Ако съществуваше машина на времето и Антон Павлович Чехов можеше да се върне в родния Таганрог през април 2022 г., какво би могъл да каже пред днешните си разноезични читатели и почитатели? Дали би цитирал Тютчев – или? Надявам се отговорът да е този, който ми се иска да бъде, но все пак? Вие как мислите?*
* На страниците на „Литературен вестник“ поетът Иван Цанев задава въпрос към своите съвременници. В броя може да прочетете какво му отговориха българските интелектуалци и поети като Георги Борисов, Иван Ланджев, Митко Новков, Галина Георгиева, Дечка Чавдарова, Иво Рафаилов, Стефан Иванов, Иван Христов, Петър Денчев, Людмила Миндова. Подобен жест по актуализиране на настоящето е разпознаваем, той е важен както за просвещенската саморефлексия, така и символизира европейските ценности и критическата мисъл като цяло. Припомняме на читателите, че през 2020 г. отново в ЛВ Миглена Николчина зададе своя въпрос „Какво се случва в новата българска поезия?“ и в редакцията се получиха изключително сериозни и различни във формата и позицията си текстове, разкриващи опита да се осмисли новото на литературната сцена. Днес, две години по-късно, сме свидетели на резки обрати в демократичния свят, а нуждата от въпроси, които да удържат етическата перспектива в публичното пространство, нараства. Това е и причината да поканим Иван Цанев да зададе своя въпрос или, както се казва обичайно по подобен повод, да го поканим да докосне със стрела „сърцето на настоящето“, днес, на седемдесет и първия ден от войната в Украйна. Надяваме се по този начин да се продължи една традиция на диалог върху актуалното и вечното и начините, по които преживяваме тяхното несъвпадение.
ЛВ
