тази, за която става дума през 90-те, когато например беше опасно – и това се усещаше физически всеки път, когато си навън, – да се разхождаш по улиците. Сега [тогава, бел. С. П.] има начин човек да се чувства и да живее добре в Украйна.
Мисля си за България, a и за Полша например, как толкова много неща са се променили, но нагласите на хората сякаш устояват на времето, не задължително в най-добрия смисъл…
Полша определено е пример за нас, особено в качеството си на първата държава, която се освободи от цялото това и се отскубна от съветското влияние благодарение на движението „Солидарност“ и опозицията. Но все пак вие знаете, че – всички го знаем добре, – че има огромни икономически проблеми и че разбира се, Русия е факторът, който определя нашето съвремие.
А що се отнася до „Носорог“, вече споменахме, че добри хора в този подземен свят няма, но все пак какво ви накара да се спрете на този герой и различните етапи на живота му? Като цяло успяваме да си изградим представа за него като човек, а това по някакъв начин би трябвало да го хуманизира, въпреки че е престъпник…
Всъщност това е другата страна на монетата, а именно: ако човек наистина иска да се промени, да се изповяда, да намери друга истина в живота си, тези възможности никога не отпадат. Аз самият прекарах пет години в затвора и честно казано, животът ме срещна с много заплашителни хора, извършили ужасяващи дела, но въпреки всичко не биха казали, че те самите са отговорни за тях. Сякаш концепцията за отговорност не съществува там – всички разказват как обстоятелствата са виновни за постъпките им. Но има и изключения, в които силната воля и някакъв процес на разпознаване и осъзнаване могат да променят нечий живот. Не е често срещано, но е възможно. Затова и исках да покажа тази възможност и този кураж – изисква се огромна вътрешна мощ, за да се промени човек.
Чудя се дали бихте направили сравнение между предния ви филм, „Геймър“ (2011) и „Носорог“, тъй като и в двата случая главният герой е млад мъж, който лесно се впечатлява и се намира на някакъв историко-политически праг…
Честно казано, не мисля, че двата филма си приличат особено. Може би ако като критик се опиташ да ги събереш и да проследиш нишките, ще излезе нещо… Но всъщност имам и скрит замисъл за трилогия с три различни персонажи, чието име е някакъв прякор. Третият филм ще бъде семейна драма за кризата и главният герой ще се казва Кай. Като режисьор предлагам разни значения, разни идеи и оставям на зрителя сам да ги свърже, и да, определено става дума за търсене на собственото място, за социума, за политика, за кризите на мъжествеността, за всичко това и много повече.
Ако се спрем по-подробно на мъжествеността, как се свързва тя с религията? В една от сцените виждаме стаята на Носорога и в нея има икони и плакати на Брус Лий, и освен това филмът разглежда тематично идеята за прошката, покаянието и религиозният жест, който може да бъде спасителен, но не по някакъв догматичен или доста явен начин…
Да, права сте за символиката и филмът някак си се оказа много християнски, особено ако можеш да разчетеш знаците. Например сцената, в която забиват пирони в тялото на Носорога, щеше ми се това да е моментът, предхождащ неговото възкресение. Да стане ясно, че в този момент нещо у него – нещо, до което ние нямаме достъп – се преобръща радикално дотолкова, че той решава да промени живота си. Да, определено е екзистенциална криза, но е и нещо повече. Самият той го описва като духовно преживяване и въпросите, които си задава, са дълбоко християнски, затова и бих описал филма като такъв.
Споменахте за затворниците, които не се чувстват виновни и прехвърлят вината на обстоятелствата, дали тези пет години в затвора промениха начина, по който мислите и се отнасяте към хората, особено тези, виновните?
Аз например делях килия с мъж, който беше убил двама души и той не се смяташе за убиец. Напротив, в разговорите ни се проявяваше като съвсем обикновен човек. Но когато изпуснеш една погрешна дума, бързо се оказваш в доста опасна ситуация, с агресия, която сякаш идва отникъде. И това ми показа колко сложен е животът всъщност и не можеш да определиш откъде идва насилието. И прекарвайки толкова време с тези хора, човек също започва да развива една специфична чувствителност за сигнали, колкото и малки да са те, и усещаш изменчивите състояния на чуждата психика до такова съвършенство само благодарение на тази неизбежна физическа близост. Сякаш се намираш отвъд доброто и злото. Но това не променя факта, че този човек е убил двама души, нали? Той може да се смята за безопасен, но фактите стоят. Затова ми се струва, че не можем да работим с такива бинарни опозиции.
Разговора води САВИНА ПЕТКОВА
