80-годишнината на Владимир Попов е повод да преговорим лаконичните био-библиографски данни за него. Той е роден на 25 май 1942 г. в Русе. Завършва гимназия „Баба Тонка“ в родния си град и българска филология в Софийския университет. Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. „Родна реч“, сп. „Пламък“, в. „Литературен форум“ и в изд. „Просвета“, където е и автор на учебници и помагала. Издал е стихосбирките „Тайна“ (1979, награда „Южна пролет“ за дебют), „Страница“ (1984, годишна награда на СБП), „Сърдечни емисии“ (1989), „Нежната глутница“ (1995), „Чупливо. Избрани и нови стихотворения“ (2012), „Лична хроника“ (2013), „Отсъствие“ (2015, II награда в конкурса „Иван Николов“) и „Епилог. Избрани и нови стихотворения“ (2017). Заедно с още седем русенски поети участва с книгата си „Вечерта над нас“ (1966) в сборника „Самиздат 1963–1966“ (2016). През 2017 г. е отличен с литературната награда „Перото“ за цялостно творчество.
Извън справките обаче остават други дълбоки следи: силното въздействие на Владимир-Поповата поезия с нейната грижа за човека от 70-те години на ХХ век насетне; свързванията в стиховете между лично и глобално, между индивидуално и общочовешко с онези нишки от деликатност и доброта, които осигуряват крехкото равновесие на света; вниманието на редактора Владимир Попов към невръстните автори на сп. „Родна реч“, които никога няма да забравят усмивката му и подадената навреме ръка; сътрудниците на „Литературен форум“ през 90-те, за които не остана в тайна кой беше истински важният редактор на този вестник; авторите на издателство „Просвета“ в началото на новия век, имащи късмета да бъдат редактирани от толкова внимателен и подготвен човек…
Заради всичко това Владимир Попов се издига сред най-обичните старши сътрудници и близки приятели на „Литературен вестник“.
Честита 80-годишнина, Владимир Попов!
На многая лета, Владо!
ЛВ
